— Чакай, — обърка се Язон, — как нарече този бог? Те не произнасят името му.
— Те не го произнасят, но аз си го произнасям. Гхахаб по тяхному означава «злато». Това действително е едно от древните имена на Бога. На мен например много ми харесва. То съответства на реалното положение на нещата. На златцето съм готов да прегъвам коляно.
— Уф! — проСтена Язон. — Сега вече нищо не разбирам. Кой си ти всъщност? «Свободно плаващ» или обикновен дребен бизнесмен от Дархан?
— Затваряй си устата, жалък мухарриб! На Дархан работи моят управител, той дори не е флибустиер. Ние сме много, ние вървим към големите пари и голямата власт по различни начини, но аз лично — аз — съм винаги в свободно плаване. Моята свобода е най-големият ми коз…
И потокът от самовлюбеност и самовъзхваление отново рукна, което дразнеше. Впрочем, думата «мухарриб» в целия контекст само можеше да радва. Успее ли човек да си съхрани чувството за хумор, значи все още нищо не е загубено. А и въобще Язон не преставаше да се удивлява на разностранните способности на Морган. Той очакваше да види един груб, скудоумен убиец с ниско чело, дребни очички и космати ръчища, изцапани до лактите с кръв. А пред себе си имаше едва ли не рафиниран интелектуалец, който разсъждаваше за етимологията на чуждестранните думи, за икономиката и религията.
И въпреки всичко той си оставаше убиец. В никакъв случай не биваше да го забравя.
Морган си наля още и го глътна. Язон си също си доля, но съвсем малко, колкото за солидарност, но престана да пие. Приближаваше най-отговорният момент, когато трябваше да се определят по- нататъшните им отношения.
— Аз май те питах за Бога? — подсети го Язон.
— Да — кимна Морган. — Ние вярваме в истинския Бог — Исус Христос. Така е прието при нас. Носим кръстчета на шиите. Обръщаме се с молби към Бога, и той откликва на тях. Имаме си църкви и капелани. Те кръщават децата ни, благославят браковете ни, и изпращат в последния път убитите ни събратя, ако има такава възможност. Някои на моята планета вярват в задгробния живот, на тях им е по-лесно и да живеят и да умират. Но аз не вярвам в нищо, освен само в свободата, която ми е дал Исус, и в успеха на моята свободна планета, която принадлежи само на себе си, и затова целият свят ще й принадлежи.
Информацията за планетата му се оказа доста любопитна, но едва ли Морган, дори и пиян, щеше да си развърже езика за родния край повече, отколкото счетеше за нужно. Язон се отказа от повече въпроси по тази тема, и подхвана за момента друго:
— Почакай, но нали Исус е казал: «Не убивай!». Как можеш да носиш кръст и да грабиш хората?
— Брей, Язон, колко си наивен само! Та това е спор от най-древни времена до днес. Готов съм да ти докажа правотата си, но някой друг път. Сега нещо не ми се ще. Чел съм Библията, наистина съм я чел. Но болшинството от хората ми дори и не са грамотни. Капеланите в храмовете им четат отделни, най-важните редове от Свещеното писание. И повярвай ми, Язон, в Библията можеш да намериш всичко, което ти е угодно. А и Христос много неща е наговорил, освен «Не убивай». «Не мир, а меч ви донесох», «Дърво, което не дава плод, се отсича». «Нека мъртвите погребват мъртъвците си.» — ето какво казва Спасителя. Но не това е най-главното… Най-главното — това е свободата. Само заради свободата си струва да живее човек.
Такава оригинална трактовка на християнството Язон до този момент не бе срещал, и с удоволствие би поговорил по-подробно с необикновено ерудирания пират. Но в този момент стената право пред него се разтвори и в съпровода на здрава жълтолика, със силно дръпнати очи, но удивително симпатична девойка в стаята влезе на крака, а не на носилка, Мета.
— Е, каква работа имаме тук двамата с теб, Язон? — собственически запита тя.
— Доколкото разбирам, летим.
— Къде? — запита Мета.
— На планетата… Хенри, как каза, че се казва планетата?
— Не съм казвал нищо. («Ама че животно, съвсем не си бил пиян!») Но тя се казва Ямайка.
— Виждаш ли — каза Язон, — летим на планетата Ямайка.
— Чудесно. — Мета явно не се чувстваше пленница. — Запознай се: това е мадам Цин.
— Много ми е приятно — каза Язон. — Мухарриб динАлт.
После се изправи и като направи крачка напред, целуна церемониално ръката на момичето.
В някой от световете това беше направо задължително, не си спомняше точно къде, но обичаят му се беше понравил.
— А това — реши да продължи Язон в същия дух, — е местният капитан сър Хенри Морган, в собствената си персона.
— Много съм слушала за вас — кокетливо проточи Мета.
Всичко това беше толкова странно, толкова непривично за нея, че Язон започна да се чуди дали не спи, не беше ли му се присънило.
По примера на Язон и Морган целуна ръката на Мета, като остана страшно доволен от себе си, и веднага предложи на момичетата ром. Те не се отказаха и смело обърнаха по чаша. И точно в този момент на Язон започна да му просветва: на момичетата това също не беше първата доза алкохол за деня. А при Мета освен алкохола, продължаваше да й действа и инжекцията. Весело. Но всъщност в това нямаше нищо хубаво. Дори и сред приятели не бива да се губи контрола върху себе си, още повече тук… Такова безобразие трябваше да се пресича още в корен.
— Сър Хенри, може би няма да е зле да си отдъхнем малко с жена ми? Няма да ли ни изпратите до каютата ни? — имитира покорност Язон.
Всъщност въпросът му беше повече от нахален, и той нямаше ни най-малко да се удиви, ако в отговор Морган освирепееше е и дадеше заповед отново да ги завържат към носилките, а дори и да ги боцнат с някоя конска доза приспивателно.
— Какво говориш, друже! Сега отиваме всички заедно да обядваме. Чакат ни в главната зала. Тържествен обяд с вино и прекрасни мезета. След като вече се договорихме за всичко, трябва да го полеем.
— О Боже! — извика Язон, картинно въртейки белтъци. — Само не това.
Той постепенно бе започнал да усвоява флибустиерската лексика, а за какво и кога се бяха договорили, още не бе разбрал.
Оказа се обаче, че наистина бяха успели. Морган си имаше своя особена методика. Уж бяха разговаряли само за дреболии, бяха се шегували, хилели, а в резултат вече беше ясно кой си, с кого си и защо да живее по-нататък.
Глава седма
Линейният кръстосвач с гордото име «Конкистадор» беше наистина великолепен. Не беше по-мощен от «Арго», но безусловно беше по-съвременен и по-сложен. За да се опитат да избягат с него, щяха да им бъдат нужни много часове, дори дни, за изучаването на всички системи за управление и защита. Този процес би могъл да се ускори чрез грамотен инструктаж от страна на някой от членовете на екипажа. Обаче да се търси предател сред флибустиерите беше крайно неблагодарна задача. Любители на двойните игри сред тях практически не се срещаха. Ако въпреки всички се намереше някой такъв, Морган без да си блъска много главата скъсяваше височината на хитреците с една глава дължина. Всички поголовно знаеха за съществуващия порядък, а не чак дотам оригиналното желание да останат живи беше свойствено на флибустиерите точно толкова, колкото на обикновените хора. Така че в крайна сметка вражеските агенти не можеха да разчитат на презавербуване във флибустиерските редове.
Освен това, твърде проницателният Морган бе проумял още едно много важно нещо: каквито и цели да преследваше Язон, до Ямайка той обезателно щеше да долети. Дори и само заради любопитството. Не беше такъв човек, че да зареже такъв рядък шанс да се запознае с пиратската столица на Галактиката.
Слуховете за Ямайка бродеха по цялата Вселена. Болшинството считаха, че пиратското гнездо с размерите на планета представлява чиста измислица, плод на нечия болна фантазия. А в реалността на
