— А сега да потанцуваме — внезапно се изправи тя и Андрю нямаше друг избор, освен да я последва на дансинга.
Тялото й се притисна в неговото, извивките на таза й го накараха да диша на пресекулки.
— Нали не искаш да заминеш без мен? — прошепна тя и зъбите й леко захапаха крайчето на ухото му.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна с дрезгав глас той.
Така вече е по-добре, рече си Лорин. Но все още не е достатъчно добре…
6
Кейт влезе в огромното фоайе на хотел „Сенчъри плаца“ и се насочи към „Уотър Едж“, където вече се беше настанила Лорин.
— Търсих те — наведе се над нея тя и леко я целуна по бузата. — Мислех, че ще тръгнем заедно…
— Имах работа навън — отвърна Лорин и целуна въздуха до главата й.
Кейт заобиколи масата и се наведе към масивното туловище на Рейчъл Шулмън, чието обсипано с лунички лице беше оградено от стърчаща във всички посоки червена като ряпа коса. Обожаваше тази жена, която беше главен организатор на техните периодични събирания. Омъжена, с две деца, Рейчъл живееше в долината Сан Фернандо и беше една от най-известните адвокатки там.
Решението да обядват заедно веднъж в месеца бяха взели още като студентки в юридическия факултет, където страдаха и тържествуваха заедно и в продължение на три години бяха неразделни. През първата година след дипломирането си спазваха ритуала с фанатична точност. По-късно, както обикновено става, срещите им се организираха все по-трудно, след доста отлагания и промени. На практика стана така, че секретарките им станаха по-близки от самите тях, тъй като непрекъснато поддържаха контакт помежду си в опит да координират свободното време на своите началнички.
— Къде е Мадлин? — попита Кейт и зае свободното място до прозореца.
Обичаше този ресторант, отрупан със зеленина. Под дискретното осветление блестяха безупречно белите покривки на масите, разположени далеч една от друга, приборите върху тях излъчваха солидно спокойствие.
— Оставила бележка, че ще закъснее — промърмори Лорин и й подаде листче хартия. — Но иска да й поръчаме любимите раци…
Кейт хвърли бегъл поглед на бележката и си поръча салата от морски деликатеси.
— И тъй — огледа ги делово Рейчъл. — Нещо ново на любовния фронт?
Кейт само поклати глава и опипа салфетката в скута си. Много й се искаше да им разкаже за Чарлс, но за това и дума не можеше да става преди официалната му раздяла с Ан. Особено пък в компанията на Лорин, която не би трябвало дори да подозира за връзката им. Един ден ще им го заявя на висок глас, закани се тя. Дори ако трябва да се кача на масата!
— Ето я Мадлин — рече тя, доволна от шанса да се измъкне.
Блестящата кестенява коса на Мадлин Гулд енергично се развяваше по посока на масата им, в походката й имаше нещо чувствено. Наблюдавайки гъвкавата й фигура, Кейт си спомни за прякора, който беше получила във факултета: „Страхотното тяло“…
— Извинявам се за закъснението — задъхано рече Мадлин.
— Нищо не си изпуснала — небрежно отвърна Лорин. — Тъкмо се канехме да започнем с любовните интриги…
— Как е нашата заместник-прокурорка? — топло се усмихна Рейчъл.
Кейт отвори уста да отговори, но навреме се осъзна. Думите на Рейчъл не бяха предназначени за нея. Странно, рече си тя. Дори след три години частна практика продължавам да се чувствам прокурор.
— Много бачкане — престорено нацупи устни Мадлин. — Днес нямах дела и си бях обула дънките, но за късмет един от новите заместници се разболял и шефът Филип Уайт моментално ме изстреля да чета обвинителния акт пред Втори състав… И кой, мислите, беше председател на съда? Старият сухар Робъртс!
— О, не! — възкликна Рейчъл. — Мога да предположа какво се е случило!
— Точно така — кимна Мадлин. — Огледа ме със сбърчен нос и промърмори: „Предполагам, че това облекло е особено подходящо за делото, госпойце Гулд… Нали все още сте госпойца, а не госпожа?“ — Мимиките й бяха толкова сполучливи, че останалите избухнаха в смях.
Кейт гледаше одухотвореното лице на Мадлин. Магнетичното й влияние върху околните беше такова, че пледоариите й в съда почти винаги се увенчаваха с успех.
— Тоя дъртак отдавна трябва да е в пенсия — подхвърли тя. — Всички знаят, че не понася жените юристи. Двамата със съдията Фернел са направо невъзможни! Лично присъствах на едно дело на Фернел, при което той изгони една адвокатка с панталон и й заповяда да се яви подходящо облечена…
— Страхувах се, че това ще се случи и на мен — въздъхна Мадлин. — Но ме спаси жакетът.
— Аз пък не понасям официалните костюмчета — промърмори Лорин. — Те са за мъже. Облечена в подобно нещо, всяка жена изглежда като баба ми.
Появи се келнерът с отрупан поднос, Кейт усети великолепния аромат на пържените раци в чинията на Мадлин. Но реши да си остане на салатата, тъй като много й се искаше да свали малко от теглото си до следващия уикенд. Чарлс беше обещал да се измъкне и да отидат някъде на плаж.
— Как е Филип? — обърна се към Мадлин тя.
— Добре — кратко отвърна приятелката й, насочила вниманието си към чинията.
— Поздрави го от мен.
