Кейт отвори вратата на килията и помоли пазача да повика съдебния стенограф. Заедно с него пристигна и Мадлин.
— Клиентката ми е твърде болна, за да продължи. Искаме официално отлагане на делото.
Стенографът се отправи към съдийската стая, а Кейт и Сандра се върнаха в залата.
Не след дълго и съдията Джексън зае мястото си.
— Като обвиняема вие имате право на отлагане на предварителното дело — обърна се към Сандра той. — Разбирате ли това?
— Да.
— Желаете ли да се възползвате от това право и да отложите делото?
— Да.
Отговорът на Сандра прозвуча толкова тихо, че почти потъна в скърцането на репортерските писалки.
Съдията Джексън направи справка с календара си.
— Днес е сряда, а в петък съдът не заседава. Защитата, удобно ли е за вас да продължим в понеделник, осем и тридесет сутринта?
— Да, Ваша чест — отвърна Кейт.
Мадлин също се съгласи.
— Много добре — изправи се съдията Джексън. — Делото се отлага до понеделник, петнадесети април, в осем и тридесет сутринта, в тази зала.
Кейт придружи клиентката си до килията. Униформеният пазач я увери, че веднага след завръщането им в затвора „Сибил Бранд“ Сандра ще бъде прегледана от лекар.
— Утре ще дойда да те видя — извърна се тя към момичето. — Ще обсъдим показанията на Томи веднага след като се почувстваш по-добре.
— Изгарям от нетърпение — язвително изграчи Сандра.
В залата се засякоха с Мадлин.
— Връщам се в службата, чакат ме купища дела — въздъхна прокурорката, докато прибираше документите в куфарчето си.
— Аз също — рече Кейт. — Ще се видим в понеделник.
Мадлин не беше особено очарована от отлагането на делото. То още повече щеше да претовари календара й, но Сандра действително изглеждаше зле.
Какво могат да означават синините, споменати от Томи, запита се тя, докато се качваше към етажа си. Колкото повече мислеше за този факт, толкова по-незначителен й се струваше той. Една синина под окото едва ли е причина да убиеш някого при самозащита. Нито пък доказва, че Сандра се е опасявала за живота си. Освен това тя дори не е признала пред Томи, че е получила тези синини от съпруга си.
Реши, че при подновяването на делото трябва да промени линията си на поведение към Томи. Нямаше никакъв смисъл да задава повече въпроси за нещо, на което не знаеше отговора.
С удоволствие установи, че Филип я чака, макар работното време да беше приключило.
— Здравей — усмихна се тя и престорено се оплака: — Господи, съсипана съм! — Захвърли куфарчето си на стола и седна зад разхвърляното бюро.
Той беше по риза.
— Как мина?
— Обвиняемата се разболя, а моят главен свидетел хвърли една неочаквана бомба — отвърна тя. — Иначе всичко беше нормално.
— Какво стана?
Тя му разказа за синините.
— Какво мислиш за това?
— Не зная дали изобщо е вярно — поклати глава Мадлин.
— Допускаш инсценировка?
— Не зная. Но ако наистина е така, едва ли е било нещо повече от случаен инцидент. — Кестенявата й коса се разтърси. — До момента, в който Бартоломю изплю този факт, всичко вървеше гладко и Сандра несъмнено отиваше на съд… Много ми се иска Кейт да я призове за свидетел! Тогава вече ще мога да я раздрусам както си зная!
— Съмнявам се, че ще получиш този шанс.
— За нещастие съм напълно съгласна с теб — усмихна се тя. — Кейт трябва да е луда, за да ми даде подобна възможност.
Филип закрачи напред-назад, на лицето му се изписа смущение.
— Мисля, че работиш добре върху един доста заплетен случай — рече той.
— Благодаря ти, Филип — светнаха топлите кафяви очи на Мадлин.
Изпълненото с неудобство мълчание се проточи. Мадлин се наведе, събу обувката си и протегна крак.
