— Джеймс веднъж спомена, че е избягала от къщи и известно време е била в поправителен дом за малолетни…

— В поправителен дом? — приведе се напред тя. — Или в дом за безпризорни деца?

— Не си спомням. Била е някъде около шестнадесетгодишна…

Ръцете на Кейт изведнъж станаха лепкави. Прекрасно помнеше как се почувства, когато се наложи да напусне родния дом на седемнадесет, при това без планове, без да знае къде ще отиде… Това беше един от най-трудните моменти в живота й. Усети как я обхваща паника и инстинктивно си пое дъх.

— Джеймс имал ли е понятие какъв е бил проблемът между Сандра и родителите й?

— Доколкото си спомням, не… Защо питаш?

Не искаше да споделя с него. Беше безсмислено да повдига въпроса за настойничеството над Джими, преди да разполага с разумна алтернатива.

— Просто така — сви рамене тя. — Опитвам се да открия всичко за клиента си. Когато я попитах за родителите й, тя отвърна, че на тях изобщо не им пука за нея…

— Може би преиграва.

— Не. Обикновено децата са напълно безпомощни в подобни ситуации.

Ръката му се плъзна по коляното й.

— Да идем в другата стая, искаш ли?

— Не, тази вечер не — отказа тя.

Чувстваше се странно развълнувана, но не знаеше защо…

31

Телефонът събуди Кейт още в шест сутринта. Цяла нощ се беше въртяла в леглото, заспа едва на разсъмване. Ръката й се протегна към слушалката и за малко не събори апарата на пода.

— Ало…

Гласът й беше сънлив.

— Обажда се Ленърд Еймс от „Лос Анджелис уърлд“…

Затръшна слушалката и скръцна със зъби от гняв. Как бяха открили телефона й от този таблоид?! Нали не беше в указателя? Включи секретаря и направи опит отново да заспи.

След малко обаче отново се позвъни. Машината регистрира гласа на друг репортер. Разсъни се, в главата й нахлуха всички задачи на настъпващия ден. Въздъхна и стана. Подът около леглото беше засипан с документи. Явно беше заспала над тях. Спомни си нещастната физиономия на Чарлс, който си тръгна обиден от отказа й да се любят. Тя се извини с умора, което беше вярно, но имаше и нещо друго. Какво? Все още нямаше отговор на този въпрос.

Разтърка схванатия си врат и въздъхна. Разкритието, че Сандра е напуснала дома си на шестнадесет, я беше разтревожило повече от необходимото. Вероятно защото събуди доста неприятни спомени за собствената й младост.

Малко бягане ще ми се отрази добре, реши тя. Със сигурност ще премахне напрежението. Навлече екипа, излезе и се насочи към плажа. Дъждът беше спрял, но пясъкът беше мокър. Налагаше се да тича по асфалта. Започна с бавно темпо, давайки на тялото си необходимото време за загрявка.

Лорин въртеше педалите на велоергометъра си, едновременно с това гледаше сутрешните новини по телевизията. Днес треньорът беше зает, затова се налагаше да прави гимнастиката си сама.

Арестуването на Сандра д’Арси беше една от водещите новини, на лицето й се изписа доволна усмивка. Всичко вървеше по план. Беше абсолютно убедена, че двамата любовници са убили Джеймс д’Арси. А нейните действия просто допринесоха за ускоряването на тромавите юридически процедури.

На екрана се появи Мадлин, заобиколена от репортери. Един от тях попита кога според прокуратурата ще започне процесът срещу Сандра д’Арси.

— Надяваме се, след няколко месеца — отвърна тя.

Няма начин, поклати глава Лорин. По нейните изчисления Кейт твърде скоро ще разбере, че няма избор и също ще трябва да потърси споразумение. Нима има друг начин да се измъкне от обвиненията на Томи? Много хора си въобразяват, че прокуратурата сключва сделка само с един от обвиняемите, но на практика съвсем не беше така. При процеси като този е много по-разумно да се постигне споразумение с всички обвиняеми, вместо да се точат скъпи и продължителни дела.

А когато всичко свърши, герои на деня ще бъдат Андрю и Мадлин. Той — защото е пратил на кладата невярната съпруга, Мадлин — защото е осъдила двама престъпници, без да харчи излишни пари на данъкоплатците. А за Кейт никой няма да си спомня…

Лорин съжаляваше само за едно — че няма как да обясни на Мадлин кой е внушил на Андрю да потърси споразумение за клиента си. Приятелката й без съмнение ще бъде доволна от крайния резултат, но въпреки това едва ли ще одобри пътищата за неговото постигане. Най-добре е някои неща да си останат неизказани. Ще бъда възнаградена в отвъдния живот, шеговито си рече тя.

На екрана се появи Кейт, насочила се към портала на „Сибил Бранд“. В сърцето на Лорин помръдна завист. По дяволите! Тази кучка няма нужда от реклама!

Започна да върти педалите по-бързо, по челото й избиха ситни капчици пот. В главата й се появи неприятна мисъл. Ами ако Кейт настоява за процес? Не, това би било напълно безсмислено. Сандра несъмнено ще бъде осъдена и тогава Кейт ще трябва да преглътне един доста болезнен провал, при това публичен…

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату