си. — Получила е пистолета на 21 януари.
Боуър си отбеляза, че Сандра е изчакала точно двете седмици, които се изискват по закон.
— Купи ли и амуниции? — попита на глас той.
Кимбъл отново направи справка с регистъра.
— Да. Кутия патрони 22-ри калибър.
— Друго? — В душата на Боуър започна да се надига раздразнението.
— Помоли да й покажа как се стреля с този пистолет.
— Показахте ли й?
— Обикновено не отказвам на красиви жени, но посъветвах дамата да си вземе инструктор. Дадох й името и адреса на агенцията, с която работя.
— Коя е тя?
— Клуб „Револвер“ в Бевърли Хилс.
Боуър си отбеляза името и адреса в бележника, после вдигна глава.
— Благодаря. Пак ще ви потърсим, ако се наложи…
Върнаха се в колата.
— И тъй, съпругата притежава оръжие… — замислено промълви той и се почеса по брадичката. — Ще се наложи пак да я посетим.
Доналдсън само кимна, на лицето му се появи угрижено изражение.
7
Чарлс и Ан Римън пристигнаха в имението в Бел Ер, където родителите на Ан ги бяха поканили на официална вечеря по повод рождения ден на Чарлс. Там се разделиха. Ан завърза разговор с майка си, а Чарлс се насочи към кабинета на Франклин Манинг.
В коридора обаче се натъкна на Диксън.
— Баща ми задряма — съобщи той. — Мисля, че е по-добре да не го будиш.
— Няма, разбира се — кимна Чарлс, изгледа зет си и подхвърли: — Днес чух интересни неща за теб…
— Така ли?
— Обади ми се Ричард Уедърспун — съобщи Чарлс и зачака реакцията.
— Как е младежът Ричи? — усмихна се спокойно Диксън.
— Добре е. Казва, че си имал контакти с няколко фирми от Ню Йорк.
— Редовно разговарям с партньори от Ню Йорк — сви рамене Диксън. — Нима има нещо лошо в желанието да бъдеш информиран?
— Ричард е чул друго — поклати глава Чарлс. — Според него си направил директна оферта за сливане на нашата фирма с „Ливингстън & Кентър“.
— Нещо се е объркал — намигна Диксън. — Ти допускаш ли, че ще бъда толкова глупав?
Чарлс почувства как търпението му се изчерпва. Разчиташе на изненадата, за да разкрие задкулисните игри на зет си, но Диксън отказа да захапе въдицата.
— Независимо от това, ти трябва да преосмислиш позицията си — продължи невъзмутимо другият. — За нас едно такова обединение би означавало не само засилено присъствие в страната, но обслужване на клиенти с глобален бизнес.
— Практикуването на правото няма нищо общо с търговията на едро — язвително рече Чарлс. — Гигантоманията едва ли е най-доброто решение в сферата на услугите.
— Като фирма с ограничена дейност ние нямаме опит във всички дейности — предупредително го изгледа Диксън. — А големите клиенти предпочитат една фирма да се занимава с цялата им разностранна дейност.
— Дори да е така, има други клиенти, които искат точно обратното — махна с ръка Чарлс. — Да не говорим, че администрирането на големи корпорации е истински кошмар. При тях забравяш за приятелство и адвокатска етика, повечето им юристи дори не се познават помежду си.
— На кого му пука за социалната среда, когато се правят големи пари! — гневно повиши тон Диксън.
— Мисля, че Франклин ще бъде на друго мнение — поклати глава Чарлс.
— Остави го баща ми! Не мислиш ли, че вече е твърде стар, за да се осланяш на него?
— Знаеш ли какво ще ти кажа, Диксън — повиши тон Чарлс, въпреки решението си да запази хладнокръвие. — Ти си един голям задник!
— Също като теб, уважавания ми зет! — не му остана длъжен Диксън.
— Диксън, Чарлс! — разнесе се един глас зад вратата.
— Май го събудихме — въздъхна Чарлс, натисна бравата и пристъпи във вътрешността на уютния кабинет с букова ламперия, който обичаше много.
Като младеж Чарлс беше много впечатлен от Франклин Манинг. Произхождащ от старо и богато семейство, за него той беше образец на юрист-джентълмен. Няколко души от фамилията бяха направили блестяща
