— Но ти ще трябва да го докажеш, нали? — ухили се цинично Диксън и тръгна към вратата. — Ще се видим в съда, господин адвокат!
Вратата се затръшна зад гърба му.
Преди да отлети обратно за Тексас, Майлс Кънингам разказа на дъщеря си за срещата с Франклин Манинг. Въпреки убеждението му, че Франклин ще вземе предвид неговото мнение, в душата на Лорин остана несигурността.
Господи, въздъхна тя. Номерът трябва да мине, особено след като татко е предложил международния си бизнес на фирмата. Този бизнес означава много пари, милиони долари годишно. Ако това не впечатлява стария козел, с положителност би впечатлило някой друг, по-практичен член на управата… Ножът за разтваряне на писма бавно се въртеше между пръстите й. Изведнъж спокойствието я напусна, тялото й възбудено се приведе напред.
— Разбира се! — възкликна на глас тя. — Как не се сетих досега?
Скочи и излезе в коридора, токчетата й забързано зачукаха по посока на стълбището за горния етаж. Чу затръшването на някаква врата, в следващия миг видя зачервеното лице на Диксън, който току-що беше напуснал кабинета на Чарлс. Отлично. Диксън положително ще знае как да използва офертата на баща й, при това по най-добрия начин и за двамата…
16
Интеркомът зажужа и Кейт натисна бутона.
— Би ли отскочила до мен? — разнесе се гласът на Чарлс. — Искам да поговорим.
— Разбира се — отвърна тя, надявайки се най-после да разбере защо не са се виждали от Каталина насам. — Имам да проведа един телефонен разговор и веднага идвам…
Няколко минути по-късно затвори вратата зад гърба си и седна на стола пред бюрото му.
— Слушам те.
— Ще обсъдим един строго поверителен въпрос — започна той, отмести хартиите встрани и я погледна в очите. — Не искам да го свързват с нас, особено след като го надушат репортерите…
— Разбирам.
Тя внимателно огледа красивото му лице, питайки се откъде изскочи тази тайнственост. Очевидно нямаше предвид отношенията помежду им, още повече че през последните дни такива просто нямаше.
— Нали ти казах, че Сандра има връзка с някакъв строителен работник? Сега обаче може да се окаже, че този малък флирт е бил нещо далеч по-сериозно. По всяка вероятност полицията разполага с улики срещу Томи Бартоломю и ще го обвини в убийството на Джеймс.
— Ясно.
— Нещата са доста неприятни — продължи той. — Разговарях с Абигейл д’Арси. Стигнахме до заключението, че Сандра не бива да говори с полицията без присъствието на адвокат.
— Правилно — кимна Кейт. — Но защо едва сега?
— Никой не предполагаше, че ще отвори проклетата си уста — въздъхна Чарлс и поклати глава. — А тя тъпо настоява, че нямала какво да крие… Не е от лесните, проявява доста голямо твърдоглавие. Предупредих я да престане да се среща с този младеж, но тя го прие предизвикателно…
Кейт извика в съзнанието си образа на младата вдовица, която беше виждала няколко пъти след смъртта на Джеймс. Беше от сорта, който положително би казал „да“ на всеки мъж с пари, но дали е способна на убийство? При това на хладнокръвно, предварително планирано убийство? Защото смъртта на Джеймс едва ли можеше да се причисли към престъпленията от любов…
— Имаш ли информация, която те кара да мислиш, че полицията я подозира? — попита на глас тя.
— Не — призна той. — И се надявах, че ти може би ще откриеш нещо от тоя сорт…
— Ще се опитам.
— Абигейл се тревожи за шума, който ще се вдигне… Нещата изглеждат доста зле, дори ако се окаже, че Сандра няма нищо общо… Мога да си представя заглавията на първа страница: „Младата съпруга поддържа романтична връзка с убиеца на мъжа си“, или нещо от тоя сорт. Няма да е никак приятно…
— Наистина — кимна тя.
— Във всеки случай Абигейл д’Арси иска ти да поемеш юридическото представителство на Сандра — погледна я в очите Чарлс.
Кейт неволно въздъхна. Нима той е забравил колко е претрупана?
— Много съм поласкана, Чарлс — рече. — Но нали знаеш, че работя по няколко изключително тежки случая? — В очите й се появи укор. — В момента трима от най-солидните ти клиенти са следствени. Единият за промишлен шпионаж, вторият за търговия с поверителна информация, а третият — за незаконно изхвърляне на токсични отпадъци. Не мислиш ли, че е по-добре да се концентрирам върху тези дела?
Чарлс стана, заобиколи бюрото и се облегна на ръба срещу нея.
— Всичко това е вярно, мила — въздъхна той. — Но аз също съм претоварен и наистина имам нужда от помощта ти за Сандра. Не можеш ли да прехвърлиш част от работата на някой от отдела?
— Разбира се, че мога! — отвърна тя, малко по-остро от необходимото. — Но ти и Франклин настоявахте с определени клиенти да работя лично… А Сандра очевидно има нужда точно от лично отношение. Не пискам срещу претоварването, но всяко нещо си има граници! — Главата й леко се поклати. — Между четири часа сън в денонощие и никакъв сън все пак има съществена разлика, нали?
