— Нима не помниш какво ти казах веднъж?
— Какво именно? — разсеяно запита Язон, след като вече отпусна на леглото безчувственото момичешко тяло.
— Че няма да изтърпя никоя друга жена до теб — изрече отчетливо Мета.
— Аха, такава ли била работата — равнодушно проточи Язон. — Ами изваждай пистолета тогава и я застреляй. Довърши флибустиерската работа. Или да ти донеса сабя?
Мета само се намръщи от черния хумор. А Язон продължи вече напълно сериозно.
— Значи това дребно нещастно създание ти наричаш жена? И ме ревнуваш от нея. Истински кошмар! Не, аз разбира се съм наясно, че на някои планети момичета на нейната възраст вече се женят, а някои дори раждат деца, без изобщо да са омъжени.
Пистолетът скочи в ръката на Мета, но тя се сдържа и го прибра, без да каже нищо. Язон обаче вече не можеше да спре.
— Но аз съм се родил и отраснал в тези светове, където интимната връзка на възрастен мъж с такова момиче се нарича разтление на малолетни. Ти просто ме оскърбяваш, като ме ревнуваш от това дете! Достатъчно е, че успях да убедя Морган да ми върне всичките й вещи. Ето ги, тук са. Виждаш ли ги? На нейната възраст мисля, че е много важно да не ходи с чужди дрехи, а да си е с нейните.
Мета засрамено мълчеше. Беше много забавно да я гледа човек в този момент.
«Ето така се превъзпитават пирянците!» — с удовлетворение помисли Язон.
А Мета вече бе взела аптечката и се запъти към леглото, където все така безучастна към всичко лежеше момичето от незнайната планетна система. Язон обаче реши да продължи с превъзпитанието.
— Ревнивка! Та това момиче може да ти е дъщеря!
Мета рязко се обърна.
— Тук вече не позна. Първият ми син, ако беше останал жив, сега щеше да е само на четиринадесет.
— Е… това девойче е точно на толкова — промърмори Язон, но вече разбра, че е прекалил.
Беше непонятно какво ще предприеме в следващата секунда: дали ще стреля или ще се разреве. Той не й позволи да направи нито едното, нито другото. Силно я прегърна, притисна я към себе си и прошепна:
— Прости ми, любима.
Още по пътя към капитанската рубка, където се канеше да разговаря с Морган на четири очи да намери лекар за момичето (при такъв голям екипаж и и такава «опасна» работа нямаше начин да нямат поне един лекар), в коридора го спря д’Олоне. Наоколо беше безлюдно, а това никак не се хареса на Язон. Предстоеше им, значи, така нареченият мъжки разговор, което в представите на безмозъчния флибустиер в най-добрия случай можеше да означава дуел с използване на еднаквия оръжия, а в най-лошия — грозен ръкопашен бой, с неизбежен летален изход за единия участник. Язон изобщо не подценяваше противника си, но дори и да го надвиеше нищо хубаво не го очакваше. Иди доказвай после на Морган, че е убил старшия му помощник в честен двубой, а не при опит за бягство.
При всички положения се налагаше на всяка цена да избегне прекия сблъсък. Съществуваха различни изходи. Безразборна стрелба с цел привличане вниманието на охраната или на случайно преминаващи наблизо, позорно бягство, аварийно повикване на капитана по канала за връзка при извънредни ситуации, и накрая, призоваването на Мета на помощ, за да наруши враждебната атмосфера на чисто мъжкия разговор. Никой от тези варианти не допадаше на Язон, той трескаво напрегна мозъка си да измисли още нещо, но така и не успя да го направи. Д’Олоне започна разговора си и още с първата си фраза буквално обезкуражи Язон.
— Къде е жената ти, Язон? Не момичето, а жената ти? — запита пиратът с откровено нагъл тон.
«Да не е пиян?» — проблесна мисъл. — «Ами да, след два грабежа не може да не се е накъркал. Сигурно вече е обърнал няколко чаши ром. Но такава доза не може да събори такъв здравеняк. Какви ги дрънка тогава?»
— Имаш предвид съпругата ми ли? — за всеки случай уточни Язон.
— Ами да. Какво значение има? Ти ме разбра какво искам да кажа.
— В каютата си е. Защо ти е?
— Води я тук — разпореди се д’Олоне.
— А сега вече изобщо не те разбирам — честно си призна Язон.
— Какво има тук: «разбирам-не разбирам»? Има такъв флибустиерски закон: след като аз съм си отстъпил жената на теб, значи и ти сега трябва да ми отстъпиш своята. Забележи, да ми я отстъпиш без бой, без лошо. Разбра ли? Значи, сега трябва да ми отстъпиш своята. Длъжен си да го направиш по закона ни. Разбра ли?
Събитията вземаха съвсем неочакван обрат. Налагаше се да обмисли новината поне за минута. Трябваше обаче да реагира веднага, без дори и секунда забавяне.
— Откъде да знам, Франсуа? — контрира той с въпрос. — И защо Морган не ме е предупредил?
— Какво общо има Морган с нашата работа? — неочаквано изпадна в гняв д’Олоне.
— Та нали Морган даде разрешението си да взема момичето.
— Морган да си гледа работата — натърти още веднъж д’Олоне. — Има такъв закон на флибустиерите и точка.
— Не — отвърна Язон, вече преминавайки в атака. — Аз никога не съм живял по вашия закон, и нямам никакво намерение да приемам да спазвам алинеите му. Не съм давал никому никакви клетви, а за сътрудничеството съм се разбрал единствено с Морган, и затова само с него ще решавам такива важни за мен лични въпроси. Моята жена си е моя жена. Някои от вас се опитаха да си присвоят. Лявото око на Тони Хауърд ти праща много поздрави.
— Ти си нагъл, Язон. Много си нагъл. Но правиш грешка. В момента правиш най-голямата грешка в живота си. Хауърд просто се беше разгорещил, а аз ще действам съвсем съзнателно и последователно преследвам онова, което ми се полага по закона. И имай предвид: аз не съм горд. Нямам нужда от ответни нежности. Отначало ще й пусна малко газ, а после за по-сигурно, ще я халосам по главата с нещо по-тежко по главата, после ще си я закрепя в удобна поза и накрая ще й цапна два-три шамара, та да се съвземе и да живне. Впрочем, и това не е задължително. Аз го мога и с мъртъвкини. Случвало ми се е. Докато са още топли, стават, честна дума…
— По-добре си затвори плювалника, д’Олоне — процеди през зъби Язон. — Аз все пак съм въоръжен. Ти чувал ли си някога поговорката, че честта е по-скъпа от живота?
— Чувал съм, но знам, че това са глупости, и по-добре ти си затваряй твоя. Ще ти го доразкажа. Ще взема жената ти каквото и да става. Считай, че просто съм те известил. Като благороден човек. — Той се дебелашки се изсмя. — Но теб горещо те съветвам да направиш така, че всичко да свърши добре, без насилие. Дойде ли доброволно, ще бъде далеч по-приятно. За всички. Убеди я, Язон. Ще чакам сигнал от вас.
И той с достойнство се отдалечи.
Язон стисна зъби, вече по навик прогонвайки някъде дълбоко в съзнанието си поруганата си чест. Сега беше много важно този идиот да има последната дума. Нека си мисли, че вече е вкарал Мета в леглото си. Тогава великодушното отпуснатото време ще заработи в полза на Язон.
«Да застрелям врага в гърба му? — размишляваше той, облегнат на стената, като изпращаше с поглед уверения и самодоволен пират. — Глупаво. Ако беше до стрелба, трябваше да му пръсна черепа още на мига. Да се посъветвам с Мета? За нищо на света! Да се скрия? Да бягам? Невъзможно. Да се пазаря? Но как?! Най-добре, разбира се, да убия д’Олоне. Но не с моите ръце. Да имитирам някакъв нещастен случай? Сега, след като битките приключиха, става страшно сложно. Ами какво ще стане, ако…»
В паметта му изведнъж изплува подслушания преди няколко дни разговор на Хауърд и Хук за това, че минимум една трета от екипажа на «Конкистадор» се подчинява практически на д’Олоне, а капитана не бръснат и за слива и само го търпят до време. Дали в края на краищата този Франсуа не готви бунт на кораба? Хук тогава му беше възразил, че в космоса Франсуа няма да се осмели да вдигне бунт срещу капитана, и ще предпочете да се върнат у дома си, Хауърд обаче не се беше съгласил, в смисъл, че на Ямайка Морган пък изобщо няма от какво да се бои. Не че там няма опозиция на Морган, но да се опитва да организира масова касапница на планетата срещу Морган беше безнадеждна работа.
