— Ох, Язон, ще ме скъсаш от смях, звездни романтико! — Той вече буквално се давеше от смях. — Аз вече от незапомнени времена не хващам вяра никому! И в нищо не вярвам! Не трябва да се вярва! Могат да вярват само абсолютните идиоти. Но! — той изведнъж стана сериозен. — Ти си ми нужен, Язон. И каквото и да се опитваш да внушиш на мен, на Роджър или на себе си пред огледалото, отсега нататък ще работиш само за нашата команда. Така стоят нещата.
— Наистина ли? — възкликна Язон с неподправена радост. — Знаех си, че ще можем да разчитаме един на друг.
— Не, Язон, още нищо не си разбрал — охлади Морган чрезмерната му радост. — Ще работиш за нас не така, както ти искаш, а както аз ти кажа. Тепърва ще го мисля как точно ще работиш, щото хич не е проста тая задача. Главорези с точни мерници и стоманени юмруци си имам предостатъчно. Да използвам и теб за такава цел ще е абсолютно нерентабилно, повече от глупаво. Ти си ми далеч по-интересен като мислителен апарат. Нали си казал истината на Уейн: всички наши мозъци накуп не могат да се сравнят с едничкия твой. Сега обаче тази глава също е наша. Да, аз не вярвам на думи. На никакви думи. И теб ще те проверим на дело. И това ще стане много скоро.
— Предлагаш да ограбим някого тук на Дархан ли? — небрежно полюбопитства Язон.
— Фу, и това ми било играч! — направи гримаса Морган. — Първо, вече отдавна не сме на Дархан. («Аха, интересна информация! Давай, давай, пей по-нататък!») Второ, запомни. Ние не сме пирати, а флибустиери. Пирати — това в превод от древните езици — са най-обикновени грабители. Такива бяха и Звездната Орда — най-обикновени бандити и крадци. А флибустиери означава «свободно плаващи». («От какъв език го преведе, душичката ми? — помисли си Язон. — Защото за такова значение на думата до този момент не бях чувал.») И ние, флибустиерите, не се подчиняваме на никакви закони — човешки и Божии, ние не робуваме на никакви празни обещания, робска любов и жалост, ние принадлежим единствено само на себе си, и затова целият обитаем свят скоро ще ни принадлежи… («Аха, позната песен, колко пъти сме ги слушали такива.»)
Язон се откъсна от разговора и се замисли върху лично своите проблеми. Небрежно подхвърлената дума от Морган дума «любов» му напомни за Мета. Къде ли беше сега? На всяка цена трябва да я намери!
Само за един миг тази задача измести всичко друго от съзнанието му. И моментът за това беше съвсем подходящ: Морган допиваше третата си чаша разреден ром и подсладен лимон и настроението му се повдигаше с всяка минута.
— Къде е Мета? — рязко запита Язон, секвайки потока от цветисти слова на самовлюбения флибустиер.
Морган млъкна, сякаш го бяха халосали по главата, допи златистата течност от чашата и недоволно изръмжа:
— Какво толкова се тормозиш, авер? Всичко си е наред с Мета, добре си е тя.
— Питам, къде е? — гневно повтори въпроса си Язон.
Всички бандити от край време са уважавали силата и упоритостта, това важеше и за флибустиерите.
— Тук, недалеко. Почива си. Държа се малко невъзпитано. Наложи се да й направим инжекция.
Язон скочи, а дясната му длана вече стискаше несъществуващия пистолет, но се опомни навреме и продължи вече овладяно:
— Напразно сте го направили…
— Напразно сме го направили! — произнесе подигравателно Морган. — Казах ти, че се държа невъзпитано. Тони Хауърд остана с едно око.
— Лошо — изрази съчувствието си Язон към непознатия Тони Хауърд.
— Нищо лошо няма — откликна някак странно Морган. — Две очи са си направо разкош за флибустиера. Тони сам си го изпроси. А тя можеше и направо да строши нечий врат. А това вече щеше да е лошо. — Морган изведнъж мечтателно притвори очи и поклати глава. — А въобще момичето ти е страхотно!
— Хей, мухарриб, я по-полека на завоите! — Язон реши да пусне за всеки случай едно дарханско ругателство. По-лошо нямаше да стане, а тъкмо и да разбере как се превежда. Не беше възможно този полиглот-супербандит да не познава на елементарно ниво дарханския език, щом си имаше работа на Горещата планета. — По-полека! Чуваш ли? Тя ми е жена, все пак.
— Глупчо, нямам никакви аспирации към жена ти! — Флибустиерът дори сякаш се обиди. — Просто се бие страшно момичето ти. Струва най-малко три мои момчета, честна дума.
А след миг нещо му проблесна.
— Как ме нарече? Мухарриб?
«О, тъмни звезди! — простена без глас Язон. — Дали не прекалих? Ами ако е такава дума, заради която главата на човек хвръква по-бързо, отколкото дори при употребата на „марикон“? Ами аз тогава дори няма да разбера какво означава тя.»
— Че кой те е научил да ругаеш така? — продължи Морган. — Какво толкова не ти харесват мухаррибите? Професия като професия, с нищо не е по-лоша от другите.
— Професия? — озадачено повтори Язон.
— Ами да, мухарриб на дархански означава «контрабандист».
Язон се усмихна на нелепата си грешка, а Морган гръмко се разсмя.
— Добре, Язон, отсега нататък вече ще те наричам Мухарриб.
— Както искаш ме наричай. Но да се върнем на главното, капитане. Заповядай да доведат жена ми тук. Искам да се убедя, че Мета е жива. И на теб ти обещавам: тук тя няма да се държи невъзпитано. Освен това на трима ни ще е по-лесно да се договорим за всичко.
— Както кажеш, Язон — миролюбиво произнесе Морган, като натисна бутона на гривната си, поднесе я към ухото си, а после към устните си и кратко пошепна нещо. — Види се, днес си късметлия. Нека бъде по твоему. След пет минути момичето ти ще бъде тук.
Язон реши да смени темата, докато Морган, все още разхлабен от скорошния си смях, не станеше отново сериозен, и не дай си Боже, не размислеше.
— Кажи ми, Хенри, наистина ми е интересно, защо през цялото време все споменаваш Бог?
— Защото вярвам… — Той спря, очевидно спомнил неотдавнашнате си думи. — Защото у нас е прието да се вярва в Бог.
— В Единния Бог, както е у дарханците? — реши да уточни Язон.
— Какво общо има това с нашата работа? — изръмжа раздразнено Морган. — Остави го тоя Дархан. Там едва ли ще се върнем скоро. Проклета планета! Нито да си пийнеш като човек, нито да се поразвлечеш с момичета. Как ми е писнало от тия брикети! Виждаш ли, купил съм си там едно парче пустиня заедно с една добивна фирма. Това носи пари, но главното е, че имам базов лагер съвсем близо до «златоносната» Касилия, но в недостъпна за тях зона. А отношенията ми с дарханците са прекрасни. Защото те уважават богатите и силните, всички наред. — Той помълча. — Аз пък ги ненавиждам. Всичките. Знаеш ли как добиват там тежките метали?
— Знам — отвърна Язон, — открити рудници.
— Трябва да го видиш на живо! — Морган вече почваше да се самонавива. — Само издухат песъчинките, бръснат една-два пъти с метличките и готово! По-нататък вече можеш да гребеш направо с лопата урановата руда. Но те не гребат с лопати, при тях стотици роботи гребат с огромни кошове, мегатонове в годината! Господи, защо си дал такова безценно съкровище на тия побъркани религиозни фанатици!? Защо?!
— Защо не им го отнемеш? — меко го подкачи Язон.
— Няма да ми повярваш, ама още са ми слабички силите — отвърна сериозно Морган. — Да, много по-лесно и просто е да щипнеш Касилия. Но аз ще се добера до тях, няма да им се размине. Само се опитай да си представиш: моята фирма, моята земя, моите работници, моите роботи, а осемдесет процента трябва да давам на Дархан. Защото такъв е законът. Защото на Горещата планета, осенена от десницата на Единния Бог Гхахаб, дори и шепа пясък не може да принадлежи на «неправилните». Така пишело в свещената им книга. И нищо не можеш да направиш. Грабят ни посред бял ден, а на нас въпреки всичко ни е изгодно да работим с тях. Засега.
