можеше да притежава пряк илюминатор. Астронавигационната се намираше в другия отсек, а информацията за околното пространство постъпваше, разбира се, само посредством микродатчици, монтирани във външната броня; както обаче им се удаде да узнаят, свирепият «Конистадор», със щръкналите си като на таралеж бодли на стотитици дула, беше замаскиран като обикновен транспортен кораб. Съответно, той притежаваше и бутафорен обзорен купол, който за поддържане на илюзията пълна дори беше покрит с тънък слой стъклостомана. Възникналото поради тази конструктивна особеност вътрешно помещение пиратите използваха понякога за свои общи събрания; и разбира се, бяха оборудвали тази заседателна зала с голям екран, на който можеше да се подава всякаква текуща информация, а при желание просто да се любуват на картините на звездното небе, гъмжащо от потенциална плячка. Понякога за разнообразие се любуваха на пейзажите на далечни планети, които се канеха скоро да нападат.
— И какви са ни по-нататъшните планове? — запита Мета.
— Засега си остават същите. Продължаваме със същия курс. Трябва да отбележа, че първият етап мина успешно.
— Е, ако не считаме, че бяхме на косъм от смъртта.
— Мета! Не мога да те позная. Според мен, на нашата планета едва ли има човек, който на ден да не е бил поне двайсет пъти «на косъм от смъртта». Нима още не си свикнала с тази мисъл?
— Разбира се, че съм свикнала. Но този път имаше и нещо ново, разбираш ли, аз престанах да разбирам защо си рискуваме живота.
— Не те разбирам — възкликна удивен Язон. — Обясни ми.
— Не знам дали ще мога… Разбираш ли, ти дойде на себе си едва на кораба, а аз — още в пустинята. Оказа се, че дозата ми от китов газ е била малка. Отворих очи в карусерията на пясъчния всъдеход; в онзи момент много друсаше. Явно е преодолявал върха на дюната. Пред мен се люшкаха три фигури с автомати с дулата нагоре, бяха по-черни и от небето и закриваха звездите. Лежах, вързана с обикновено въже, която по всяка вероятност можех леко да разкъсам. Но точно тогава през главата ми се стрелна мисълта, че за пръв път в живота си не искам да воювам. Престанах да разбирам защо. И когато ме пренасяха в транспортната ракета, не се престорих на заспала, за да мога после неочаквано да ги нападна. Те видяха отворените ми очи, удивено зацъкаха с език, заусмихваха се и казаха: «Ей, вижте, тя се събуди! Значи на момичето й е време да му цапне по един гълток.». Отнякъде изникна тумбеста бутилка ром и те дълго наливаха в гърлото ми парливата течност. Но по време на старта аз още не бях загубила съзнание. И абсолютно точно си спомням: стартът беше безшумен.
— Дали не са те сложили в звуконепроницаем отсек? — запита се Язон.
— Не. Абсолютно съм уверена: стартът беше безшумен. Довери се на пилотския ми опит.
— Тоест искаш да кажеш, че флибустиерите притежават гравитонни двигатели?
— Да, Язон, точно това искам да кажа. Но ние започнахме да говорим за съвсем друго нещо.
— Така е — съгласи се, — говорехме за теб.
И замълча, размишлявайки. Той още се боеше да не ги подслушват, още повече когато на кораба имаше такава съвършена техника. Той самият се стараеше да не говори нищо излишно и на Мета, и като я хвана за ръката, се опита да й предаде тревогата си. От друга страна, много му се искаше да измисли някаква тема за разговори, та после при един разговор с Морган веднага да разбере дали са ги подслушвали. Ако, разбира се, Морган не се окажеше още по-хитър, отколкото го мислеха.
— Опитаха ли се да узнаят от коя планета сме? — запита Язон след кратка пауза.
— Разбира се. И аз веднага им казах истината. Аз не се страхувам… Считам, че нашата планета Щастие, каквото и да се случи с нас, ще съумее да се противопостави на целия флибустиерски флот.
«Браво, Мета! — похвали я мислено Язон. — Уж не си карала никаква школа за разузнавачи, а пък си те бива в импровизирането на легенди.»
— Защо мислиш, че на Морган въобще ще му хрумне да напада планетата ни?
— Не мисля. Просто мадам Цин ми обясни, че при някои обстоятелства флибустиерите не щадят никого. Свободата и трупането на богатство — ето двете им единствени ценности в живота. Дружбата им е относително понятие. В един момент някой може да се засегне само от една неуместна дума, казана от приятел, и да му резне главата. Или да нападне родната му планета, ако другарят му открадне момичето. Да не говорим, че тук проиграват на карти хора, кораби и цели планети.
— Но нали няма да залагаме собствената си планета? Пък и спокойно можем да се откажем да играем.
— Не можем. Отказът при покана за игра се счита за смъртно оскърбление.
Мета замислено поклати глава, виждаше, че се опитва да си спомни още нещо не по-малко интересно от разказите на Мадам Цин.
А на Язон му хрумна една всъщност много проста мисъл: животът по тукашните закони щеше да се окаже нещо далеч по-сложно, отколкото си го бяха представяли.
Той така и не успя да измисли начин да разбере дали Морган ги подслушва.
Затова на следващия ден Язон се осмели да организира една много опасна игра. След като започна разговор с Мета още в обиколния коридор, той отново я отведе до обзорния екран.
— Слушай ме много внимателно докато сме още сами — прошепна Язон. — Изясних нещичко. Комуникационният възел те действително охраняват страхотно, но пък капитанската рубка не я считат изглежда за важен обект, защото там дежурят всичко на всичко трима души. Обаче на главния пулт за управление също има резервен предавател за хиперпространствен преход. Мога да го използвам за връзка с нашата планета. За това ще ми е нужно не повече от минута. Планът ми е изключително прост. Точно в осемнадесет часа бордово време при тях протича смяна на дежурството. Зад пулта на мястото на Тони Хауърд ще застане Еди Хук, а двамата стражи на вратата ще ги сменят други двама. Тоест в този момент ще бъдат шестима, а не трима. В такъв момент никой не очаква нападение. Те се разхлабват, губят бдителност. Вече съм го наблюдавал. А какво са за нас двамата с теб шестима души в ръкопашна схватка? Най-важното е да не им позволим да открият стрелба.
— Ами ако все пак…
— Е, значи и ние ще стреляме. Не ми се иска, разбира се, но разбери, рано или късно останалите ще довтасат при вдигналия се шум. За този момент също ще бъдем готови. Залата много добре се блокира отвътре. И след като завземем управлението на кораба ще ги шантажираме.
— Ама ти сериозно ли говориш? — изплашено запита Мета.
— Абсолютно сериозно. Или искаш да останеш пленница цял живот?
Язон я държеше за ръката, като нежно стискаше китката й, и едновременно натискаше с показалец средата на дланта й. Това беше условен знак, който той се опита да й разтълкува по пътя към залата. «Когато те хвана така за ръката, неволно започвам да говоря не съвсем онова, което мисля…». Една съвсем невинна фраза, толкова често произнасяна в разговорите между влюбени.
Но тя разбра. Тя всичко разбра. И произнесе със същия съскащ заговорнически шепот:
— Не, Язон, не искам да бъда пленница цял живот. Разбрах те. Значи, точно в осемнадесет нула нула часа ще се приближим към капитанската рубка от различни страни.
«Какво пък, мислеше Язон докато крачеше точно в шест без две минути по дългия проход — ако ни чака засада, аз така и направо ще им кажа: „Момчета, много ми се искаше да разбера, колко внимателно шпионирате новите си приятели.“» Съществуваше риск, разбира се, да получи някой нож в ребрата за такава нескопосна шега, но пък имаше още по-голям риск да открие, че засада няма. Тоест най-опасно беше да не забележи засадата. А след това на някого нямаше да му издържат нервите.
При последния завой Язон беше надминат от Еди Хук, който небрежно му кимна и дори не се поинтересува какво прави този чужд човек толкова близо до пулта за управление на кораба. След това изведнъж се огладе (без дори и следа от подозрителност в гласа!) и запита:
— Капитана ли търсиш?
— Не, Хауърд — отвърна Язон.
— Сега ще излезе — любезно го извести Хук.
В противоположния край на коридора се показа Мета, зад нея двама бойци с голи саби, както е прието при застъпването на вахта. Пиратите равнодушно подминаха Мета от двете й страни (не му беше моментът да се разсейват, караулната служба е сериозна работа) и се приближиха до вратите. Смяната протече бързо и организирано. От рубката излезе едноокият Хауърд, погледна ги миролюбиво и
