политическа кариера, кредото им беше да служат на обществото. Бащата на Франклин е бил сенатор, мандат на Капитолийския хълм беше имал и самият Франклин. По стените на кабинета бяха окачени много снимки, които напомняха за това време.
Логическата стъпка, след като достига тавана на политическата си кариера, Франклин предприема в областта на правото. Използвайки широките си връзки на щатско и федерално ниво, той създава солидна юридическа фирма. Върши го колкото под натиска на обстоятелствата, толкова и заради сина си Диксън, който не проявява особени амбиции нито в образованието, нито в кариерата си.
Франклин влиза в съдружие със Стантън Андерсън — юрист като него, също от стара и богата фамилия. Страстен поклонник на киноиндустрията, Стантън привлича за клиенти на кантората много от най- известните личности на Холивуд. Днес, въпреки смъртта му, болшинството от тези хора продължаваха да ползват услугите на фирмата. Дори нещо повече — привличаха за нейни клиенти личности от сателитния бизнес — видео, телевизия и звукозаписни студия.
Чарлс прекоси стаята и се насочи към човека, който седеше край пламтящия огън в камината. Стори му се още по-слаб от преди. Миналата година беше получил сърдечен удар и от тогава насам бавно се топеше. Което обаче изобщо не се отразяваше на силата на характера му.
— Мислехме, че си почиваш — докосна го по рамото той.
Франклин вдигна глава и го дари с приятелска усмивка.
— Здравей, татко — прокашля се Диксън. — Как си днес?
— Как може да се чувства човек, който е принуден да спи следобед като двегодишно бебе? — сви рамене Франклин, в гласа му се появи леко раздразнение. От известно време насам трудно понасяше сина си, присъствието му неизбежно го нервираше.
— Не ти е леко — обади се съчувствено Чарлс.
— Никак — кимна Франклин и отново погледна този приятен и възпитан мъж, когото обичаше повече от син.
На практика хората често вземаха за негов син именно Чарлс, а не Диксън. В продължение на много години Франклин се беше опитвал да открие онази област от живота, в която синът му би показал по-добри качества от Чарлс, но така и не успя.
Двамата се бяха запознали в колежа, Чарлс помагаше на Диксън в усвояването на по-сложните уроци. Скоро станаха неразделни. Франклин тактично предупреждаваше сина си да търси приятелства в собствената си среда, но Диксън упорито водеше Чарлс в дома им. Връзката им продължи и след колежа, по време на следването в юридическия факултет. Франклин беше убеден, че Диксън се е залепил за Чарлс не толкова от приятелски чувства, колкото, за да го дразни.
В края на първата година от следването им Чарлс беше сред отличниците в курса, докато Диксън се влачеше на опашката. Тогава дойде моментът, в който Франклин започна да изпитва уважение към приятеля на сина си, въпреки че дълго време не желаеше да го излага на показ. Любимият му похват беше да задава хипотетични въпроси на двамата младежи и да изслушва с внимание разсъжденията им.
В началото Диксън се забавляваше, беше му интересно да наблюдава как Чарлс избягва капаните, които му поставяше главата на семейството, и на свой ред му предлага интересни хипотези. После обаче забавлението отстъпи място на ревността.
На всичкото отгоре Ан се влюби в приятеля му и Диксън с ужас разбра, че Чарлс има всички шансове да стане член на семейството. За всеобща изненада Франклин подкрепи чувствата на дъщеря си, тъй като вече беше оценил качествата на Чарлс.
— За какво се карахте вие двамата? — намусено попита той.
— Не сме се карали — усмихна се Чарлс. — Просто имаме различни мнения по някои въпроси…
— Точно така — кимна Диксън.
Франклин беше сигурен, че и двамата крият истината. От сърдечната му криза насам всички в семейството постъпваха така. Третираха го като инвалид…
Докато мъжете разговаряха по делови въпроси на първия етаж, Ан Манинг Римън се намираше горе, в някогашната си спалня. Изправена пред огледалото, тя оправи пухкавата си коса и провери грима около красиво издължените си очи. Не изглеждам зле за жена на 42 години, рече си тя и се обърна в профил да огледа тънката си фигура. Мъжете все още проявяват желание да флиртуват с мен.
Очите й пробягаха по просторното помещение, в средата на което доминираше широко легло с четири масивни колони. Мама е много мила, че поддържа стаята ми такава, каквато беше някога, помисли си тя. Само дето сега е по-чиста и подредена… Мама винаги е проявявала разбиране, независимо какво съм й поднасяла. По лицето й пробяга усмивка, като си спомни как майка й се беше противопоставила на брака с Чарлс.
Ан обожаваше брат си и неговия приятел, въпреки че Диксън я третираше като недорасло пубертетче, а Чарлс изобщо не я поглеждаше. С годините стигна до заключението, че всички момчета, които майка й наричаше „достойни“, са пълна нула в сравнение с Чарлс, който беше различен, който я вълнуваше по несравним начин… Интересуваше се от живота му, не можеше да си представи как се чувства младеж, който живее в малка къща и двамата му родители работят от сутрин до вечер. Това нямаше нищо общо със собствения й живот — богат, удобен, сред множество близки и роднини, подсладен от безкраен поток почтителни гости…
Все пак уважих едно от желанията на мама, въздъхна Ан. Никакъв секс под покрива на този дом… В съзнанието й изплува споменът за първата нощ, в която съблазни Чарлс. Стана в колата му. Родителите й бяха заминали за уикенда, икономката получи почивен ден, тъй като Ан изтръгна разрешение да нощува у една от приятелките си. Същевременно Диксън беше заминал на лов и Чарлс си беше у дома. Тя вдигна телефона и го помоли да я вземе от къщата на приятелката и да я закара у дома. Естествено, той прие. Беше доста изненадан, когато тя пожела да минат през най-високата част на Мълхоланд драйв — там, където се отбиваха влюбените. „Просто го направи — беше настояла Ан. — Имам проблем, искам да идем някъде, където няма да ни безпокоят…“ Бедничкият Чарлс! Горе, на паркинга, тя игриво съобщи, че той е нейният проблем… Отначало се дърпаше, но в крайна сметка отстъпи. Постигнала първата си победа, Ан нямаше никакво намерение да изпуска фронта. От тогава насам, чак до днес, победите й следваха една подир друга…
Може би вече е крайно време да се наруши желязното правило на мама, рече си с усмивка тя. Защо пък да
