— Не стана въпрос за нашите… хм… за нашите отношения, нали?
— Разбира се, че не — стрелна го ядно тя.
— Извинявай — въздъхна той. — Просто искам да съм сигурен, че Ан ще научи за връзката ни от мен и от никой друг. Няма да е приятно това да стане благодарение на поредната клюка, пусната от Лорин Кънингам…
— Добре — кимна тя, усетила с нова сила трудностите в отношенията между двамата. — Между другото, останах с впечатлението, че областната прокуратура е започнала следствие по смъртта на Джеймс д’Арси.
— Какво те кара да мислиш така?
— Вероятно нежеланието на Мадлин Гулд да обсъжда този въпрос — сви рамене Кейт.
— И ти мислиш, че това е професионална предпазливост на прокурор?
— Да, може би… — кимна тя. — Но ще поживеем, ще видим. За какво си ме търсил?
— Да ти съобщя добри новини — усмихна се той. — През уикенда можем да отскочим до Каталина…
— Чудесно!
— За съжаление ще трябва да си взема и малко работа — предупреди я Чарлс.
— Аз също — усмихна се тя.
Това беше без значение. Работа или не, двамата щяха да имат предостатъчно време един за друг.
Седнал пред компютъра, детектив Доналдсън от отдел „Убийства“ прилежно вършеше домашната си работа. Набираше сложните кодове на програмата, известна с трудното за произнасяне съкращение ТКСКОР, или „Телекомуникационна система на калифорнийските органи на реда“. Бавно и методично изписваше на екрана имената на всички юридически и физически лица, които са имали някаква връзка с Джеймс д’Арси. Търсеше главно оръжията, регистрирани на тези имена. Информацията за тях беше вкарал в компютъра от други източници — най-вече от РП — регистрацията при продажбите. Собствениците на магазини за оръжие бяха задължени да изпращат информация за всяка продажба до Министерството на правосъдието и там тази информация влизаше в главния компютър. Получил данните, Доналдсън незабавно отбеляза, че разследването им се разширява.
Един час по-късно колата на двамата детективи спря пред магазина за спортни стоки и оръжие „Кимбъл“ на булевард Холивуд.
— Собственикът, ако обичате — рече Боуър на продавача с луничаво лице и тикна значката си под носа му.
Няколко минути по-късно към тях се приближи набит мъж със среден ръст и обветрено лице, който се представи като Джефри Кимбъл.
— Какво обичате?
Боуър му показа значката си и отвърна:
— На 7 януари тази година от вас е купен полуавтоматичен пистолет „Ругер“, калибър 22. Искаме допълнителна информация за клиента.
— Сега ще проверя — кимна Кимбъл.
След няколко минути отново беше при тях.
— На посочената дата съм продал „Ругер“, калибър 22 на госпожа Сандра д’Арси, адрес Рок Каниън драйв 2413, Бел Ер, Калифорния.
— Точно — кимна Боуър. — Да си спомняте нещо за въпросната дама?
— Да, изглеждаше страхотно — ухили се Кимбъл и изразително извъртя очи.
Боуър извади снимка на Сандра д’Арси и я тикна под носа му.
— Това същата дама ли е?
— Аха.
— Да сте я виждали преди това?
— Не съм. — Мъжът отмести поглед и започна да оглежда рафтовете.
Боуър остана с впечатлението, че иска да се отърве от тях.
— Искаме да научим всички подробности по покупката — твърдо рече той.
— Ами, дойде и поиска пистолет, който да може да носи в чантичката си — отвърна собственикът.
Боуър изчака евентуалното продължение, но здравенякът мълчеше.
— Посочи ли някаква причина?
Кимбъл захапа долната си устна, помълча още малко, после поклати глава:
— Не си спомням… Може и да е посочила, но съм забравил…
Тоя май ще ме кара да му вадя думите с ченгел, въздъхна Боуър, втренчи тежък поглед в лицето на собственика и подхвърли:
— Тя не взе покупката със себе си, нали?
— Не. Попълни формулярите за регистрация и си тръгна. — Кимбъл сведе поглед към дневника в ръцете
