— Плащам ти да ме слушаш!
— Но един ден повече не означава нищо, за бога! — възрази Кейт.
— Днес Томи ще дава показания, нали?
— Възможно е — призна Кейт. — Именно по тази причина ти трябва да бъдеш във форма както във физическо, така и в емоционално отношение. Ще ти бъде много трудно!
— Добре съм — тръсна глава Сандра. — Да вървим.
Кейт се предаде. На път за съдебната зала тя ясно долови тежката въздишка на клиентката си. Като на човек, който се готви за потапяне във враждебна среда.
Мадлин стана веднага след появата на съдията Джексън, от устата й излетяха думите, които всички присъстващи очакваха с нетърпение в продължение на дни:
— Съдът призовава Томи Бартоломю.
Кейт усети как тялото на клиентката й се стяга. Сега Сандра щеше да види Томи за пръв път след злополучната им среща на паркинга.
Започна да я наблюдава с крайчеца на окото си, докато в залата влизаше Томи, съпровождан от двама униформени полицаи. Младата жена затаи дъх, тялото й потръпна. Сякаш със силата на волята си искаше да принуди Томи да я погледне. Но той държеше очите си сведени надолу.
Беше облечен в син блейзър, сив панталон и вратовръзка на червено-сини райета. Изглеждаше наедрял и някак подпухнал. Кейт си даваше сметка, че Андрю също трябва да е някъде в залата, но не пожела да се обърне. Усети очите му върху кожата на тила си.
— На колко години сте, господин Бартоломю? — попита Мадлин.
— Двадесет и четири.
— Къде е местожителството ви в момента?
— Общинският затвор на Лос Анджелис.
— Господин Бартоломю, вие сте обвинен в предумишлено убийство на Джеймс д’Арси с утежняващи вината обстоятелства, нали така?
— Да.
— Аз предложих ли ви споразумение за пледиране на вина по това обвинение?
— Да.
— Според условията на това споразумение вие приехте ли да се признаете за виновен в убийство срещу доживотна присъда с право на помилване, като в замяна дадете пред съда искрени показания за съучастницата си Сандра д’Арси?
— Да.
Залата зашумя.
— Вие имахте ли желание да свидетелствате срещу Сандра д’Арси?
— Не.
— Искате ли обвиняемата да бъде осъдена?
Очите на Томи за пръв път се вдигнаха по посока на Сандра, Кейт ясно долови мъката в тях.
— Не.
Мадлин се зае да го разпитва за началото на връзката му със Сандра и подробностите по нея.
Томи отговаряше едносрично или с кратки изречения. Мадлин изпитваше очевидни затруднения с разпита, беше ясно, че младежът няма желание да отговаря. Кейт слушаше версията му за първоначалната хладина на Сандра.
— Отначало я мислех за сноб, но постепенно разбрах, че просто се срамува. И станахме приятели.
— Знаехте ли, че обвиняемата е омъжена?
— Да. — В кафявите му очи се промъкна влага. — Каза ми го веднага.
— Достатъчно е да отговаряте кратко на въпросите — предупреди го Мадлин, очевидно разтревожена.
Кейт се усмихна. Мадлин не искаше никакви пояснения, особено ако те хвърляха благоприятна светлина върху обвиняемата.
— Познавахте ли Джеймс д’Арси?
— Не.
— А споделяше ли с вас обвиняемата подробности от личния си живот?
— Да.
— Казвала ли е, че се радва на щастлив семеен живот? — Мадлин зачака отговора с лице, извърнато към публиката.
— Не. Казваше, че не е щастлив.
Залата зашумя.
