— Аз трябва да ти благодаря! Забрави ли, че тази вечер ми спаси живота?

52

В събота следобед Боуър и Доналдсън бяха преполовили пътя до Орегон. Намираха се в околностите на Лейк Шаста, на около три часа път северно от Сакраменто. Боуър отби от пътя и спря пред нещо, което приличаше на рибарски магазин.

— Тук май продават стръв и кукички — промърмори той и на лицето му се появи усмивка. — Не е зле да се запасим, особено ако са ни пратили за зелен хайвер.

— Да бе, как не — ухили се Доналдсън. — Само дето не си спомням кога за последен път си излизал в отпуска.

Влязоха в магазина и Боуър показа снимката на Марти на човека зад тезгяха.

— Познавам го — кимна онзи. — Взел е лодка под наем и всеки ден излиза за риба. — После извика едно момче да им покаже пътя до пристана.

Момчето ги поведе към брега и стъпи на кея. Извървяха го почти докрай, после водачът им спря и посочи с пръст:

— Ето я там.

Боуър внимателно огледа плавателния съд. Беше моторна яхта с дължина около десет метра, с покрита кабина и широка задна част за пускане на мрежи. Доста поизносена от употреба.

— Познаваш ли наемателя? — попита Боуър.

— Познавам го — кимна момчето. — Видях го да си тръгва преди около час!

— Знаеш ли къде е отишъл?

— Не.

— Каква кола кара?

— Зелен мустанг, последен модел.

— Благодаря. Пак ще се видим.

Боуър направи маневра и пое по обратния път.

— Ще ни трябва помощ от местните — поясни той.

Два часа по-късно, снабдили се със заповед за обиск от градския съдия, който никак не беше щастлив от нарушаването на почивката му, двамата детективи се върнаха на пристана в компанията на няколко униформени.

— Отворете, полиция — извика Боуър и почука по покрива на кабината. Отговор нямаше. Той се прехвърли на борда и опита вратата. Беше заключена. Обиколи отвън и видя един отворен илюминатор. Пердето леко се поклащаше от лекия ветрец. Върна се на пристана.

— Можем да опитаме през един люк — промърмори той.

— Предполагам, че това ще сторя аз — усмихна се Доналдсън. — Ти просто няма начин да се намъкнеш!

Няколко минути по-късно младият полицай вече отваряше вратата на кабината отвътре. Четиримата униформени се заловиха за работа. Двама влязоха в кабината, другите започнаха да оглеждат палубата.

Боуър и Доналдсън оставиха за себе си капитанската рубка. Изследваха я сантиметър по сантиметър, не пропуснаха нищо. Вътре миришеше на водорасли и мухъл, влагата беше осезаема.

— Ти отзад, аз — отпред — промърмори Боуър и се навря под командното табло. Издърпа някакво малко чекмедже и сбърчи нос от острата миризма на развалена риба. — Насам! — извика в следващата секунда той. — Мисля, че открих нещо!… — Подхвана внимателно пистолета с два пръста и се върна в главната кабина. — Я вижте какво си намерих, приятелчета! — На устните му грееше доволна усмивка. — Полуавтоматичен „Ругер“, 22-ри калибър!

— Имам серийния номер! — извика Доналдсън и хукна към палубата, където беше оставил якето си. След минута се върна, двамата с Боуър сведоха глави над тефтерчето.

— Бинго! — извика Доналдсън. — Пистолетът на Сандра д’Арси! Някой иска ли да се обзаложи с мен, че това е оръжието на престъплението?

Полицаят, когото бяха оставили на пост пред магазина, им даде да разберат, че към пристана се приближава зелена кола.

Групата напусна яхтата и пое нагоре. Човекът от колата бавно вървеше към магазина. Вратата се отвори, появи се хлапето, което преди малко им беше водач. Каза нещо на мъжа, той се обърна и огледа полицаите. После се извърна към зелената кола, прецени, че е твърде далеч, и хукна да бяга в обратна посока.

Но Боуър беше предвидил подобен развой на събитията и предварително разстави няколко цивилни агенти наблизо. Един от тях, очевидно спринтьор, бързо настигна беглеца и му щракна белезниците.

Боуър спокойно чакаше на пристана. Когато мъжът беше изправен пред него, той вдигна глава и каза:

— Марти Винсънт, арестуван сте по обвинение в убийството на Джеймс д’Арси!

— Вие сте луди! — облещи се Марти. — Нали някакво хлапе в Лос Анджелис вече си призна за убийството?

— Налага се да отговаряте на куп важни въпроси — рече Боуър. — Например как се е озовал у вас този пистолет, който е притежание на госпожа Сандра д’Арси.

— Аз съм частен детектив и имам официално разрешително за него. Купих го от някакъв тип на разменни

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату