— Тишина! — обади се съдията Джексън и чукчето му се стовари върху гонга.
— Какво по-точно споделяше обвиняемата за брачния си живот?
— Каза, че съпругът й е много по-възрастен от нея. Богат и известен, но с недобро отношение към нея.
— Ясно — кимна Мадлин и спря пред банката на свидетелите. — Господин Бартоломю, някога да сте говорили с обвиняемата за ликвидирането на съпруга й?
В залата настъпи напрегната тишина, Сандра шумно си пое дъх.
Томи забави отговора си.
— Да — призна най-сетне той.
— Веднъж или няколко пъти?
— Няколко пъти.
— Колко по-точно, господин Бартоломю?
— Пет или шест…
— Това не е истина! — прошепна Сандра. — Говорили сме как да се
Кейт кимна с глава към бележника с жълти листа на банката и й направи знак да пише. После сама отбеляза няколко думи в бележника си. Сандра направи опит да протестира още, но тя я спря с пръст върху устните си.
— Обвиняемата казвала ли е колко ще бъдете щастливи, ако Джеймс д’Арси е мъртъв? — продължи Мадлин.
Томи отметна кичур коса от очите си, погледна Сандра и кимна с глава:
— Да.
— Бихте ли повторили думите й, моля?
— Тя каза, че ако той умре, ние двамата и малкият Джими ще бъдем щастливи завинаги.
Кейт усети как тялото на клиентката й се раздвижва върху стола.
— Каза ли ви и нещо друго, по-специално в последните две седмици преди смъртта на съпруга й?
— Казваше, че е много нещастна. И че не може да се разведе с него, защото ще изгуби всичко.
— А спомена ли как възнамерява да се отърве от съпруга си?
— Да.
Мадлин започна да крачи напред-назад пред банката на свидетеля.
— По-точно?
— Всичко — въздъхна Томи. — Каза, че е готова на всичко, за да се отърве от съпруга си.
— Не съм имала предвид това! — промълви Сандра, но думите й потънаха в шума на публиката. После започна да кашля.
— Тишина! — извика съдията и хвърли мрачен поглед към залата.
Мадлин прочисти гърлото си, изчака за момент, после попита:
— Обвиняемата показвала ли ви е пистолета си?
— Да.
— Какъв тип беше той?
— Полуавтоматичен „Ругер“, 22-ри калибър.
Кейт забеляза, че Сандра забива нокти в кожата на ръцете си и под тях остават червени следи.
— В крайна сметка отстъпихте ли пред настойчивите молби на обвиняемата за помощ от ваша страна? — попита Мадлин.
Томи с мъка преглътна.
— Да.
— Междувременно получихте ли от нея някакви пари?
— Да — кимна той, после добави: — Но ми ги даде на заем.
— Отговаряйте кратко, моля — намръщи се Мадлин. Кейт се усмихна в себе си и отбеляза в бележника да поразпита свидетеля малко по-подробно за тези „заеми“.
— Поиска ли да върнете тези заеми или част от тях? — зададе следващия си въпрос Мадлин в очевиден опит да възвърне част от загубеното.
— Не, никога.
В залата се разнесе смях.
— Възнамерявахте ли да се ожените за обвиняемата, след като съпругът й изчезне от сцената?
— Да, исках това.
