глава.
— Заради звездата е, приятел — рече. — Не сте ли я видяли в небето?
— Нямаше как да не я забележим, да.
— Казват, че ще ни блъсне на Свинебъдни вечер и моретата ще заврят и закипят, а държавите върху Диска ще се разпаднат и кралете ще бъдат свалени, а градовете ще заприличат на езеро от стъкло — каза човекът. — Тръгнал съм към планините.
— Това ще помогне, а? — не много убедено попита Ринсуинд.
— Не, но гледката ще е по-добра.
Ринсуинд подкара коня си обратно към други те.
— Всички са разтревожени заради звездата — съобщи той. — Както се вижда, едва ли някой е останал в градовете, всички се страхуват от нея.
— Не искам да тревожа никого — подхвана Бетан, — но не ви ли прави впечатление, че е горещо за сезона?
— И аз това казах снощи — съгласи се Двуцветко, — много топло ми се стори.
— Предполагам, ше ще штане много по-горещо — додаде Коен. — Хайде да влезем в града.
Като яздеха, улиците кънтяха, тъй като бяха почти празни. Коен непрекъснато поглеждаше фирмите на търговците и най-накрая дръпна юздите на коня си и отсече:
— Ето това, което тършех. Вие намерете храм и швещеник, аж ще ви наштигна шлед малко.
— Бижутер? — зачуди се Ринсуид.
— Това е ижненада.
— Трябва ми и нова рокля — каза Бетан.
— Ще ти открадна някоя.
В този град имаше нещо много потискащо, реши Ринсуинд. Също и нещо много странно.
Почти на всяка врата беше изрисувана огромна червена звезда.
— Тръпки да те полазят — заключи Бетан, — сякаш хората искат да докарат звездата тук.
— Или да я прогонят — отбеляза Двуцветко.
— Няма да стане. Много е голяма — рече Ринсуинд. Видя как лицата им се обърнаха към него.
— Е, това е логично, нали? — попита неубедително той.
— Не е — каза Бетан.
— Звездите са малки светлинки в небето — поясни Двуцветко. — Веднъж една падна близо до моята къща — такава една голяма и бяла, колкото къща, седмици наред тля преди да изгасне.
— Тази звезда е различна — каза някакъв глас. — Великият АТуин се изкачи по брега на вселената. Това е огромният космически океан.
— Откъде знаеш? — попита Двуцветко.
— Откъде знам какво? — почуди се Ринсуинд.
— Това, дето току-що каза — за бреговете и океаните.
— Нищо не съм казал!
— Каза, глупако! — извика Бетан. — Видяхме как устните ти се движат нагоре-надолу и тъй нататък.
