Я чакай, помисли си. Аз не мисля по този начин. Кой мисли вместо мен?
— Ринсуинд — повика го глас като шумолене на стари страници.
— Кой? Аз?
— Ти, ами, кой друг, гламав педераст такъв.
В разбитото сърце на Ринсуинд пламна искрица предизвикателство.
— Успяхте ли вече да си спомните как е започната Вселената? — рече злобно. — Прочистване на гърлото, не бе ли така, или поемане на дъх, или пък Почесване по Главата и Опит да си спомниш, Беше Ви на Езика?
Друг глас, сух като прахан, изсъска: „Не забравяй къде попадна“. Би трябвало да е невъзможно да се изсъска изречение без нито един сибилантен звук, но гласът добре се потруди.
— Не забравяй къде попадна? Не забравяй къде попадна? — извика Ринсуинд. — Разбира се, че не съм забравил къде съм, намирам се в една проклета книга и си говоря с един куп гласове, които не виждам, защо мислите, че пищя?
— Предполагам, че се чудиш защо пак те докарахме тук — каза един глас до ухото му.
— Не.
— Не?
— Какво каза той? — попита друг безплътен глас.
— Каза „не“.
— Наистина ли каза „не“?
— Да.
— Аха.
— Защо?
— Щото подобни неща ми се случват непрекъснато — каза Ринсуинд. — В един миг падам от Диска, в следващия гледам как Смърт се учи да играе Бент или Яз, или какво беше там, защо да се чудя на нещо?
— Ами, мислим си, че сигурно ще се чудиш защо не искаме никой да ни казва — рече първият глас, осъзнал, че губи инициативата.
Ринсуинд се поколеба. Мисълта бе минала през ума му, само че много бързо и като се оглеждаше нервно насам-натам да не би да я прегазят.
— Защо пък някой да иска да ви казва?
— Заради звездата — обясни магията, — Червената звезда. Магьосниците вече те търсят, като те намерят, искат да кажат заедно Осемте магии, за да променят бъдещето. Мислят, че Дискът ще се сблъска със звездата.
Ринсуинд се позамисли над това.
— А ще се сблъска ли?
— Не съвсем, но в известен… какво е това?
Ринсуинд погледна надолу. Багажът тромаво се измъкна от тъмното. В капака му се беше заклещило дълго парче от острие на коса.
— Това е просто Багажът — обясни.
— Но ние не сме го викали тук!
— Никой не го вика никъде — заразправя Ринсуинд. — Той просто се появява. Не се притеснявайте за него.
— Аха. За какво говорихме?
