— Ден, най-много два…
— Но какво има? — попита недоволно той и очите му се присвиха.
— Нищо — промърмори тя. Даваше си сметка, че колкото по-уплашена изглежда, толкова по-подозрителен ще бъде той.
Окей, Кейт, стегна се вътрешно тя. Това е твоят шанс за „Оскар“, не го изпускай! Трябва да направиш така, че този човек да излезе от помещението!
— Зная, че мислиш за общото ни бъдеще — сладко се усмихна тя. — Но в момента и двамата имаме нужда само от едно: да се приберем у дома и хубавичко да се наспим! — Изтръгна се от ръцете му и се насочи към вратата.
— Хей, забрави си копията — извика той и тръгна към ксерокса.
Тя светкавично се обърна и се втурна да го изпревари. Сърцето блъскаше като чук в гърдите й. Един господ знае какво ще направи, ако вниманието му бъде привлечено от текста! Ръцете й грабнаха купчина бели листа и бързо покриха оригиналния документ.
— Ето, взех си ги — задъхано рече тя. — Хайде да си тръгваме!
В погледа му пролича нещо странно.
— Надявах се, че ще се наспим заедно…
— Не, много съм уморена.
По челото му пробягаха дълбоки бръчки, очите му станаха подозрителни.
— Избягваш ли ме?
На лицето й се появи пресилена усмивка.
— Как можеш да си помислиш такова нещо, скъпи?
Трябва ми време, трябва ми малко време, пропищя един глас в съзнанието й.
— Знаеш ли какво? — погледна го все така усмихната тя. — Защо не отидеш у дома? Нали си носиш ключа?
— Да.
— Много добре. Аз ще отскоча до пощата да изпратя едни документи и веднага се прибирам. Но ще те моля да вземеш такси. Не бих си простила, ако нещо ти се случи по пътя.
Той понечи да протестира, но тя запуши устата му с длан.
— Настанявай се удобно, направи си питие. — В усмивката й имаше нещо победоносно. — И няма да усетиш кога ще бъда при теб!
— За какво ще ходиш в пощата?
— Трябва да изпратя едни инструкции на моята приятелка Рейчъл Шулмън… Нали я помниш, разказвала съм ти за нея… Идната седмица й предстои да защитава човек, обвинен в убийство, и тя направо умира от страх.
— Не можеш ли да сториш това утре?
Кейт погледна часовника си и поклати глава:
— Тя вече ме чака… Моля те, Чарлс! Защо поне веднъж не направиш така, както искам аз?
— Добре — кимна той, после я сграбчи в прегръдката си. Устните му се впиха в нейните с такава сила, че я оставиха без дъх.
Тя се остави в ръцете му. Отвърна на целувката, но умът й беше другаде. Моля те, Господи, проплака тъничък глас в съзнанието й. Моля те да се намери някакво разумно обяснение за всичко това! Дълбоко в себе си обаче съзнаваше, че само истината може да я задоволи. Страшната истина, която се боеше да погледне в очите.
Нещо чукна по стъклото и Мадлин подскочи. Какво беше това? Потисна желанието си да изкрещи и пипнешком потърси пеньоара си. В същия момент откъм вратата на долния етаж се разнесе ясно почукване. Кой би могъл да я търси по това време?!
Включи осветлението и се насочи към дневната. Пристъпи към входната врата и надникна през шпионката. Господи, та това е Гари! Какво търси тук?!
— Мадлин, отвори — сякаш усети присъствието й той. — Дойдох да ти се извиня!…
— Махай се! — гневно извика тя.
— Моля те, дай ми възможност да ти обясня…
— Не! Махай се!
— Цяла нощ ще седя на прага ти. Не зная как другояче да ти покажа колко много съжалявам… Готов съм да направя каквото пожелаеш!
— Желая да не те виждам никога повече!
— Ако не ми дадеш шанс да изкупя вината си, не виждам защо трябва да живея… — Гласът му бавно заглъхна.
— Не говори глупости! — тръсна глава тя и уви полите на дрехата около тялото си. — Ще си тръгнеш ли, ако ти простя?
— Да.
