Хауърд се бе оказал прав. Морган не само че не пусна пленниците да се поразтъпчат по повърхността на новата за тях планета, но и помоли Язон да не влиза в радиоконтакт с радомците, както той наричаше местните жители, а също така да не се движи по кораба докато не получи специално разрешение, освен ако не желаеше да го затворят някъде в някоя каюта или лаборатория. Язон не възразяваше. Фактът, че на двамата с Мета им бяха позволили да зърнат стартовите площадки от другата страна на бронята, беше не малка чест.
И докато тежкият пиратски кръстосвач, положен върху гигантска платформа, дърпаха с влекачи през целия космодрум в някакъв далечен ъгъл, очевидно за профилактика по план и дозареждане с гориво, Язон открои сред множеството приземили се на Радом кораби четири, дори пет такива с познати гербове — на планетите Мехаут, Клианда, Скоглио и което беше наистина удивително, Касилия. Корабът от Касилия представляваше съвсем дребна ракета, очевидно цивилна, но малко поочукана, дали от някаква престрелка или или таран, не ставаше ясно. А Мета му прошепна, че такъв тип високоскоростен летателен апарат притежава повишена мобилност при хиперпространствените преходи и най-вероятно е снабден с устройство за радиомаскировка. Но въпреки всичко това не приличаше на сериозно преследване. Виж, далеч по-вероятно да беше някаква хитра уловка на разузнавателната служба на Уейн. Много забавен трик, отвличащ вниманието от истински сериозния противник.
Морган можеше и сам да забележи ракетата, но можеше и да не успее. Нали именно част от задълженията на Язон се състояха в това, да помага на главатаря на флибустиерите да се ориентира в подобни сложни ситуации. Но… вътрешният му глас му подсказа: «Не си отваряй устата.». И след като му се довери, вече после, когато успя да претегли щателно всички «за» и «против», разбра, че е постъпил правилно. Та нали щеше да е смешно и срамно да твърди, ако Морган тръгнеше да бяга от «опашката», а после да се окаже, че в касилийската ракета се е намирал обикновен санитарен инспектор или търговски пътник. Немалко народ на една такава планета можеше да си позволи каприза да си купи такъв скъп полушпионски кораб. И щеше да е странно (и отново срамно!), ако Морган просто изпепелеше в духа на най-добрите си традиции касилийската ракета заедно с целия й екипаж без дори да си направи труда да изясни всички обстоятелства. И най-накрая, ако зад цялата работа стоеше самият Уейн, нямаше ли да е по-хитро да изчака развоя на събитията до самия му край? Тогава щеше да извлече и повече изгода.
След окончателното спиране на транспортната платформа една специална група флибустиери напусна кораба, и Морган любезно осведоми Язон за какво става дума.
— Ще контролират товаренето.
— И аз се досетих. А какво именно? Ако не е тайна, разбира се.
— Не е тайна. Акумулатори, гориво, резервни части, оръжие, боеприпаси… Стандартен комплект.
— А когато го натоварят, веднага стартираме както вие тогава от Касилия ли? — досети се Язон.
— Е, ти пък откъде заключи? — засмя се Морган. — Тук ще си плащаме редовно.
Язон много не му хвана вяра, но се въздържа да коментира.
— Мога ли да хвърля едно око на оръжието? — запита Мета, както винаги с блеснали очи дочуеше ли думата «оръжие».
— Разбира се, че може.
Морган беше в отлично настроение. Той седеше пред компютъра и тракаше по клавишите, като от време на време хвърляше поглед върху екрана, в ъгъла на който пробягваха групи от цифри, и правеше още някакви допълнителни изчисления. Резултатите им се извеждаха на малък екран под лявата ръка на капитана, с който той сякаш криеше тези свръхсекретни данни от всички, подобно на ломък картоиграч. Язон още от по-рано беше забелязал, Морган не се доверява на компютърните разчети, и всичко, което касаеше пари, задължително проверяваше повторно сам. Още малко да почне да ги смята и с молив! В Галактиката по един удивителен начин се бяха размесили високи технологии и древни предразсъдъци, най-дълбоки знания от различни науки и диви древни религии. А висшата мъдрост и милосърдие на едни цивилизации съществуваха едновременно с тъпата и безсмислена жестокост на други. А това вече не беше смешно, а направо страшно. Най-вече затова, че един от главните представители на най-жестокото безумие сидеше в момента до Язон в капитанското кресло.
Гръмкият звук на повикване го изтръгна от философските размишления. Постът на външния щлюз искаше от началството разрешение да предаде апарата за връзка на местния бос. Морган поиска да излъчат лицето на радомеца на екрана в рубката. Той радостно се захили при вида на физиономията, явно беше стар негов познат. И веднага заповяда да го пуснат на борда на «Конкистадор». Язон очакваше, че двамата с Мета ще ги помолят да напуснат залата, но Морган явно от някакви свои съображения беше решил да води преговорите в присъствието на гостите си.
Радомецът се казваше Гроншик. Той се оказа невисок и червендалест много набит младеж с късоподстригана коса и ситни бързи очички. Сакото заплашваше всеки момент да се пръсне по шевовете на тежкото му мускулесто тяло, а главата му сякаш излизаше направо от плещите.
— Е, момчета — започна Гроншик още от прага. — У нас всичко е наред. Заредихме ви трюма в пълен обем. Боклуци не държим, проклет да съм. Момчетата ви провериха всичко, ще донаместят, ако се налага, така че давай мангизите, и ще се разделим като братче и сестриче. Ферщеен?
Речта му беше много странна. Граматически правилни фрази на есперанто обилно биваха размесвани с жаргонни изрази от най-различни езици. За значението на някои от тях дори и Язон можеше само да се догажда, но когато разбираше със сигурност, автоматически си превеждаше на познатия му галактически жаргон на престъпния свят, който разпространен навсякъде, на същата Касилия, на Мехаут, Лусуозо, или Грублиани, общо взето на световете от средно и високо етапи на развитие.
Морган още веднъж направи сверка със списъка на екрана, после вдигна ръка и щракна с пръсти. Много си падаше по този жест! В същия миг от коридора се разнесе силен вик, електромагнитни подметки издрънчаха по пода, и накрая в рубката влетя един от най-заслужилите флибустиери Джо Монбар, със стандартния банков чувал пари.
«Аха, ето защо си ме оставил, Хенри! — досети се Язон. — Искаш да се уверя, че флибустиерите също умеят да се разплащат честно. Хм, любопитно. Само остава да разбера за какво му е тази честност.»
Пачките с пари бяха бързо изброени. Гроншик ги опакова обратно в чувала и в знак на искрено удовлетворение от извършената изгодна сделка свали от пръста и връчи на Морган широк пръстен от зелен метал с пъстроцветен искрящ камък. Язон не беше голям специалист в ювелирното дело, но беше чувал, разбира се, за зеленото барнардско злато и вирунгейски многоцветни камъни. И дори имаше примерна представа, че цената на подобна дреболия е сравнима с цената на универсален космически кораб най-нов модел.
Този щедър подарък от страна на местния бос Гроншик можеше да се разглежда просто като отстъпка на купувача на едро, но Язон се досещаше, че в постъпката му се криеше и някакъв потаен смисъл, обещание за по-нататъшно сътрудничество ли, признание за стар дълг, или кой знае какво друго.
Докато се подготвяха за излитане, стана ясна една интересна особеност: оказа се, че са закупили толкова много гориво, че нито горивните резервоари, нито товарните отсеци на «Конкистадор» могат да го поберат. Затова към купа покупки беше добавен най-големия танкер, който местните радомци имаха в наличност, за половин милион тона, и сега петима флибустиери съставляваха екипажа му. От другите кораби много евтино закупиха само два бивши военни леки катери миналогодишен модел. Те ставата както и за разузнаване, така и за бойна охрана.
Общо взето, целият натоварен на «Конкистадор» арсенал, силно разнообразен според разбиранията на флибустиерите, откровено остави Мета разочарована. Тези проклети разбойници по широкия космически друм използваха потресаващи технически новости в транспорта, в бита, в защитните средства и комуникации, дори и в медицината. Но по отношение на въоръжението явно предпочитаха най-архаичните типове. И огнестрелните, и подривните, и електромагнитните, и лазерните устройства бяха някакви съвсем морално остарели, да не говорим за либимите допотопни саби. Пиратите сякаш нарочно си създаваха трудности в бъдещия бой, за да могат после да ги преодоляват бляскаво, демонстрирайки на всички силата си, безстрашието, отчаяната си воля за победа. А кой не знае, че на война това често е много по-важно и от най-съвременното оръжие.
