Напъхаха се в сладката мухлясала тъмнина.
Една шоколадена дъска от пода проскърца отвън. Някой каза „Чух гласове“.
Някой друг каза „Да, долу. Мисля, че са ония от Конските капаци“.
— Мисля, че чух да казваш, че сме им избягали в блатото!
— Ей, вие двамата, тази къща се яде! Ето, гледайте — яде…
— Млък!
Чу се още скърцане и сподавен писък от долния етаж, където Почетен Пророк, предпазливо промъквайки се през тъмното от счупения прозорец беше стъпил върху пръстите на Кон-с-капачник, който се криеше под една маса. Чу се внезапно свистене и цвърчене на магия.
— Педераст! — рече някой отвън. — Хванаха го! Да вървим!
Чу се още скърцане, после настана тишина. След малко Двуцветко каза:
— Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
— Е и какво толкова необичайно има в това?
— Тази има кормило.
Отдолу се чу пронизителен писък. В тъмнината някакъв магьосник се беше опитал да отвори капака на Багажа. Трясък откъм килера възвести внезапното пристигане на група от Осветените Магии на Неразкъсания Кръг.
— Какво мислиш, че търсят? — прошепна Двуцветко.
— Не знам, но мисля, че може би е добра идея да не узнаваме — рече замислено Ринсуинд.
— Сигурно си прав.
Ринсуинд лекичко открехна вратата. Стаята беше празна. Прекоси на пръсти към прозореца и погледна надолу право в извърнатите нагоре лица на трима Братя от Ордена на Полунощието.
— Това е той.
Бързо се дръпна и се втурна към стълбите. Сцената долу бе неописуема, но тъй като това изявление би ни спечелило смъртно наказание през царуването на Олаф Куимбли II, по-добре да се опитаме. Първо, повечето от биещите се магьосници се опитваха да осветят сцената с помощта на различни пламъци, огнени кълба и вълшебни сияния, така че полученото осветление създаваше впечатление за диско във фабрика за осветителни тела. Всеки се опитваше да намери позиция, от която да вижда останалата част от стаята, без самият той да бъде нападнат и абсолютно всеки се стремеше да стои настрани от Багажа, който беше приклещил двама Почетни Пророка в един ъгъл и щракаше с капак срещу всеки, който го доближаваше. Но все пак един от магьосниците случайно погледна нагоре.
— Ето го!
Ринсуинд се дръпна рязко назад и нещо се блъсна в него. Огледа се забързано и зяпна като видя Двуцветко възседнал метлата, която се носеше на известно разстояние от пода,
— Вещицата сигурно я е забравила — каза Двуцветко, — истинска вълшебна метла!
Ринсуинд се поколеба. В четината на метлата припламваха октаринови пламъчета, а и едва ли не повече от всичко мразеше височините, но това което наистина най-много мразеше бяха дузина много ядосани и злонравни магьосници, които се втурват нагоре по стълбите към него, а именно това се случваше.
— Добре — съгласи се, — но аз ще карам.
Той запрати ботуш по един магьосник, който беше преполовил Заклинание за Връзване и възседна метлата, която заподскача надолу по стълбата и след това изведнъж се обърна с главата надолу, тъй че Ринсуинд с ужас се озова очи в очи с един Брат на Полунощието.
Той изпищя и конвулсивно изви кормилото. Няколко неща се случиха едновременно. Метлата се насочи напред и префуча през стената в дъжд от трохи. Багажът се втурна напред и захапа Брата за крака. От нищото със странен свистящ звук се появи стрела, мина само на сантиметри от Ринсуинд и тежко тупна върху капака на Багажа.
