Адвокати и престъпници

— Много добре, прощавам ти. А сега си върви!

— Отвори и ми го кажи в лицето. После си тръгвам. Няма да те преследвам, след като не ме искаш.

— Окей. Но не те каня, ясно? Ще си останеш на верандата, ще се извиниш и ще си тръгнеш! Обещаваш ли?

— Обещавам.

Тя дръпна резето, превъртя ключа и открехна вратата. Гари стоеше на верандата с натикани в джобовете на якето ръце, лицето му беше нещастно като на бито кученце.

— Моля да ме извиниш, Мадлин — промърмори той, а зелените му очи умолително проблеснаха. — Имаш пълното право да ми се сърдиш. Искам просто да ти кажа, че съжалявам много за болката, която ти причиних…

— Добре. Сега си върви — изгледа го хладно тя. — И иди да се прегледаш.

— Защо?

— Защото си болен.

Ръцете му се стрелнаха напред с такава бързина, че тя дори не ги видя.

— Не аз съм болният! — изкрещя той. — Нима забрави кой от нас крещеше искам го целия, искам го целия?! — Гласът му се разнесе надалеч в тихата нощ, тялото му я избута навътре.

Мадлин замръзна от ужас. Този човек с очевидни психически отклонения успя да влезе в къщата й!

— Искам веднага да си тръгнеш! — повиши тон тя и рязко се дръпна назад.

На лицето му се появи злобен израз, ръцете му я стиснаха още по-здраво.

— Първо ще ми отговориш на един въпрос! — изръмжа той. — Не ти ли беше поне мъничко приятно, когато си натиках оная работа в задника ти?

— Остави ме! — изгуби самообладание тя. — Махай се оттук!

Ръцете му разкъсаха предната част на пеньоара, тя инстинктивно се сви и отскочи назад.

В този момент някой я повика откъм верандата, след миг на прага се изправи Кейт.

— Извинявай, че идвам в такова време, но… — Очите й обхванаха ситуацията за частица от секундата, изражението й се промени. — Какво става тук? Хей, ти, махни ръцете си оттам!

Гари се извърна да я погледне, в очите му се появи несигурност. Миг по-късно пусна Мадлин, раменете му се смъкнаха надолу.

— Лека нощ, дами — промърмори той и направи опит да заобиколи Кейт, но тя се изпречи на пътя му.

Мадлин беше на ръба на истерията.

— Той е луд! — извика с треперещ глас тя. — Не го прави за първи път! — Ръцете й инстинктивно се вдигнаха да прикрият голотата.

— Обади се в полицията! — заповяда с леден глас Кейт и заплашително пристъпи към нападателя.

— Махай се от пътя ми, кучко! — блъсна я Гари. Нападението беше толкова неочаквано, че тя едва успя да запази равновесие.

— Наистина се обади в полицията! — обади се мъжки глас откъм верандата.

Кейт рязко се завъртя.

— Господи, Филип! — ахна тя. — Изобщо не те чух да идваш след мен!

— Нищо чудно, след като този идиот вдига толкова шум! — изръмжа Филип, пристъпи напред и насочи пистолет в гърдите на Гари. — Мръднеш ли, копеле, ще ти пръсна гадния череп!

Лицето на Гари стана бяло като вар.

— Това е недоразумение — изфъфли той. — Мога да обясня всичко… — Краката му се раздвижиха по посока на Филип.

— Съветвам те да останеш на място, Сътър! — ледено процеди Филип и онзи се закова. — Свършено е с теб, имаме свидетели на гадните ти перверзии. Можеш да кажеш сбогом на кариерата си като прокурор!

— Свидетели на какво? — озъби се Гари. — Адвокатът ми ще отхвърли тези глупости толкова бързо, че…

— Аз видях как нападна Мадлин — обади се Кейт. — Причиняваше й болка!

— Лъжлива кучка! — изрева Гари.

Мадлин все още не можеше да повярва, че всичко това става в действителност. В далечината се разнесе вой на сирени, който бързо се приближаваше. Очевидно Филип се беше погрижил да алармира полицията от телефона в колата си.

След няколко минути на верандата се появиха двама униформени полицаи. Единият позна заместник главния прокурор и почтително го поздрави. Филип прибра пистолета и сложи ръка върху рамото на Мадлин.

— Готова ли си да разкажеш на тези господа какво се е случило?

Мадлин напълни гърдите си с въздух и кимна с глава: