Багажът изчезна.
В малко селце дълбоко в гората стар шаман хвърли още няколко съчки в огъня си и се вторачи през дима в засрамения си чирак.
— Сандък с крака, а? — попита.
— Да, господарю. Появи се от небето и ме загледа — отвърна чиракът.
— Значи и очи е имал тогава, този сандък?
— Н… — започна чиракът и спря, озадачен. Старецът се намръщи.
— Мнозина са видели Топакси, Бог на Червената Гъба и са спечелили името шаман — каза. — Някои са видели Скелде, дух на дима и тях наричаме заклинатели. Малцина са имали привилегията да видят Умчерел, душата на гората, те са известни като духоукротители. Но никой не са видели сандък със стотици крака, който да ги гледа без очи, и те са известни като идио…
Прекъсването се дължеше на внезапен писък и прахоляк от сняг и искри, който издуха огъня напреко през тъмната колиба, появи се мъгляво видение, веднага след това отсрещната стена се разтвори с трясък и привидението изчезна.
Настъпи дълго мълчание. После малко по-късо мълчание. После старият шаман каза предпазливо:
— Нали не видя току-що как двама минаха оттук, възседнали метла с главите надолу, като си крещяха и се обиждаха един друг?
Момчето го изгледа спокойно.
— Съвсем не — каза.
Старецът въздъхна с облекчение:
— Слава тебе, господи — каза. — И аз не видях.
В къщурката цареше бъркотия, тъй като освен че всички магьосници искаха да последват метлата, всеки искаше да попречи на другите да направят това и така се стигна до няколко прискърбни инцидента. Най- зрелищният и без съмнение най трагичният беше, когато един Пророк се опита да използва Бързоходните си ботуши без нужната последователност от заклинания и подготвителни действия. Бързоходните ботуши, както вече се спомена, са капризен вид магия в най-добрия случай, а той твърде късно си спомни, че трябва да се вземат най-крути предпазни мерки, когато използваш транспортно средство, чиято ефективност в края на краищата зависи от това да опиташ да поставиш единия си крак двадесет и една мили пред другия.
Бушуваха първите снежни бури на зимата и действително по-голямата част от Диска бе обвита в подозрително тежко облачно було. И все пак от далечните висини, на сребърната светлина на мъничката луна на дисковия свят, той представляваше една от най-прекрасните гледки в мултивселената. Огромни серпантини от облаци със стотици мили дължина се виеха от водопада на Ръба до планините на Центъра. В студената кристална тишина гигантската бяла спирала блестеше мразовито под звездите, извивайки се незабележимо, сякаш Бог бе разбъркал кафето Си и след това беше сипал вътре сметана.
Нищо не смущаваше сияйната картина, която… Нещо малко и далечно проби облачния слой влачейки парцали пара. В стратосферното спокойствие остро и ясно прозвуча шумна караница.
— Нали каза, че можеш да управляваш такова нещо?
— Не, не съм; казах само, че ти не можеш!
— Но аз никога преди не съм летял на такова!
— Какво съвпадение!
— Както и да е, ти каза — погледни небето!
— Не, не съм!
— Какво става със звездите?
И случи се така, че Ринсуинд и Двуцветко станаха първите хора от Диска, които видяха какво крие бъдещето.
