Тя вдигна сабята си с две ръце.
Внезапно нещо се стрелна в мъглата и се чу тъп удар на парче дърво върху глава. За момент Херена изглежда се шашна, после се килна напред.
Бетан пусна клона, с който си беше послужила и погледна към Коен. Сетне го сграбчи за раменете, заби коляното си в кръста му, изви го професионално и го пусна.
Блаженство се изписа на лицето му. Наведе се пробно.
— Оправи се! — извика. — Гърбът ми! Оправи се!
Двуцветко се обърна към Ринсуинд.
— Баща ми навремето препоръчваше висене от горната част на врата — рече приказливо.
Уиймз много предпазливо се промъкваше между обраслите с храсталаци, удавени в мъгла дървета. Млечнобледият влажен въздух заглушаваше всичкишумове, но той беше сигурен, че през последните десетина минути нямаше какво да се чуе. Много бавно се обърна кръгом, след което си разреши лукса да въздъхне дълго и прочувствено. Отстъпи назад в прикритието на храстите.
Нещо го побутна по свивката на колената отзад, много лекичко. Нещо ъгловато.
Той погледна надолу. Като че ли там имаше повече крака, отколкото би трябвало да има.
Чу се рязък трясък.
Огънят беше малка светла точица в тъмния пейзаж. Луната още не бе изгряла, но сиянието на звездата вече се прокрадваше на хоризонта.
— Сега е кръгла — каза Бетан. — Прилича на миниатюрно слънце. Сигурна съм също, че става все по- гореща.
— Не говори така — каза Ринсуинд. — И без това си имам достатъчно тревоги.
— Не ражбирам шамо — подхвана Коен, на когото масажираха гърба, — как ви жаловиха беж ние да шуем. Нямаше да жнаем ижобщо ако Багажът ти не беше ше ражшкашал нагоре-надолу.
— И не беше почнал да хленчи — добави Бетан. Всички я погледнаха.
— Е, изглеждаше така, сякаш хленчи — поясни тя. — Мисля, че е много сладък, наистина.
Четири чифта очи се обърнаха към Багажа, който клечеше от другата страна на огъня. Той стана и много демонстративно се премести назад в сенките.
— Лешно ше храни — изкоментира Коен.
— Трудно се губи — додаде Ринсуинд.
— Лоялен е — прибави Двуцветко.
— Шъбира много — обади се пак Коен.
— Но не бих казал, че е сладък — възрази Ринсуинд.
— Шигурно не ти е жа продан? — попита Коен.
Двуцветко поклати отрицателно глава.
— Мисля, че той не би разбрал това — каза.
— Шигурно ши прав — съгласи се Коен. Той седна и прехапа устните си. — Търша подарък жа Бетан, нали ражбирате. Ние ще ше женим.
— Решихме, че би трябвало първо на вас да кажем — каза Бетан и се изчерви.
