запита:
— А вие какво правите тук?
Въпросът беше по-скоро риторически, и без да дочака отговор, пиратът поиска огънче от Язон. Двамата запушиха. После окончателно успокоилият се Язон съобщи:
— Ами тъкмо се канехме да разберем кога е следващото кацане на планета.
— Смешни сте като деца! — ухили се Хауърд. — Да не си мислите, че Морган ще ви пусне да се разхождате навън?
— Че защо да не ни пусне? — направи се на глупак Язон.
— Наистина, защо? — захили се повторно Хауърд. — Хей, като деца сте наистина. Добре. Можете да зададете въпроса си на Хенри. А сега слушайте и запомняйте. Флибустиерите не живеят по план. Затова сме и свободноплаващи, за да не знаем никога кога и къде ще е следващата ни спирка.
— Ама наистина ли я карате така?! — искрено се удиви Язон.
— Кълна се в Исус Христос, роден във Витлеем, и във всички дезинтегратори на кораба ни! — възкликна Хауърд и продължи по коридора, тропайки с тежките си електромагнитни подметки.
— Е, какво ще кажеш за всичко това? — не се сдържа Мета, със самия си въпрос давайки отговор: след като можем на глас да обсъждаме резултатите, значи…
— Май са повече от равнодушни към всичките ни тайни. Морган шпионира Уейн заради огромните пари. А за нашите финанси той не знае нищичко засега и сме му нужни съмсем за друго.
— Ами ако той се окаже по-хитър отколкото изобщо сме го допускали: всичко е чул, всичко е разбрал и затова не се поддаде на провокацията? — за всеки случай запита Мета.
Язон още веднъж премисли всички варианти, и накрая произнесе:
— Едва ли. Изобщо не ми се вярва.
Така или иначе, само след два дни те вече беседваха на любимото си място до обзорния екран за възможностите за завоюване на пиратската планета Ямайка от пирянците. Такава възможност съществуваше, разбира се, но за да направят сериозна преценка се налагаше да хвърлят по едно око на тая Ямайка отблизо. Дано станеше по-скоро! Все пак на планетата сигурно щеше да е по-интересно в сравнение със скуката на кораба!
Минаха още два дни и скуката свърши.
Глава осма
Мракът на междузвездното пространство, изпъстрен с разноцветни искрици, заемаше целия огромен екран. Язон се опита да се ориентира, Мета реши да му помогне и също откри няколко познати съзвездия. Накрая двамата с голяма точност установиха координатите на кораба. Впрочем, те още на момента се усъмниха в собствените си сметки. Та нали корабът се движеше в режим на хиперпространствен преход, така че реалната картинка, ако работеше стандартната оптика, щеше да представлява само сложни шарки, на които толкова много обичаха да се любуват. А това, което се налагаше да наблюдават в момента, по всяка вероятност беше запис излъчван от компютъра. Разбира се, сменящите се един друг изгледи на звездното небе по принцип можеха да съответстват на реалния маршрут на кораба (така и се постъпваше обикновено, за да могат пилотите по-лесно да се ориентират в случай на авариен изход в обикновеното пространство), но това беше на другите кораби и при други ситуации, а сега и тук, където явно се опитваха да скрият от тях всичко, което беше възможно…
Неочакван въпрос на Мета секна размишленията на Язон:
— Виждаш ли?
В средата на екрана, сред черната пустота, изникна слаба светеща точка.
— Да. Мислиш, че е някакъв болид ли?
— Не, това е изкуствен обект — професионално определи Мета.
— Уверена ли си? — за всеки случай запита Мета.
— Абсолютно. И се приближава към нас.
— Ами ако все пак е запис? — предположи Язон.
Мета не успя да отговори. По уредбата за вътрешно оповестяване прозвуча сигналът за екстрено събиране и веднага се разнесе гласът на самия Морган:
— Язон! Мета! Елате веднага в капитанската кабина!
Язон вече сам се досети докато бягаха по коридорите, че на екрана не бяха наблюдавали запис. Иначе защо ще ги вдигат по тревога, но…
— Мета, почакай, как можем да виждаме насрещен кораб, щом сме в хиперпространството…
— Значи, вече сме излезли от него — отвърна Мета, без да забавя бяг, като се озърна за миг.
— Не разбирам — произнесе Язон. — Хиперпреходът — това винаги е нещо много неприятно, дори и насън го усещаш.
— Да, така е — съгласи се Мета, — но те имат някакви страховити гравитационно-магнитни компенсатори. Забравих да ти кажа, че когато стартирахме от орбита, а после прескачахме в хиперпространството, аз също нищо не усетих и още тогава се досетих, че това е една съвършена техника. Добре са се обзавели, нали? А пък на пръв поглед, прости бандитчета… Ех, да имахме ние тази техника, ама да я ползваме за мирни цели. Тоест при нас…
— Не забравяй — прекъсна я Язон, — че точно такава задача решаваме двамата с теб сега. Само не трябва да говорим за това с пълен глас когато вече сме само на две крачки от достопочтения сър Хенри.
Вратата на капитанската рубка беше широко отворена. До Морган стоеше д’Олоне, и двамата втренчено гледаха предния екран. Пробягващите под него цифри сочеха за стремително намаляващото разстояние до обекта и всички характеристики, които компютърът считаше за необходимо да извежда.
— Можете ли да определите типа на кораба от това разстояние? — запита Морган като хвърли бърз поглед на току-що влезлите.
Обади се Мета, при това веднага, без дори да се замисля:
— Това е лек боен кръстосвач, усилен с допълнителна броня за сметка на понижената бойна мощ. Такива кораби се използват при втората линия на атака в боя, но е възможно този екземпляр просто да е снет от въоръжението на някоя могъща армия с цел по-нататъшно използване за стопански цели.
— Защо мислиш така? — запита Морган, като отново ги стрелна с мигновен поглед.
— Защото централният му локатор е чисто цивилна изработка.
Мета отговаряше бързо и старателно, също като отличничка на изпит.
«Все пак още е много млада, помисли си Язон. Обича да се изтъква. И то намерила пред кого!»
— Благодаря — усмихна се Морган. — Полезна информация.
Д’Олоне се обърна към Язон.
— А вие, динАлт, какво мислите за произхода на този кораб?
— Аз не мисля, аз знам — отвърна Язон. (Позьорството се оказа доста заразна болест. Но какво да прави, трябваше някак си да заслужи доверието на пиратите.) — Знам: това е инкасаторски кораб.
Двамата флибустиери се захилиха здраво, а в очите им блесна алчен огън. Слабограмотният д’Олоне за всеки случай запита повторно:
— Транспортират налични пари, нали?
— Да — отвърна Язон, — междупланетен банков превоз.
— Интересно, какво прави в междузвездното пространство? — забеляза Мета, без да се обръща към никого в частност.
Д’Олоне още веднъж широко се ухили. Язон проследи погледа му и за пореден път разбра, че на пирата се нравят не само думите, изречени от Мета, но и самата пленница.
— Значи, това е междузвезден инкасаторски кораб — направи самостоятелен извод Д’Олоне след много сериозна мисловна дейност. — Чудесно: значи ще носи и повече пари.
— Така ли е, Язон? — запита Морган.
