— А вие повярвахте ли й? — попита Мадлин и пристъпи към банката.
— Да.
Прокурорката започна да се извръща към съдията, когато Томи внезапно добави:
— Повярвах й, защото когато ми го каза, беше цялата в синини…
Сандра замръзна на стола си, после избухна в продължителна кашлица.
В залата настъпи ад. За миг Кейт изпита чувството, че сърцето ще изхвръкне от гърдите й.
— Тишина! — изрева съдията Джексън и удари с чукчето по масата. — Тишина или ще опразня залата!
Кейт не можеше да повярва на ушите си. Седмици наред си блъска главата как да принуди Сандра към откровение, а сега тук, по време на открито съдебно заседание, истината прозвуча от устата не на друг, а на самия Томи! Няма начин, въпросът с малтретирането ще трябва да бъде обсъден, рече си тя.
Съзнаваше, че Мадлин няма избор и ще трябва да го повдигне. Не го ли стори, всички ще разберат, че прави опит за потулване на истината.
— Обвиняемата призна ли пред вас, че синините са дело на съпруга й?
— Не съвсем.
— Какво точно каза?
— Не си спомням. Но бях сигурен, че са от него.
— Моля, отговаряйте само на това, което ви питам! — леко повиши тон Мадлин, а Кейт си отбеляза нещо в бележника. — Как реагирахте, когато видяхте синините на обвиняемата?
— Избухнах в ругатни. После я помолих да го напусне. Казах, че я обичам и ще се грижа за нея…
— Какво отговори обвиняемата?
— Че не може да го напусне.
— Вие попитахте ли защо?
— Да.
— Какъв беше отговорът?
— Той заплашил, че ще й отнеме детето.
— Как реагирахте вие на това?
— Казах, че… — Томи се поколеба за момент, после тръсна глава: — Казах, че ще убия това мръсно копеле!
Залата застина в мъртва тишина. Очите на всички присъстващи бяха насочени към Томи и главата на Сандра, която продължаваше да се дави в болезнена кашлица.
Свършено е с нея, освен ако не успея да разбия показанията му на пух и прах, въздъхна в себе си Кейт. Вече нямаше никакво съмнение, че Сандра ще бъде съдена за убийството на съпруга си.
Сандра продължаваше да кашля и съдията най-сетне попита Кейт дали подзащитната й се нуждае от прекъсване.
— Да, Ваша чест, благодаря ви — погледна го признателно Кейт.
Придружи Сандра до килията и помоли пазача за чаша вода. Младата жена трудно си поемаше дъх. Кейт направи опит да я успокои, но мислите й бяха другаде. По закон Мадлин не е длъжна да търси мотив за престъплението, но всички прокурори предпочитат да разполагат с такъв. Просто защото с мотив съдебните заседатели възприемат по-лесно вината на обвиняемите.
Сандра направи опит да каже нещо, но кашлицата се задълбочи.
— Не говори — посъветва я Кейт. — Изчакай отминаването на пристъпа.
Пазачът се върна с чаша вода, Кейт я пое от ръката му и я подаде на Сандра.
— Хайде, изпий това.
Сандра отпи няколко глътки, после се сви на стола с ръце върху лицето си.
— Лудост е да продължаваме — поклати глава Кейт. — По всичко личи, че си се разболяла сериозно.
— Не искам отлагане, или както там го наричате — изхълца Сандра и отново се разкашля. — Искам да приключа с тази гадост и да бъда освободена под гаранция!
— Става въпрос за ден-два — продължи да настоява Кейт. — Видът ти е такъв, сякаш всеки момент ще припаднеш!
Отговори й нов пристъп на кашлица.
— Не мога да искам отлагане без твоето разрешение — поясни Кейт. — В качеството си на обвиняема ти имаш право на такова отлагане, но трябва да го обявиш сама. Нима не съзнаваш, че няма да издържиш повече?
— Прави каквото си решила, да те вземат мътните! — предаде се Сандра. — И без това през цялото време го правиш!
— Искам съгласието ти.
— Добре де, имаш го! Само млъкни!
