внимание, когато се приближи и облегна на стената. В горещия въздух подскачаха къдрави късчета изгорена хартия и се носеха над покривите.
— Какво правите? — попита ги той. Една от звездните, отмахна косата от очите си с почернялата от саждите ръка, втренчи се настойчиво в лявото ухо на Коен и каза:
— Освобождаваме Диска от злото.
От сградата излязоха двама мъже и изгледаха Коен кръвнишки, или поне лявото му ухо.
Коен се пресегна и взе тежката книга, която жената носеше. Корицата й бе инкрустирана със странни червени и черни камъни, изписващи нещо, което според Коен, без съмнение беше някаква дума. Той я показа на Безчене.
— Некротелекомниконът — отсече джуджето, — използва се от магьосниците. Мисля, че е за това как да се контактува с мъртвите.
— Виж ги ти магьосниците — рече Коен. Попипа една от страниците между палеца и показалеца си — беше тънка и съвсем мека. Доста неприятните и органично-изглеждащи писания изобщо не го тревожеха. Да, книга като тази би могла да бъде истински приятел на човека…
— Да? Трябва ли ви нещо? — попита той един от звездните, който го бе сграбчил за ръката.
— Всички магически книги трябва да се изгорят — рече мъжът, но с известна несигурност, тъй като нещо относно зъбите на Коен му вдъхваше неприятното чувство за трезвост.
— Защо? — попита Коен.
— Такава е повелята.
Усмивката на Коен вече бе широка като хоризонта и доста по-опасна.
— Мисля, че трябва да вървим — нервно каза Безчене. Група звездни хора беше се струпала в улицата зад тях.
— Аз пък мисля, че бих искал да убия някого — Коен все още се усмихваше.
— Звездата повелява Дискът да бъде пречистен — рече мъжът, отстъпвайки.
— Звездите не говорят — възрази Коен, изтегляйки сабята си.
— Ако ме убиеш, хиляди ще заемат мястото ми — издума мъжът, който вече бе опрял гръб в стената.
— Да — съгласи се Коен с разумен тон, — но не там е въпросът, нали? Въпросът е, че ти ще си мъртъв.
Адамовата ябълка на мъжа заподскача бясно. Той погледна изкосо сабята на Коен.
— Така е, наистина — призна. — Виж какво… какво ще кажеш, ако изгасим огъня?
— Добра идея — каза Коен.
Безчене го задърпа за колана. Другите звездни хора тичаха към тях. Бяха много, повечето въоръжени и като че ли работата започваше да става малко по-сериозна.
Коен предизвикателно размаха към тях сабята си, обърна се и се втурна да бяга. Дори на Безчене му беше трудно да не изостава.
— Чудна работа — изпъшка той, докато се впускаха надолу по една друга уличка, — За момент… си помислих… че ще искаш да останеш и… да се биеш с тях.
— По дяволите — майтап да става.
Когато излязоха на открито на другия край на уличката, Коен се хвърли към стената, издърпа сабята си, постоя малко с наклонена към рамото си глава, вслушвайки се в приближаващите стъпки, после замахна широко с точен хоризонтален удар на нивото на стомаха. Чу се неприятен звук и няколко писъка, но дотогава Коен беше вече доста далеч нагоре по улицата, движейки се в своя необичаен тромав тръс, който щадеше подутите му стави.
Безчене се бъхтеше мрачно до него, когато той свърна в една гостилница, изрисувана с червени звезди, скочи върху една маса със съвсем слаб болезнен стон, затича се по протежението й — докато, с почти безупречно хореографско умение, Безчене мина право под нея без да се навежда — скочи на земята от другия й край, разчисти си пътя с ритници през кухните и излезе навън на друга улица.
