Адвокати и престъпници

— На мен ли го казваш? — въздъхна Чарлс. — Виж какво ще те посъветвам… Потърси някой на хонорар, поне на първо време…

— Господи, Чарлс — усмихна се тя. — Аз нямам време да дишам, а ти ми говориш да се занимавам с търсене на обяви по вестниците…

— Обади се на онзи ловец на мозъци, с когото работихме няколко пъти.

— Това пак означава да провеждам интервюта с кандидатите — поклати глава Кейт. — Часове изгубено време, които за съжаление нямам…

— Направи каквото можеш. Окей?

Тя въздъхна. Имаше и друга причина да не иска допълнителна работа — техните лични отношения, които май отиваха в глуха линия.

— Зная, че искам твърде много от теб — промълви той, после ентусиазирано добави: — Но представяш ли си какво може да изскочи от всичко това? Ако се заведе дело срещу Бартоломю и излязат наяве връзките му с вдовицата, това ще бъде страхотна сензация! Няма да е зле, ако снимката ти е на първа страница и раздаваш интервюта за телевизионните канали! Подобна реклама ще е много полезна за амбициите ти в политическо отношение, при това безплатна!

— Това са първите думи, които ми харесват откакто съм тук — усмихна се тя, представила си ясно какво би й донесла шумотевицата около този случай.

— Има и друго — продължи Чарлс. — Полицията може да обвини Сандра в съучастие. Ако се стигне до съдебен процес, хонорарът за защитата й ще възлезе на неколкостотин хиляди, а може би и на милион долара. Абигейл вече обеща да поеме разноските. А ние не можем да си позволим да изпуснем толкова много пари, просто ей така…

— Не зная — поколеба се тя.

— Кейт, в рамките на месец-два „Манинг & Андерсън“ ще избере своя нов старши партньор… Ако поемеш Сандра, това ще ти даде допълнително предимство пред Лорин… Не забравяй, че Сандра все пак е Д’Арси! — Усмивката му беше топла и едновременно с това убедителна. — А старшите партньори трябва да покажат, че притежават достатъчно качества да носят тлъсти хонорари на фирмата и на самите себе си, нали? Не бива да се отказваш от нещо, което носи очевидни облаги за всички в тази кантора…

Двойствеността на посланието никак не й хареса. Ако искаш това, направи онова… Замисли се, очите й се насочиха към небостъргачите на Сенчъри билдинг отвъд прозореца. Залогът е голям. На карта е поставено не само нейното бъдеще, но и това на Сандра…

Докато беше прокурор, нещата изглеждаха прости и ясни: работи за държавата и от нейно име се бори жертвата на съответното престъпление да получи възмездие. В частната практика обаче нещата не изглеждаха толкова категорични. Адвокатът по наказателни дела често защитава човек, който е виновен. Ами ако се окаже, че и Сандра е виновна? Ако наистина е влязла в заговор за убийството на мъжа си? Кейт не беше сигурна как би се почувствала в подобна ситуация. Съвсем не беше приятно да се окаже защитник на виновен клиент, при това точно преди изборите за местна законодателна власт. Нали една от основните точки в предизборната кампания е именно твърдата ръка срещу престъпността?

— А как според теб ще се отрази на кариерата ми един изгубен процес? — попита най-сетне тя.

— Ако вложиш цялото си умение, всичко ще е наред — отвърна Чарлс.

Много го бива да заобикаля конкретните въпроси, въздъхна в себе си тя.

— Между другото, скарах се много сериозно с Диксън — подхвърли той.

— Защо?

Той накратко й разказа за срещата със зет си.

Кейт се замисли, после вдигна глава.

— А ако се окаже, че Тео е замесен в убийството на брат си?

— Какво те кара да мислиш така?

— Не съм сигурна в нищо — вдигна ръце тя. — Просто имам впечатлението, че около това завещание се вдига прекалено много шум… И това ме кара да допускам, че залозите са големи…

— Възможно е — кимна Чарлс, после тръсна глава. — Но сега зная едно — ти трябва да поемеш случая. Както за благото на фирмата, така и заради личната си кариера.

Филип Уайт влезе в сградата на областната прокуратура веднага след Мадлин. Видя я да се спира за малко при дежурния полицай, лицето на човека светна от задоволство. Много я бива в контактите, рече си той. Достатъчно е само да се усмихне и да подхвърли две-три думи, за да спечели хората на своя страна. Веднъж сподели това с нея, а тя само сви рамене и каза, че у всеки човек има стремеж към разбиране…

Днес изглежда страхотно, рече си той, докато оглеждаше стройната й фигура. Носеше червена рокля, морскосин жакет от фина вълна се полюшваше в свивката на ръката й, стиснала задължителното кожено куфарче.

Спомняше си много случаи, при които в тази сграда пристигаха недоволни от получената призовка свидетели, бесни от дългото висене из коридорите. Но озовали се в кабинета на Мадлин, тези хора изведнъж се улавяха, че разговарят с нея по въпроси, които изобщо не са имали намерение да обсъждат… Към това трябва да се прибави и доверието, което унижените и психически нестабилни жертви на различни престъпления моментално изпитваха към младата прокурорка…

— Това си е дар божи — споделяше Филип с колегите си. — Мадлин е в състояние да разприказва дори камък…

Мислите му се върнаха в настоящето. Ускори крачка и хвана вратата пред нея, на която пишеше „Само за служители“.

— Благодаря, Филип — топло му се усмихна Мадлин.