Ринсуинд глупаво кимна. Дълбоко навътре в мозъка му се таеше магията и предпазливо надничаше иззад мисленото му рамо.
— Ти ни причини много неприятности, млади Ринсуинд — продължи гласът. — Цялото това твое падане от края на света, без да мислиш за другите. Видиш ли, наложи се сериозно да изкривим действителността.
— Оле боже!
— А сега пред теб стои много важна задача.
— Аха. Добре.
— Преди много години уредихме една от нас да се скрие в главата ти, тъй като предвиждахме, че ще дойде време, когато ти ще трябва да играеш много важна роля.
— Аз? Защо?
— Много се измъкваш — каза един от гласовете. — Това е добре. Късметлия си.
— Късметлия? Десетки пъти вече едва отървавам кожата.
— Именно.
— Аха.
— Обаче гледай да не почнеш да падаш пак от Диска. Това ние наистина не можем да допуснем.
— Кои сте това ние, по-точно — попита Ринсуинд.
В тъмнината прошумоля нещо.
— В началото бе словото — рече сух глас точно зад него.
— Яйцето беше — поправи го друг глас. — Съвсем ясно си спомням. Великото Яйце на Вселената. Малко гумено.
— И двамата всъщност грешите. Сигурен съм, че беше първоначалната тиня.
Един глас до коляното на Ринсуинд каза:
— Не, тя дойде после. Първо бе небесната твърд. Купища твърд. Доста лепкава, като захарен памук. Много сиропирана всъщност…
— В случай, че някой се интересува — рече пресеклив глас от лявата му страна, — всички вие грешите. В началото бе Прочистването на Гърлото…
— после словото…
— пардон, тинята…
— определено гумено, стори ми се…
Спряха за момент. После един глас каза внимателно:
— Както и да е, каквото и да е било, спомняме си го ясно.
— Точно така.
— Именно.
— И задачата ни е да се погрижим нищо ужасно да не му се случи, Ринсуинд.
Ринсуинд примижа в тъмното:
— Бихте ли били така любезни да ми обясните за какво става дума?
Чу се хартиена въздишка:
