— Не става с метафори — рече един от гласовете. — Слушай какво, много е важно да запазиш Магията в главата си и да ни я донесеш точно когато трябва, разбираш ли, тъй че щом настъпи точния момент, да можем да бъдем казани. Разбираш ли?
Ринсуинд си помисли: „Да можем да бъдем казани?“ И изведнъж се сети какви са тези драскулки пред него. Това беше нещо написано върху страница, гледано изотдолу.
— Нима съм вътре в Октаво? — запита.
— В известно метафизическо отношение — рече безцеремонно един от гласовете, като се приближаваше. Ринсуинд почувствува сухото шумолене до самия си нос…
Той побягна.
Една единствена червена точка гореше в заобикалящото я петно тъмнина. Траймън, облечен още в церемониалната си мантия от тържественото встъпване в длъжност като глава на Ордена, не можеше да се отърве от чувството, че е пораснала малко, откакто я наблюдаваше. Извърна се от прозореца, потръпвайки.
— Е? — попита.
— Звезда е — каза Професорът по Астрология. — Мисля.
— Мислиш?
Астрологът трепна. Стояха в обсерваторията на Невидимия Университет и мъничката колкото глава на топлийка рубинена точица на хоризонта не го гледаше много по-свирепо от новия му господар.
— Ами, видите ли, въпросът е, ние винаги сме смятали, че звездите са до голяма степен като нашето слънце…
— Искаш да кажеш огнени кълба с диаметър около една миля?
— Да. Но тази нова звезда е, ами… голяма.
— По-голяма от слънцето? — попита Траймън. Винаги беше считал огнено кълбо с диаметър една миля за доста внушително, въпреки че по принцип не одобряваше звездите. Правеха небето да изглежда разхвърляно.
— Много по-голяма — бавно изрече астрологът.
— Да не би да е по-голяма от главата на Великия АТуин?
Астрологът изглеждаше съкрушен.
— По-голяма от Великия АТуин и Диска взети заедно — каза. — Проверили сме — добави бързо, — и сме съвсем сигурни.
— Това значи голяма — съгласи се Траймън. — Думата огромна ми идва на ум.
— Масивна — набързо се съгласи астрологът.
— Хъм.
Траймън закрачи по широкия мозаичен под на обсерваторията, който беше изпъстрен със знаците от Дисковия Зодиак. Те бяха шестдесет и четири, от Уезин Двуглавото Кенгуру до Гахуум, Вазата с Лалетата (съзвездие от голямо религиозно значение, чийто смисъл, уви, вече не се знаеше).
Той спря върху златно-синята мозайка на Мубо Хаената и рязко се извърна.
— Ще я ударим, нали? — попита.
— Боя се, че да, сър — каза астрологът.
— Хъм — Траймън направи няколко крачки напред, гледайки брадата си замислено. Спря върху ръбчето между Окьок Търговеца и Небесния Пащърнак.
— Не съм експерт по тези въпроси — каза. — Но предполагам, че това няма да е никак добре, нали?
— Не, сър.
