Кейт пристигна в службата си и веднага набра номера на Мадлин.
— Надявах се, че ще ми позволиш да предам клиентката си доброволно! — обвинително рече тя. — Или поне да ми позвъниш за евентуалния час на ареста.
— Извинявай — въздъхна Мадлин.
Бързата й капитулация изненада Кейт.
— Какво стана? — попита тя.
— Нямаше начин да ти се обадя — отвърна прокурорката. — Повярвай ми, наистина беше така… Само това мога да ти кажа засега.
— Много е малко! — тръсна глава Кейт и се завъртя заедно със стола си. — Вероятно решението да не бъда уведомена е било взето от по-високо място?
— Не мога да ти отговоря — отвърна след леко колебание Мадлин.
— Ясно — въздъхна Кейт. — Днес искам да се срещна с теб.
— В три и половина удобно ли ти е?
— Напълно.
Кейт остави слушалката и се замисли. Бившите прокурори винаги разчитат на дребни услуги от настоящите, но това очевидно не важеше в случая с Мадлин.
— Да идем да хапнем нещо вкусно — предложи Филип Уайт.
— Откога нашето барче е изпаднало в немилост? — шеговито изви вежди Мадлин.
— От вчера — засмя се той. — Искаш ли да пробваме „Малкото Токио“?
— Звучи добре — кимна тя. — Отдавна не съм ходила там.
Тръгнаха рамо до рамо по тротоара. Днес Мадлин е необичайно умислена, отбеляза Филип, хвърляйки бегъл поглед към профила й. И много красива…
— Давам долар да разбера за какво мислиш — подхвърли той.
— За нищо конкретно — сви рамене тя.
Насочиха се към входа на ресторанта. Неволно, както много пъти досега, той се запита какво ли би било, ако двамата излязат заедно след официална, предварително определена среща. Без маскировката на деловите разговори. Погледна я още веднъж, леко разтревожен от унесеното изражение на лицето й.
— Какво те тревожи?
— Нищо особено — погледна го разсеяно тя. — Много неща…
— По-добре започни отначало — предложи той.
Тя се пресегна и потупа ръката му.
— Винаги усещаш настроенията ми и винаги си на моя страна, нали, Филип? Искам да знаеш, че ценя това…
Зная, че го цениш, въздъхна в себе си той. Но вече не ми стига.
— Хайде, изплюй камъчето…
— Напоследък не отделям почти никакво време на децата си — виновно го погледна тя. — Не искам да ти се оплаквам, предварително знаех, че ще стане така…
— Няма друг начин, особено при големите процеси — отвърна той. — Случило ли се е нещо?
— Напоследък Джуд се усамотява — сви вежди тя. — Вече не споделя с мен. По цял ден лежи и слуша музика. Пуска уредбата докрай, направо ще ме подлуди…
— Навлиза в пубертета, Мадлин. Вероятно вече мисли за момичета. И аз бях същият на неговата възраст…
— Може би си прав — въздъхна тя. — Но защо не споделя с мен?
— По отношение на някои неща момчетата са свенливи — отвърна той и на лицето му се появи закачлива усмивка. — Тях биха споделили само с мъж…
— Какъв късмет… За съжаление Сам никога няма време за него. Не съжалявам за развода си, но когато нещата опрат до момчетата, често започвам да се питам дали не трябваше да обърна главата си на другата страна и да запазя този брак…
— Този проблем е вечен — въздъхна той. — Запазваш брака си в името на децата, но те знаят това и страдат. Разрушаваш го — те пак страдат…
— Безнадеждна история — кимна тя. — Понякога ми се иска да бях имала брат. Сигурно щеше да намери общ език с Джуд…
— Не бих ли могъл да го заместя аз? — попита Филип, макар чувствата му да бяха доста далеч от братските.
Очите й светнаха.
— Много мило от твоя страна! — възкликна тя, замисли се и добави: — След последното ни съвместно посещение на някакъв мач Джуд каза, че си хладен… В неговия речник това е най-високата възможна оценка и означава, че определено те е харесал… Как мислиш, дали ще прояви желание да сподели проблемите си с теб?
