Покрай тротоарите и на двете страни на улицата се точеха глухи високи огради, бели и чисти, сякаш изрязани от захар, а вратите на тези огромни резиденции очевидно извеждаха на морето или на магистралата, защото редките плътно прилепнали и все така бели вратички по оградите почти не се забелязваха от улицата. Общо взето, Мета повече нямаше къде да се крие. А и от какво да се крие? Това беше някаква налудничава история.
Мета седеше на пясъка, до ивицата на самия прибой, обхванала коленете си с ръце, и безучастно гледаше зеленикавите зайчета, бягащи по тъмносинята вода. До нея на пясъка се търкаляше приотворената й чанта, а до нея — мобилният й телефон. Очевидно, канеше се да го търси в ефира. Това беше много трогателно, разбира се, но защо не го направеше с пси-предавателя? Радиосигналите се засичаха далеч по-лесно, а тук сигурно прослушваха целия ефир да ги засекат.
— Мета, какво става? — запита я той, като я приближи.
Тя дори и не се обърна при гласа му.
— Нищо. Просто ми омръзна всичко. Уморих се, разбираш ли.
— Не разбирам. Та ти си пирянка.
— Да, пирянка съм. Но освен това съм и жена, а вие, мъжете, не никога не искате да го разберете! Никой не иска да го разбере! Жените понякога изпадат в истерия, особено когато продължително време ги заставят да правят нещо, което не желаят. Ти ми забрани да стрелям на тази планета. Подчиних се. Поне не ми забранявай да избягам.
— От кого? — Язон беше като зашеметен от думите й.
— От самата себе си — избухна Мета.
И в този момент Язон видя от кого. Със страничното си зрение той продължаваше по навик да следи тесния проход между оградите, извеждащ на плажа, където междувременно се бе появил високият млад брюнет с мургаво лице и в белоснежен костюм. Разбира се, тук всички бяха смугли, с изключение само на току-що пристигналите чуждопланетници, черните коси също забележимо преобладаваха, а чертите на лицата в полумрака беше невъзможно да се разпознаят. И все пак великият играч динАлт още от ранно детство беше отвикнал да вярва в случайните съвпадения, и поради тази причина пистолетът сам скочи в ръката му. Но появилият се на плажа непознат едва ли можеше да види това от мястото, на което се намираше. Язон само прошепна, без да да извърта глава:
— Внимание! Опасност!
Тя се обърна лениво, кимна някак си разсеяно, и отново се загледа към морето.
Това вече беше повод за сериозно безпокойство. Язон извади аптечката и я притисна към вътрешната страна на китката на Мета без изпуска от погледа белия костюм. Нима бяха успели да й въздействат по някакъв начин? Кой? И кога бяха успели да го направят?
— Язон, защо? — запита вяло Мета.
— Не се чувстваш добре — отвърна решително той.
— Така ли мислиш? — Тя сякаш разговаряше насън. — А според мен всичко е нормално. Тук много ми харесва… Виж, аптечката не може да постави диагнозата и изобщо няма намерение да ми бие каквото и да било.
— Тогама съм ти направил принудителна инжекция с общ стимулатор.
— Не съм сигурна, че си струваше — произнесе равномерно Мета.
— Струваше си — изрече Язон, но вече не беше в състояние да направи каквото и да е, защото непознатият в този момент се приближи прекалено близо, на не повече от десет метра. Долавяше се дори и шуртенето на пясъка под краката му: в този морето беше съвсем тихо. И Язон реши да премълчи. Следеше целият напрегнат движенията на непознатия.
А той равнодушно и спокойно, без дори да се оглежда, се съблече по гащета, и без да бърза закрачи към водата. Язон си помисли, че само още миг и ще изгуби разсъдъка си. Абсурдът на ситуацията достигна върха си.
Непознатият нагази във водата, легна и заплува, като разсичаше с широк размах ленивите вълни, и скоро почти се сля със сумрачното море. Язон се надигна като се озърташе внимателно и с три скока преодоля разстоянието до дрехите на любителя на нощното къпане; трийсет секунди му бяха достатъчни да направи пълен обиск. Нямаше нищо интересно: запалка, кутия цигари с лепенка на фирмата «Стело», която владееше мрежа от денонощни магазини в хиляди междузвездни космодруми, гребенче, портмоне издуто от сгънати на две галактически кредитни банкноти и местна дарханска валута. Нямаше никакво оръжие, освен ако, разбира се, не приемеше случайния нощен плувец за суперагент, чиито небрежно захвърлени на брега дрехи не гъмжаха от микробомби и всякаква подобна микротехника.
— Е, как е? Обезоръжи ли го? — заинтересува се Мета когато Язон се върна при нея.
Язон премълча, а Мета изведнъж изригна в истеричен смях и се успокои едва след инжекцията.
Внезапно целият бряг се озари от мекото сияние на кръгри разноцветни фенерчета, образуващи сложна мрежа на фона на нощното небе. Конзолите, на които се крепеше цялото това съоръжение, практически бяха невидими, което придаваше допълнителна ефектност на украшението. Недалеч върху близък хълм замига реклама на заведение. Чуха се гласове, в разредения сумрак плъзнаха пъстри фигури. Оказа се, че в този час плажът съвсем не беше безлюден. Точно обратното, сега започваше бурният нощен живот.
Нали все пак бяха пристигнали на курорт. Не като онези на Касилия, съвсем различен, но разкошен, знаменит и отлично организиран. Хората идваха тук на почивка. Любителят на нощното къпане явно беше от тях.
Единствено Язон и Мета бяха долетели на планетата, за да изгубят разсъдъка си.
А може би и нищо не се беше случило? Може би всичко им се беше присънило: и безумното преследване, стрелбата по живи мишени?
Брюнетът изплува, доволен, усмихнат; отърси се като куче от водата, изгледа двамата като стари познати и им съобщи:
— Водата е чудесна. Защо не се изкъпете?
Нямаше дори и далечна прилика с Кортес. Обикновен мирен гражданин, инженер или банков чиновник.
— А ние си падаме по среднощното къпане. Тогава водата е по-хладна — неочаквано му отговори Мета.
— Е, това е въпрос на гледна точка — философски отбеляза брюнетът. — Понякога след полунощ водата се затопля.
Той вече бе приключил с изтриването си и почва да се облича. В този момент Язон се намеси в разговора, който вече бе успял да се пребори почти напълно с гнетящото го чувство за пълния абсурд на ставащото около тях.
— Сакото ви или целия костюм, откъде… — заинтересува се той, с огромни усилия изтръгвайки се от сграбчилите го вълни на абсурда.
— Тук го купих — охотно отвърна мъжът. — Най-последна мода. Половината град ходи с такива дрехи, в симсъл на пристигащите туристи.
По-нататък Язон вече бе изключил от съзнанието събеседника си. Нещо му прещрака в главата. Никога до този момент не се беше излагал така пред себе си. Никаква униформа служителите от тайните служби не беше това! Къде въобще специалните служби имат униформа? Те просто се бяха маскирали с най-разпространените и популярни дрехи в града. Съвсем логичен ход! И как беше възможно да не го проумее?
— Хайде да се къпем — обърна се той към Мета. — Давай.
— А тук разрешават ли къпането след залез слънце? — неочаквано запита Мета, като се обърна не толкова към Язон, колкото към непознатия, току-що излязъл от водата, мъж.
Въпросът й беше съвсем естествен и туристът, който вече се бе наканил да си тръгва, любезно им обясни:
— Тук конкретно — може. Вие само не се събличайте съвсем голи и не падайте с ръце на пясъка, дори и при пълен мрак. Понякога тук се навъртат патрули с фенери. Аз самият съм бил свидетел.
— Благодаря ви — каза Язон.
Той се чувстваше абсолютно разбит. Сега беше точно моментът, в който да си поеме дъх, да се
