Мадлин само кимна.
Какво става, запита се Кейт. Обикновено Мадлин е открита и жизнерадостна, поведението й към мен винаги е било приятелско. Но днес избягва да среща погледа ми. Дали не е научила нещо?
— Реши ли да се кандидатираш за областен прокурор? — скочи в дълбокото тя.
— Да — кимна Мадлин. — Нямаше как да откажа на Филип, който много държи на това.
Кейт усети как коремните й мускули се стягат.
— Аз също ще се кандидатирам — усмихна се пресилено тя.
— Точно от това се страхувах — кимна Мадлин.
Над масата се възцари неудобно мълчание. Почувствала това, Рейчъл размаха вилицата си по посока на Кейт:
— Убитият милиардер Д’Арси не беше ли клиент на „Манинг & Андерсън“?
— Да, беше…
— Странно — въздъхна Рейчъл. — Каквото и да им се случи, богаташите винаги са на първа страница…
— Ще ти кажа и нещо друго — намеси се мрачно Лорин. — Когато умре човек със състояние от няколко милиарда долара, събитието неизбежно събира лешоядите. Никога досега не съм виждала толкова машинации, тайни срещи и приглушени разговори в нашата кантора!
— Какво става? — попита Рейчъл, местейки поглед от Кейт към Лорин.
— Съдружниците са в конфликт далеч преди смъртта на Д’Арси — поясни Лорин. — А тази смърт им даде още един повод за раздори…
Кейт не можеше да повярва на ушите си. Във фирма с високопоставени клиенти като „Манинг & Андерсън“ дискретността е задължителна, никой служител няма право да обсъжда публично състоянието на делата й.
— Представяш нещата прекалено драматично, Лорин — тактично подхвърли тя. — По-добре да говорим за нещо друго…
Лорин направи гримаса и демонстративно й обърна гръб.
Рейчъл прехвърли вниманието си върху Мадлин.
— Ще се заеме ли прокуратурата със случая?
— Може би — отвърна с лека усмивка Мадлин. — Затова предлагам да не го обсъждаме тук.
От гърдите на Кейт се откъсна въздишка на облекчение, а Рейчъл направи повелителен жест по посока на Лорин.
— Тогава започвай да разказваш за новото си гадже!
— Казва се Андрю Стюарт — усмихна се Лорин и се облегна на стола. — Доста известен адвокат по наказателни дела…
— На няколко пъти съм пледирала срещу него — обади се Мадлин. — Добър професионалист, да не говорим за външния му вид…
— Страхотен е, нали? — проточи Лорин. — С тази копринена руса коса и блестящи сини очи… За такъв като него мога да кажа сбогом на самостоятелния живот!
Кейт изненадано я погледна. Досега Лорин никога не беше споменавала за възможността да се омъжи за Стюарт. Доколкото беше осведомена, двамата се срещаха сравнително отскоро. Само допреди две седмици Лорин се виждаше с друг мъж. На практика спомена за Андрю Стюарт едва в деня на погребението.
— Толкова ли е сериозно? — полюбопитства тя.
— Все още не — призна Лорин. — Но мисля, че бих могла да докарам нещата дотам…
— По дяволите, никога вече брак! — намръщено рече Мадлин. — Не му искам нито меда, нито жилото! Между другото, следващия уикенд Сам ще вземе децата и аз съм свободна… Някой да иска да дойде с мен в МОКА?
— Баща ми ще идва — промърмори Лорин. — Освен това сигурно ще се видя и с Андрю…
— Семейни задължения — сви рамене Рейчъл. — Обещали сме барбекю на хлапетата…
— Аз вероятно няма да съм тук — обади се последна Кейт.
— Къде отиваш, скъпа? — жадно я погледна Рейчъл.
— С една приятелка планирахме да отскочим до Палм Спрингс — излъга Кейт и се помоли на Бога да не я познаят по гласа.
Рейчъл погледна часовника си.
— Време е да бягам. В два часа имам среща с клиент. — Сложи една банкнота на масата, извини се и потегли към изхода.
— Чакай, и аз си тръгвам — извика след нея Мадлин, хвърли своята банкнота на масата и я последва.
Портиерът докара първо колата на Мадлин. Яркочервена спортна тойота, проява на независимостта от живота, който беше водила със Сам. По време на брака им той избираше и караше колите на семейството: най-вече корвети, поршета и БМВ…
Мадлин беше пренебрегнала съвета, който й даде майката на Сам: „Добрата съпруга никога не се състезава
