открито със своя мъж“. Подчинявайки се на инстинктите си, тя постъпи в юридическия факултет и по този начин стана вторият юрист в семейството. Крехкото самочувствие на Сам не понесе този факт, той стана капризен и зъл. Не след дълго Мадлин подаде молба за развод.
Насочи колата към магистралата, която след двадесет минути щеше да я отведе в областната прокуратура, в главата й се появиха мрачни спомени от последните месеци на брака й със Сам. Закъсняваше, чакаше я много работа. В дни като днешния съжаляваше, че беше избрала професията на прокурор. Кейт и Лорин работеха в луксозна обстановка, бяха спокойни. По време на срещата нито едната, нито другата поглеждаха часовниците си, очевидно разполагаха с много свободно време.
Замисли се по въпроса за кандидатурата на Кейт. Не й беше приятно да се състезава с нея. Ще трябват много пари, вероятно ще се наложи да приеме предложението на Лорин. Но преди това трябва сериозно да го обмисли. Просто защото Лорин не е от хората, които предлагат помощ, без да искат нещо в замяна…
След месечните събирания с приятелките си Мадлин неизменно се питаше дали е постъпила правилно, като прие длъжността заместник областен прокурор. Ясно си представяше какво я чака в кабинета — купища папки с оплетени дела, разпит на свидетели, разговори с полицаи и младши сътрудници, липса на достатъчно време за подготовка по поредното дело. Понякога й идваше до гуша, струваше й се нелепо да работи толкова много, а да получава толкова малко. Въпреки това обичаше своята работа, успешният завършек на поредното дело й носеше дълбоко вътрешно удовлетворение. Един ден ще получа и най- високия пост в прокуратурата, въздъхна в себе си тя. Просто защото го заслужавам!
Лорин и Кейт напуснаха ресторанта и тръгнаха да прекосяват просторното хотелско фоайе. Лорин хвърли поглед към огледалната облицовка на една от носещите колони и остана доволна от вида си. До колоната разговаряха група мъже, сред тях тя с изненада забеляза високата фигура на Андрю. Почти в същия миг я забеляза и той, извини се и тръгна насреща й.
— Здрасти.
Поздравът му беше предназначен за Лорин, но очите му бяха заковани върху лицето на Кейт и това не остана незабелязано. Как смее да я зяпа така, кипна вътрешно Лорин, но нямаше избор и неохотно ги запозна:
— Андрю, това е Кейт Александър, работим заедно… Кейт, запознай се с Андрю Стюарт.
— Здравейте — протегна ръка Андрю, усмивката му стана ослепителна.
— Радвам се да ви видя — отвърна Кейт.
Лорин забеляза, че Андрю задържа ръката й прекалено дълго и многозначително я стиска.
— Току-що приключихме с обяда и бързаме да се върнем в службата — забързано рече тя, опитвайки се да привлече вниманието на Андрю. Нямаше никакво намерение да пуска на Кейт последното си завоевание. — А ти какво правиш тук?
— Делови обяд, който закъснява — отвърна Андрю. — Чакаме още един човек… — После се извърна към Кейт и попита: — В коя област на правото работите?
Кейт понечи да отговори, но беше изпреварена от Лорин.
— В областта на наказателното право — малко троснато отвърна тя и дръпна Кейт по посока на изхода. — Трябва да вървим… — Изминаха няколко крачки, след което тя се извърна и подхвърли: — Уговорката за неделя вечер остава, нали?
Андрю разсеяно кимна с глава, очите му продължаваха да фиксират Кейт.
— Чудесно — рече Лорин. — Обади ми се…
— Разкошен е — каза Кейт, когато се отдалечиха на безопасно разстояние. — Но защо му каза, че съм специалист по наказателно право?
— Наказателно право, защита на рецидивисти — все тая! — тръсна глава Лорин. — Искаш ли да те откарам?
— Взела си колата за две пресечки? — учуди се Кейт.
— Имам и друга работа навън.
Кейт се поколеба, после поклати глава.
— Не, предпочитам да се разходя. Денят е чудесен…
Махна с ръка на приятелката си и пое по тротоара.
Откъде познавам този човек, питаше се Кейт, докато бавно крачеше към офиса. После изведнъж се сети — преди няколко дни се беше возила в асансьора на Сенчъри билдинг в компанията на Андрю.
В коридора се сблъска с Чарлс.
— Днес изглеждаш великолепно — отбеляза той, оглеждайки с одобрение бялото й костюмче.
— Благодаря — усмихна се тя.
— Ела за малко в кабинета ми.
Затворил вратата зад гърба й, Чарлс смени изражението на лицето си и нервно попита:
— Къде беше? От два часа те търся по вътрешния телефон!
— Днес беше денят на месечния ми обяд с колежките от юридическия факултет — засмя се тя. — Съберем ли се, винаги губим чувство за времето.
— Още ли се събирате? — учуди се Чарлс.
— О, да.
Той се поколеба, после смутено попита:
