Разбира се, всичко това можеше да се окаже само чесане на езиците. Именно тук обаче се намираше единственият му реален шанс. Направо единствен. «Накъде беше тръгнал, Язон? — запита се той. — При капитан Морган? Ами отивай, както си тръгнал. Само че няма да говориш за лекаря, а за Мета и д’Олоне.»
Провървя му. Той завари Хенри в рубката, а до него беше само Хауърд. Именно Хауърд! Не беше ли това чист късмет?
— Капитане, милост! — започна Язон с доста превзета фраза, която му подхвърли внезапно развихрилото му се вдъхновение. «Милост!» — това беше от някакъва съвсем друга опера, така говореха само на кралете. Но на Морган му допадна. Язон усещаше, че сега беше моментът да изработи стария Хенри.
И наистина, колкото повече го слушаше капитанът, толкова повече се лицето му се изопваше.
— И значи точно така се изрази: «Морган да си гледа работата»?
— Точно така каза — потвърди Язон.
— Мерзавец! — процеди Морган.
А Хауърд пророни тихо и сякаш повече на себе си:
— Точно в стила му. И красавицата Мета да завлече в кревата си, и капитанът да си гледа работата…
«Ами разбира се, Тони, ти нали извади късмета да се разделиш с окото си, а вместо Мета получи превръзка на лицето си. Сега пък на всичкото отгоре и да оставиш някой друг да се облажи с жена ми. И то д’Олоне. Давай, Тони, давай, навивай капитана!»
Капитанът обаче вече нямаше нужда от допълнителни навивки. Той озверяваше с всяка измината секунда. Явно на борда назряваше сериозен бунт, като службата за вътрешна сигурност е докладвала за нещо подобно.
— д’Олоне — изрече Морган с напълно безстрастен глас в микрофона. — Ела сега в лабораторията. Трябваш ми. Карачоли! Заеми мястото ми на вахтата, моля те. По-бързо! Хук! Вземи под контрол залата на ресторанта. Нека всички, които вече са пияни, да не влизат в другите помещения на кораба. Мисон! Дръж пръстите си върху бутоните… бъди готов за всякакви неприятности.
Той раздаваше заповедите с картечна скорост. После се обърна към Язон и Хауърд:
— Да тръгваме. Всички заедно. Искам всички да гледате.
Какво именно им предстоеше да видят, Морган не уточни, но явно си струваше да се види. Лабораторията се оказа същото онова помещение, в което бе дошъл на себе си Язон след попадането си на кораба. Само че сега там мебели нямаше, помещението беше абсолютно празно.
Още щом вратите се затвориха, Морган извади сабята си от ножницата и я протегна на Хауърд.
— Тони, я виж дали случайно не се е затъпила?
— Господи, Хенри — проговори Хауърд, докато щателно се взираше в острието с единственото си око, а след това с професионално внимание опипа острия ръб с пръст. — Нали вчера я точихме. Та ти имаш най-добрата сабя на кораба!
Морган пое обратно сабята и още не бе успял да я прибере в ножницата, когато през другата стена с решителна походка в стаята влезе д’Олоне.
Присъствието на Язон не му достави особена радост, но нали не отиваше на един от най-страшните пирати във Вселената да се паникьосва.
— Какво се е случило? — запита той с подмилкващ глас.
— Аз питам теб какво се е случило? — ласкаво измърка Морган.
Д’Олоне премълча.
— Ти май претендираш за жената на нашия приятел? И дори без да се посъветваш с мен? Правилно ли съм те разбрал?
— Не съвсем, Хенри. Предявявам претенциите си върху нея по закона на флибустиерите. Нали аз му отстъпих моята.
Сега твърдението на д’Олоне звучеше не така уверено, както по-рано. А Морган направо го навря на кучето отзад.
— Няма такъв флибустиерски закон! — Морган беше на косъм да изпадне в истерия. — И ти го знаеш много добре, Франсуа! Там в затънтеното ти селце Нау на планетата Лион царуват такива дивашки порядки! Там си разменяй момичетата с когото си искаш! А тук все още аз командвам! И без моята заповед нито една жена няма да легне в ничие легло! И нито един мъж не може да си пъхне в джоба дори и един кредит отгоре и няма да изпие чаша ром в повече! Безпрекословното ви подчинение е единственото, което може да ни спаси!
С всяка дума той крещеше все по-силно. После изведнъж замълча и добави тихо:
— А ти, Франсуа, така и не си разбрал тази проста истина. И още едно нещо не си взел предвид, нещастнико. Разговорът ни в момента се чува по целия кораб и никой няма да си мръдне и пръста за теб!
При тези думи д’Олоне почервеня като рак, и след миг със същото темпо побледня. Това беше такава странна гледка, че Язон дори престана да гледа капитана. Той се извърна към него едва когато дочу последната, произнесена почти шепнешком фраза:
— Това е всичко, Франсуа, повече не си ми нужен.
Ръката му със сабята се издигна бързо с грацията на диригентска палка и още по-бързо се спусна, но вече тежко и с противно мокро изхрущяване. И главата на д’Олоне, надценил възможностите си, политна към стената, за да изчезне зад нея през открилата се за миг черна дупка. Но въпреки всичко зрелището беше кошмарно. Подът се обля с кръв като при клане на крава, а и видът на обезглавеното тяло, търкалящо се в локвата кръв не беше привлекателен.
— А приятелите му … — започна Язон, но в миг си спомни, че разговорът им се предава по целия кораб, и гласът му секна.
— Чудесен въпрос! — зарадва се Морган, проумял мигновено какво има предвид Язон. — Приятелите му сега ни слушат всички. Хей, приятелите на Франсуа, нали сте и мои приятели? Нали така? Добре ли чувате капитана си? Тогава пийте за нашите успехи. Току-що убих Франсуа д’Олоне. Това се наложи, защото той оскверни закона на флибустиерите с мръсните си измишльотини. Не сте забравили, че неговият дял от плячката беше много голям, заради поста му на старши помощник. Сега всички ще получат по равно парче от нея! Ура, братя мои! Ура!
Далечният ликуващ рев на флибустиерите проби дори и звуконепроницаемите стени на лабораторията. Или просто така се бе сторило на Язон?
— С разчистването на труповете и кръвта у нас обикновено се занимават пленниците или провинилите се бойци — съобщи Морган, като изразително изгледа Язон. — Днес обаче ще дам тази работа на автоматичните чистачи.
Язон се отправи към Мета, като едва влачеше крака. Беше като изцеден лимон, сякаш току-що се бе противопоставил на цял взвод смели бойци или беше провел дълъг, отчайващо труден телекинетичен сеанс. А какво всъщност толкова беше свършил в действителност? Нищо. Просто бе преживял поредния пристъп на страх и безнадеждност. Но нали беше приключил с победа над врага? Нали точно към това се бе стремил? Или не? С разума си — да, точно това бе жадувал. А виж със сърцето, както говореха в древността… Сърцето не приемаше случилото се. Подло беше всичко това, ниско, мръсно, … но в какво точно се състоеше проблемът?
Изведнъж отговорът го осени. Беше повече от просто.
Язон за пръв път през живота си бе убил врага с чужди ръце.
Глава десета
Планетата носеше странното име Радом. Съдейки по бойкото есперанто на диспечерите на местния космодрум, тя представляваше една от добре съхранилите се отломки на древната земна империя. Тони
