Сандра грабна писалката, написа нещо с едри печатни букви в бележника и го тикна под носа на Кейт. Текстът гласеше: „Никога не съм казвала, че ще се омъжа за него!“.
Прокурорката пристъпи към масата, върху която лежаха веществените доказателства.
— Господин Бартоломю, ще ви покажа чифт ботуши, които са приложени като веществено доказателство по делото. Ваши ли са те?
Томи преглътна и смутено отвърна:
— Да.
— С тях ли бяхте в нощта на убийството на Джеймс д’Арси?
— Не си спомням.
Кейт си записа нещо в бележника и го подчерта с червено. Зад гърба й се разнесе шепот. Веднага усети, че Мадлин няма друг избор и вероятно ще смени темата.
— Подписахте ли формуляр за доброволен обиск на апартамента ви от полицията? — попита прокурорката.
— Да.
Кейт вдигна глава, усетила лекото раздразнение в гласа на Мадлин.
— Откри ли полицията тези ботуши там?
— Да — сведе глава Томи. Отговорът му прозвуча толкова тихо, че Мадлин вероятно не го чу.
— Да, ли казахте?
— Да.
Мадлин отново пристъпи към масата, взе някаква хартия и се върна пред Томи.
— Показвам ви една написана на ръка бележка, която е прономерована като доказателство по делото. Позната ли ви е тя?
— Да.
— Бихте ли обяснили по-подробно?
— Сандра я оставила при домоуправителя. Беше в плик заедно с две хиляди долара в брой.
— За какво бяха предназначени тези пари?
— За наема и някои други неща…
— Колко наем плащахте?
— Петстотин.
Сандра надраска още нещо в бележника си и го показа на Кейт: „Беше заем!“.
Мадлин скръсти ръце и се приближи към банката.
— Сега да преминем в отрязъка от време непосредствено след смъртта на Джеймс д’Арси — започна тя. — Господин Бартоломю, срещнахте ли се с обвиняемата на паркинга пред супермаркет „Бел Ер Хилс“ на двадесет и осми февруари тази година?
— Да.
— Бихте ли ни обяснили причината за тази среща?
— Звъних й няколко пъти, исках да я видя. Накрая тя се съгласи. Трябваше да се срещнем някъде по-далеч от нейното и моето жилище. Тя каза да чакам на паркинга и да вляза в колата й, когато пристигне.
— Можете ли да обясните какво се случи по време на тази среща?
— Тя каза, че няма да се виждаме за известно време, защото хората са станали подозрителни. Особено полицията. Каза, че телефонът й положително се подслушва и затова не бива да я търся.
— Това за полицията не съм го казвала! — прошепна Сандра, а Кейт само поклати глава.
— Случи ли се още нещо по време на тази среща? — попита Мадлин.
— Сандра ми даде още хиляда долара — сведе очи Томи.
Кейт не хареса тона на думите му и си отбеляза, че трябва да го промени. В смисъл, че това е бил нов заем и нищо повече.
Мадлин огледа препълнената зала, помълча малко, после продължи:
— Обвиняемата споменавала ли е пред вас, че иска да се разведе?
— Да.
— А споменавала ли е, че на практика е
— Да.
— Какво според нея е отговорил съпругът й на това?
— Че може да получи развод, когато пожелае, но не и детето.
В залата се разнесе смаян шепот, репортерите задраскаха в бележниците си. Съдията отново вдигна чукчето, а Кейт неволно се запита как ли се чувстват Виктория и Тео след подобен отговор.
