начала.
— Това трябва да се провери — промърмори Боуър и започна да обикаля около Марти. После вдигна глава и се обърна към един от полицаите. — Я свалете за малко тези белезници.
Полицаят се подчини. Боуър се пресегна и рязко дръпна лявата ръка на арестанта. Ловко измъкна часовника му и кимна с глава.
— Окей, сега го закопчайте отново.
На лицето му изплува подигравателна усмивка, солидната златна вещ проблесна в дланта му.
— Не можа да устоиш, а?
— Какво е това? — попита един от полицаите.
— Предполагам, че е ролексът на Джеймс д’Арси, изчезнал в нощта на убийството. Ето тук са инициалите, виждаш ли? Д. А. — Пусна часовника в пликче за веществени доказателства и въздъхна: — Окей, сега му прочетете правата…
Натовариха се в колите и потеглиха към градското полицейско управление.
— Чака те газовата камера, приятелче — промърмори Боуър и хвърли мрачен поглед към арестувания.
Още преди да стигнат Лос Анджелис, Марти започна да говори за компромисно споразумение. Нищо ново под небето, въздъхна Боуър. На даден етап всеки гледа да отърве кожата…
Чарлс Римън се събуди късно, с тежък махмурлук. От студентските си години не беше поглъщал такова количество алкохол. Спомни си как два часа беше висял в апартамента на Кейт, напразно очаквайки я да се прибере. Съблече се, взе душ, после си сипа поредното питие. Когато тя звънна да съобщи, че няма да се прибира, тъкмо беше задрямал… Но главата му се беше прояснила достатъчно, за да си даде сметка каква грешка допусна, като я уведоми за финансовите си машинации с парите на фондацията. Дано да разбира, че не съм имал друг избор, въздъхна той. Това беше единственият начин да осигури спокойно бъдеще и на двамата…
После, след още няколко питиета, той се облече, слезе в колата и подкара към дома си. Легна си, без да обръща внимание на въпросите, с които го засипа Ан.
Стана и влезе в банята. Главата му се пръскаше от болка. Взе душ, обръсна се и слезе в дневната. Ан направи опит да започне разговор, но той заби нос във вестника и мълчаливо се залови с кафето и сандвичите.
Дявол да я вземе тази вещица, намръщено въздъхна той. За двадесет години брак не направи нищо, за да му помогне във финансово отношение. Държеше средствата си под пълен контрол, единственото нещо, което му позволяваше, беше да инвестира лихвите от огромните си влогове. Никога не предложи да прехвърли нещо на негово име, колкото и дребно да е то. Дори тази къща е на нейно име, да не говорим за ролс-ройса, който уж му подари за рождения ден. Какъв подарък, за бога? Броени дни след празника Чарлс откри, че Ан го беше купила с общи пари, но не беше забравила да го регистрира на свое име. Ако се стигне до съд, той ще трябва да докаже, че покупката е била с цел подарък. Трудна работа, особено след като знаеше какъв майстор на документалната сигурност е жена му. Вероятно си въобразява, че по този начин ще ме задържи в ръцете си завинаги. Не, момичето ми, въздъхна той. Скоро ще разбереш, че Чарлс Римън не се купува с подобни методи!
Стана от масата, взе си ракетата за тенис и тръгна да излиза. Ан го попита къде отива и кога ще се върне, но той не й обърна внимание.
Петнадесет минути по-късно беше в Санта Моника. Стори му се, че някаква кола го следи. Не, едва ли… Просто още съм махмурлия… Колата на Кейт не беше в гаража. Къде, по дяволите, изчезна това момиче? Вероятно ми е оставила послание, реши той. Качи се в апартамента и пусна телефонния секретар. Две приятелки и Франк. Постоя в нерешителност пред машината, после пусна посланието на Франк.
„Здрасти, най-сетне се прибрах. Доведох Мария и я настаних на безопасно място. Тя прие да даде показания. По пътя ми призна истинската причина за страховете си. Обади се веднага, искам да помислим върху стратегията на предстоящата битка.“
Чарлс пренави лентата. Така Кейт няма да разбере, че е прослушал съобщенията. После тикна юмруци в джобовете на панталонките за тенис и закрачи напред-назад. Мускулите на дългите му загорели бедра играеха като живи. Накрая решението беше взето. Разтвори щорите и надникна навън. Нима
— Не мога цял живот да стоя тук! — ядосано промърмори Кейт. — Трябва да отскоча до вкъщи, поне за да се преоблека!
— Обещахме на Боуър да му дадем двадесет и четири часа — напомни й Мадлин.
И двете подскочиха от резкия звън на телефона.
— Да? — вдигна слушалката Мадлин. — Кога? Ясно… Какво каза той? — Лицето й стана загрижено.
В корема на Кейт се появи огромна буца. Кой се обажда, по дяволите?!
Мадлин затвори и вдигна глава.
— Разполагаш ли със снимка на Чарлс?
— Разбира се. Защо?
— Полицията я иска.
— Какво се е случило?
— Открили са Марти. На лодката му намерили пистолета на Сандра. Убедени са, че именно с него е бил застрелян Джеймс. На всичкото отгоре онзи глупак носел на китката си ролекса на убития.
Кейт безсилно се отпусна в стола, сърцето й заблъска като чук. Възможно ли е Сандра да е разбрала, че
