Тръгнаха заедно по дългия коридор. Една врата се отвори, в процепа надникна главата на Гари Сътър.
— Мадлин! — повика я той.
— Извинявай — спря се тя, извърна се към Филип и подхвърли: — Ще се видим по-късно.
Загледан в отдалечаващата се фигура, Филип усети как сърцето му се изпълва с тъга. Едно е когато търпеливо я чакаш да забележи чувствата ти, но съвсем друго — когато я гледаш как затъва с човек, който изобщо не я заслужава, въздъхна с горчивина той.
Филип беше единственият, който се обяви срещу назначението на Гари Сътър в областната прокуратура на Лос Анджелис. Нямаше конкретни възражения срещу професионалните му качества, изявени в продължение на няколко години в прокуратурата на Сан Франциско, просто едно вътрешно усещане… Сътър не притежаваше чувство за хумор, държеше се прекалено сериозно, дори досадно… За Филип работата в прокуратурата задължително изискваше наличието на чувство за хумор, просто защото самата работа беше доста мрачна… Но основното беше, че той не харесваше този човек, и толкоз…
Мадлин пристъпи в тесния и претрупан с бумаги кабинет и се тръшна на стола. Чантата й се стовари на пода едновременно с тежкото куфарче.
— Ох, направо съм съсипана! — въздъхна тя. — И пак не успях да свърша!
— Всички сме претоварени — съгласи се Гари.
— Най-много ме тормози липсата на помощен персонал — оплака се тя. — Тази сутрин съм дошла по тъмно, за да напиша на машина обвинителния си акт!
— Наистина не е честно…
— Много по-лесно е да кажа на съдията, че секретарката ми е болна — криво се усмихна тя. — „Ваша чест, секретарката ми лепна грип, бихте ли отложили делото?“
Той отвърна със съчувствена гримаса.
Мадлин му хвърли кратък поглед и отново си помисли, че Гари е най-възбуждащият мъж, когото беше познавала. Зеленикавите очи под тежки клепачи, чупливата кестенява коса и пълните чувствени устни неизменно ускоряваха пулса й. Да не говорим за безупречната му фигура.
— На всичко отгоре трябва да направя промени в програмата си — добави тя. — Филип ми възложи случая по убийството на Д’Арси.
— Чух — рече той и по лицето му пробяга сянка. — Някои хора са си родени с късмет…
Мадлин се запита дали в гласа му не се прокрадва завист.
— Филип е изключително справедлив в работата си — забързано рече тя. — Сигурна съм, че и твоят ред ще дойде.
— Дано — нацупено промърмори той и вдигна глава. — И докъде стигна следствието по процеса на годината?
— Готови сме да арестуваме любовника, но данни за евентуално съучастие все още липсват — поясни Мадлин. — Главен кандидат за свободното място продължава да е съпругата. Ако съм човек на залозите, без съмнение ще посоча нея. Просто с червата си усещам, че е виновна!
— Без нея хлапето няма мотив…
— Аз съм на същото мнение. И ще я пипна, ще видиш!
Той взе ръката й между дланите си, погали я и я вдигна към устните си.
— Убеден съм в това. Но сега мисля само за съботната вечер…
— Аз също — отвърна Мадлин и усети как я обливат топли вълни. Хвърли поглед на часовника си и с неудоволствие се изправи. — Трябва да бягам, ще се видим по-късно…
Получили заповед за арестуване, Боуър и Доналдсън се насочиха към апартамента на Томи Бартоломю в Нортридж. Боуър натисна звънеца, изчака няколко секунди и повтори упражнението.
— Идвам — разнесе се глас отвътре. — Кой е?
— Полиция, отворете.
— По дяволите, момчета! Казах ви всичко, което зная.
— Отваряй, Бартоломю! — обади се Доналдсън. — Иначе ще влезем заедно с вратата!
Ключалката прещрака и в процепа се появи озадаченото лице на Томи.
— Какво става, по дяволите?
— Арестуван си по обвинение в убийството на Джеймс д’Арси — съобщи официално Боуър и изпусна лека въздишка на облекчение, когато младежът покорно подаде ръцете си за белезниците и изслуша правата си.
— Окей, да тръгваме — рече той и побутна Бартоломю към изхода.
Доналдсън седна зад волана, а Боуър се настани отзад заедно с арестанта. Опитаха се да завържат разговор, но Бартоломю упорито мълчеше.
Скоро стигнаха в управлението. Изчакаха формалностите по ареста, после Боуър позвъни на Мадлин Гулд и вкара младежа в една от стаите за разпит.
— Искаш ли да направиш някакво признание? — попита възрастният полицай.
— Не — поклати глава Томи и тикна юмруци в джобовете на джинсите си. — Нямам нищо общо с убийството на Д’Арси.
