Той се прозя, хвърли поглед към часовника и отвърна:
— Май бях задрямал… Какво става? Минава единадесет часът!
— Бях си легнала — въздъхна Мадлин. — Но не мога да заспя… Много съм разтревожена.
— Защо? — разтърка очите си Филип.
— Преди малко се обади Кейт Александър. Поиска да се срещнем рано сутринта, въпросът бил спешен…
— Каза ли защо?
— Сдобила се с нови улики по делото Д’Арси.
— Какви?
— Не пожела да говори по телефона. Вероятно ще тъна в предположения чак до сутринта. — В гласа й се долови колебание.
— Какво не е наред? — моментално го усети той.
— Не зная… Гласът на Кейт звучеше много странно. Сякаш беше изплашена от нещо.
— Изплашена? — Той тръсна глава, опитвайки се да проясни съзнанието си.
— Да.
— Откъде се обади?
— Не зная. Позвъних й у дома, просто да попитам дали всичко е наред. Но никой не вдигна.
— Значи си е легнала. Другата възможност е да ти е позвънила от службата и сега да пътува към дома си. На твое място не бих се безпокоил. До утрото остават само няколко часа и тогава ще разбереш всичко… Къде ще се видите?
— Тук, у дома.
— Искаш ли да дойда и аз?
— Не, ще се справя и сама. — От устата й се откъсна лека въздишка. — Извинявай за безпокойството, исках просто да ти кажа лека нощ. И още нещо: благодаря ти за днешния разговор… След него се чувствам далеч по-добре.
— Няма за какво да ми благодариш, Мадлин. А сега заспивай…
Седнал в колата си, паркирана срещу къщата на Мадлин, Гари видя как лампите в спалнята угасват.
— Питам се дали и хлапетата са тук… — промърмори полугласно той.
Никак не му хареса начинът, по който се беше държала Мадлин днес. Може би трябва да провери прозорците на долния етаж. Ако хлапетата спят, би могъл да рискува. Тя няма никакво право да му говори по този начин! За каква се мисли, да я вземат мътните?
51
Кейт включи копирната машина и сложи изписания лист под гумената подложка. В същия момент вратата зад гърба й се отвори. Сигурно е Дейв, рече си тя и бавно се обърна.
— Чарлс! — Ръката й инстинктивно се вдигна към устата. — Не очаквах… Не очаквах да те видя тук! Защо си дошъл?
— Май не си очарована да ме видиш пак — изломоти той.
— Не… Просто съм изненадана… — Направила отчаян опит да се овладее, тя се усмихна и добави: — Помислих си, че е твоят юридически помощник… Дейв е тук, знаеш ли?
— Вече го няма — ухили се Чарлс. — Пуснах го да си ходи.
При мисълта, че е сама в офиса в компанията на Чарлс, тя усети как кръвта започва да се оттегля от лицето й. Какви обяснения ще му дам, ако забележи какво точно копирам на машината, отчаяно се запита тя.
— Какво правиш?
— Реших да си извадя няколко копия — небрежно отвърна тя и сви рамене. — Съсипана съм и тъкмо мислех да си тръгвам.
— Много добре — рече той, пристъпи крачка напред и я прегърна. — И аз ще дойда с теб.
Дъхът му вонеше на алкохол. Кейт никога не го беше виждала да пие толкова много. Очевидно беше продължил да се налива и в клуба. Изпадна в ужас при мисълта, че може да види какво се копира на машината и направи опит да го изтика към вратата.
Устните му докоснаха шията й.
— Искам да знаеш, че всичко, което правя, е насочено към нашето общо бъдеще — промърмори той.
Тя отчаяно потърси верния отговор. В момента никак не й се искаше да се конфронтират. Мъжът, който призна, че е взел „на заем“ чужди пари, съвсем не приличаше на онзи, когото тя обичаше и мислеше, че познава.
— Обеща да ми дадеш малко време, не помниш ли?
Устните му унило се отпуснаха.
— Колко малко?
