— Там се провежда семинар по наказателно право — отвърна той. — Мисля, че вече ти казах…
— Може би — отвърна тя. — Ще се обсъжда ли въпросът за ускоряване на съдебната процедура?
През следващите няколко минути Андрю подробно й обясни състоянието на съдилищата в Лос Анджелис, които бяха толкова претрупани с дела, че това се отразяваше пряко върху ръста на престъпността в региона.
На лицето й играеше тайнствена усмивка, слухът й долавяше колкото гласа на Андрю, толкова и приятната музика на оркестъра, намерил място в ъгъла на продълговатото помещение.
— Господи, Андрю! Как ти завиждам за Хаваите! Де да можех и аз да си позволя подобна почивка…
Той направи знак на келнера да допълни чашите, а тя мислено направи преглед на гардероба си. Евентуалното пътуване до тропически географски ширини изисква и специални тоалети. Имам си всичко, беше заключението. Трябва ми само един нов бански и чифт плажни сандали. Келнерът се оттегли и тя закова поглед в лицето на Андрю:
— Какво ще кажеш?
— Там ще присъстват губернаторът и още куп отговорни политици — поясни той.
— Губернаторът Брандън? — Мекият й южняшки акцент подчерта интереса, който се появи в очите й.
— Да. Гвоздей на следващата предизборна кампания ще бъде ускоряването на съдебните процедури срещу престъпниците.
— И той има нужда от твоето присъствие на семинара, така ли?
Даваше си точна сметка за излъчването си, подчертано не само от златисточервената коса и загорялата кожа, но и от безупречната черна рокля, която не скриваше нищо от формите на тялото й.
— Не съвсем — засмя се Андрю и очите му неволно се спряха върху деколтето й — там, където се очертаваше началото на нежна заобленост. — Реших да отида просто защото е полезно да те забелязват на подобни форуми. Помагаш на колегите юристи да те имат предвид…
— Това ми звучи прекалено политизирано — прошепна тя, придавайки знойна приглушеност на гласа си.
— Точно така — кимна Андрю. — Нед Брандън е прозорлив политик и знае къде да натисне, за да увеличи шансовете си в предстоящата президентска кампания. Хората пищят от престъпността и ще гласуват за онзи, който им обещае да прогони криминалните типове от улиците. Вече има няколко дружества на пострадалите от престъпления, които заплашват да раздават правосъдие със собствените си ръце.
— Но нали точно адвокатите по наказателно право като теб настояват за безконечното отлагане на процесите? — дяволито се усмихна Лорин.
— Така е. Ние нямаме интерес от промяна в системата. — На лицето му изплува цинична усмивка. — Ако съдиите се разбързат, нашите доходи ще намалеят чувствително.
— Защото няма да имате възможността да водите по десет дела едновременно, нали?
— Точно. В това се състои и ролята на губернатора на предстоящия семинар. Той ще се опита да постигне компромис, а хора като мен ще присъстват, за да бранят интересите си.
Лорин го слушаше с половин ухо. Умът й беше ангажиран с други неща. Идеята да прекара една седмица на Хаваите в компанията на Андрю й се струваше безкрайно привлекателна, макар още да не беше измислила претекста, под който би се измъкнала от работа. Но това не е толкова трудно: ще позвъни да обяви поредната си тежка настинка и нещата ще се уредят. Тя никога не се тревожеше, че може да бъде уличена в лъжа. Важното е нещата да се уреждат както ги иска, другото беше без значение. Естествено, няма да й се размине без промени в програмата и отлагане на вече насрочени срещи с клиенти. Сега по-важно беше да убеди Андрю да я вземе със себе си.
— Бих могла да се измъкна за една седмица — прошепна с премрежен поглед тя.
Той се засмя, но личеше, че е малко притеснен от прямотата й.
— Още не съм сигурен, че ще замина, Лорин. Имам няколко насрочени дела.
— Нали номерът е в отлагането? — изви вежди тя. — Нали именно за подобен род номера се бориш?
Той й отвърна с малко тъпа усмивка.
Майната им на престъпниците, въздъхна в себе си Лорин. Техните дела могат да чакат до безкрайност, но сега трябва да ускоря делото на тоя мъж срещу себе си.
— Още едно питие? — попита Андрю, а очите му отново се заковаха в деколтето й.
Тя не пропусна да отбележи желанието в очите му.
— Само ако и ти ми правиш компания.
Ръката му се плъзна по масата и докосна пръстите й.
— Не бих отказал едно за лека нощ в апартамента ти…
— Може би и това ще стане — отвърна Лорин и отдръпна ръката си. — Но в момента ми се иска да пийна чаша вино. — Обърна се и направи нетърпелив знак на келнера.
Вдигна чашата и отпи една глътка. В премрежения й поглед се четеше откровено предизвикателство, маникюрът й приятно се сливаше с цвета на виното.
— Много ми се иска да те любя! — прошепна задавено Андрю и впи пламенен взор в очите й.
— Наистина ли? — подразни го тя.
— Страшно много — призна тихо той.
