пускане под гаранция.
— Така става при тежките дела — кимна съчувствено Чарлс. — Как се държи Сандра?
— Зле. Направо е луда, че трябва да остане в затвора.
— Представям си… Говори ли с нея за евентуално споразумение?
— За малко да ми откъсне главата! — въздъхна Кейт. — Кълне се, че е невинна и не желае никакви сделки и отлагания. Даде ми ясно да разбера, че не желае да прекара в затвора нито една минута повече от необходимото.
— Попаднала е на страхотен адвокат. Ти с положителност ще я измъкнеш…
— Ако преди това не пукна — мрачно се пошегува Кейт.
— Вероятно ще внесеш молба за пускане под гаранция в официално съдебно заседание, нали?
— Да.
— Добре. Дръж ме в течение.
Тя се обърна с намерението да си тръгне, но усети ръката му върху лакътя си.
— Бих искал довечера да намина — прошепна той, а очите му предпазливо огледаха пустия коридор.
— Към осем — кимна тя и тръгна към вратата на кабинета си, където вече я очакваше Франк.
— Успя ли да установиш контакт с родителите на Сандра? — попита, докато се насочваше към бюрото си.
— Три пъти ми затвориха — поклати глава Франк. — Не ми дадоха шанс да кажа дори една дума…
— Трябва да направим нещо — забарабани с пръсти Кейт. — Какво ще стане, ако им изпратим телеграма?
— Добра идея. Казвай какво да пише вътре…
— Представяш ни като адвокати на Сандра и искаш среща. — Ръката й прелисти настолния календар. — Утре сутринта в единадесет да ни чакат.
— Караш ме да се чувствам като гимназист! — ухили се Франк.
— Не е зле и да направиш резервации в някой хотел — добави тя. — Мисля, че ще се наложи да преспим в Бейкърсфийлд. Разговорът няма да е от леките, а и ще трябва да потърсим някой, който е познавал Сандра… — На лицето й се появи усмивка. — Можеш да избереш най-скъпия хотел…
— За сметка на фирмата?
— Естествено.
— Жалко, че там няма „Карлтън“ или „Риц“ — ухили се Франк.
— Като свършиш, върни се обратно тук… Искам да ти разкажа как протече вчерашната ми среща със Сандра.
Петнадесет минути по-късно Франк се просна на дивана, а Кейт започна да го информира, правейки чести справки с бележника си:
— Първо, Сандра ми разказа за нощта на убийството. Очаквала прибирането на Джеймс, планирала романтична вечеря на свещи… Тогава се появил съседът и с викове обяснил, че нещо е станало на портала. Излязла с него, видяла тялото на мъжа си и почти припаднала. Съседът настоял да повикат полиция от телефона в колата. Сандра се подчинила, без да мисли, после хукнала обратно към къщата.
— Проверила ли е дали мъжът й е все още жив?
— Не, и тъкмо там е работата — въздъхна Кейт. — Тя обаче твърди, че изобщо не е била в състояние да разсъждава. Ако се стигне до процес, аз ще трябва да посоча прецедента с Джаклин Кенеди… Тя също понечила да избяга от колата след изстрелите срещу съпруга си… Паническа реакция.
Помълча малко, после продължи:
— Следващото нещо, което помни, е полицията на прага. Съобщили й, че Джеймс е мъртъв… — Очите й се сведоха към записките. — Твърди, че не е чула изстрели. Това е твърде възможно, тъй като къщата е доста навътре в имението. Не знае нищо за бутилката шампанско в колата. Може би Джеймс е искал да я изненада…
— Полицията стига до версията за проследяване тъкмо заради бутилката, нали? — намеси се Франк.
— Точно така. Напоследък в района са станали доста подобни обири. Грабителите чакат около магазините за алкохол, набелязват жертвата си по облеклото и бижутата, после я проследяват… — Нова справка с бележника. — Сандра твърди, че Джеймс никога не би се отбил в подобен магазин. Ако не за друго, то поне защото килерът им е пълен с „Дом Периньон“…
— Вечерята е била нещо специално, така ли?
— Да. Сутринта се скарали за нещо дребно, което тя дори не си спомня… Решила да изглади нещата… — Кейт помълча, после премина на следващия въпрос: — Разказа ми някои неща и за детството си…
— Чакай — прекъсна я Франк. — Това ли беше всичко за нощта на убийството?
Кейт кимна и продължи:
— Каза, че мрази родителите си. Били груби и безкомпромисни. Не й позволявали да се вижда с приятели, да се гримира… Ей такива неща. Не обичала и училището. Харесвала една-единствена преподавателка, но не й помни името… Ще трябва да я открием. Избягала от дома си на шестнадесет. От тогава насам се обадила само веднъж, просто да им каже, че е жива и здрава, но няма да се върне. Многозначителен е фактът, че не спомена нито дума за престоя си в дом за непълнолетни…
