Устните на младата жена се разтегнаха в подобие на усмивка.
— Обещавам.
— Не мога да понасям тази стара вещица!
По лицето на Сандра се разля усмивка. Кейт си даде сметка, че войната с клиентката й едва ли е приключила, но споделената неприязън към главата на семейство Д’Арси все пак беше повече от нищо.
— Сега сериозно — тръсна глава тя. — Много е важно да имаш адвокат, на когото можеш да се довериш. Затова предлагам да си помислиш до утре сутринта, а след това да ми съобщиш избора си.
Сандра замислено прехапа устни. Бледото й лице стана напрегнато. Първата нощ в затвора едва ли е била от най-приятните, помисли си Кейт. Стана и започна да събира нещата си.
— Ще ти дам нужното време…
Ръката на Сандра я спря:
— Няма нужда.
— Означава ли това, че искаш аз да остана твой защитник?
— Да — прошепна Сандра, после прочисти гърлото си и добави: — Но при едно условие: да повярваш в невинността ми.
— Няма значение в какво вярвам аз…
— За мен има!
— Аз съм на твоя страна, Сандра. Независимо дали си виновна, или не. Но истината не се изчерпва с понятията невинна или виновна… Искам да чуя цялата история на живота ти, още от самото раждане… Само по този начин мога да ти помогна да се измъкнеш от сериозните неприятности…
— Историята на живота ми?
— Да. Дали ще можеш да ми я разкажеш честно, без пропуски и самосъжаление?
— Предполагам…
— Това е всичко, което искам — кимна Кейт, седна обратно на мястото си и извади бележника. — Можеш да започнеш оттам, откъдето решиш…
Сандра зачопли ноктите си, на лицето й се изписа нерешителност.
— Ще направиш ли нещо за мен?
— Всичко, което е по силите ми — отвърна Кейт, изненадана от колебанието в гласа й.
— Позвъних у Абигейл, исках да чуя сина си — поясни Сандра, после в гласа й се появи раздразнение: — Но Абигейл слушаше на другия апарат и накара Джими да затвори!
— Ще поговоря с нея — обеща Кейт.
— Много ти благодаря — въздъхна с облекчение Сандра.
— Окей. Сега да започваме…
Мадлин изчака Кейт да си тръгне, после хвана писалката и записа нещо в бележника си. Свали очилата, облегна се назад и се замисли. Фактът, че Кейт я обвини в липса на достатъчно основания, определено й беше неприятен. Дори само защото беше дълбоко убедена, че ако получи шанс, Сандра веднага ще напусне страната… Членовете на семейство Д’Арси не бива да ползват привилегии само защото са богати и известни. Точно в това се състои и работата на прокурора — да бъде твърд, да осигурява равенството на всички пред закона.
Чувстваше се неудобно главно защото не уведоми Кейт за ареста на клиентката й. Но не можеше да пренебрегне изричната заповед на главния прокурор в този смисъл. Това би било чисто политическо самоубийство.
Тръсна глава и прогони мислите за делото Д’Арси. Направи опит да извика в паметта си спомена за обяда с Филип. Ясно съзнаваше, че сподели само една част от проблемите си, свързани главно с Джуд. Другата част запази в себе си, просто защото бяха свързани с Гари. Все още не беше решила какви трябва да бъдат отношенията им в бъдеще.
Снощи, веднага след работа, видя как Гари кани в колата си една секретарка от шестнадесетия етаж. И не само я кани, но я поздравява с лека целувка… Остана незабелязана, с неприятното чувство, че Гари твърде бързо е започнал да я забравя…
— Майната му! — процеди гласно тя. — След като може да постъпва така, сигурно не трябва да се ядосвам!
Беше повярвала на думите му, че иска да имат общо бъдеще. Но дали трябва да повярва и на другите — че Филип е влюбен в нея? Не, това беше казано от ревност. Просто търсеше начин да оправдае гадното си поведение. Освен това Гари нямаше и понятие за отношенията между Филип и нея. Филип я уважава, проявява загриженост, интересува се от децата. На практика той беше единственият от колегите, когото Мадлин приемаше като приятел. Защо трябва да дава ухо на глупостите, които дрънка един очевиден двуличник?
Кейт напусна съда, включи диктофона в колата си и започна да диктува проекта на молбата за пускане под гаранция. Не след дълго се прибра в офиса и първият човек, на когото се натъкна в коридора, беше Чарлс.
— Как мина обвинението? — спря се той.
— Както можеше да се очаква — направи гримаса тя. — Съдията прие мнението на прокуратурата и отказа
