— Говори — заповяда му Морган.
— Два милиарда и половина, сър — прохърка Хауърд.
— Юнаци — похвали ги капитанът. — Така и предай на момчетата. Сега вече могат да къркат до посиняване. А освен парите нещо друго там нямаше ли?
— Ами, дреболии — каза Хауърд, — практически нищо. Но ние взехме всичко, което ни се стори поне малко ценно.
— Добре — похвали ги още веднъж Морган. — Кажи им тогава да взривяват неприятелския кораб. Но по-бързо. Докато все още са трезви. А то при нас може и така да излезе: ще му цапнат по едно или две и после вече вместо чуждия кораб ще превърнат в атоми нашия.
Хауърд възпитано се разсмя, докато се обръщаше да излезе, но капитанът изведнъж впери очи в екрана и даде знак на помощника си да почака. Сега, когато на главния преден екран отново чернееше същия участък от небето, в който гордо виреше нос флибустиерският кръстосвач, в самия център на черното поле замига миниатюрната точка на изкуствен обект.
— Побързайте с взрива — напомни Морган на Хауърд. — А пиянството временно се отлага. До изясняването на някои подробности.
Сърцето на Язон заби бързо. Нима дяволската техника на проклетия Мисон все пак беше дала дефект и инкасаторите бяха успели да подадат сигнал за тревога? Нима това е Специалният Корпус? Само че в такъв случай защо е само един звездолет? Някак си не беше сериозно за официално задържане.
Не минаха обаче и три минути и Мета си каза тежката дума:
— Междузвезден кораб клас МС-2, космическа яхта, високи скоростни показатели, специална мобилност в режим на хиперпреход, пълно отсъствие на въоръжения, без да се брои противометеоритното оръдие, разбира се. Предназначен максимум за десет пътника, в това число и членовете на екипажа. Поради тази причина не представлява никакъв интерес.
Морган изразително изгледа Мета, явно искаше да изрече някоя солена реплика, но после размисли (не беше глупав мъж!) и спокойно обясни:
— Полицията понякога се маскира дори с още по-невинни корабчета. Това, първо. А второ, след като ги виждаме, значи и те ни виждат.
В този момент блясъкът от мощен взрив озари всичко наоколо, от екрана сякаш се изтръгна отлепителна мълния.
— Сбогом, инкасатори! — проникновено изрече Морган. — Не обичам да оставям следи и затова ви превърнах в ситничка звездичка на черното кадифе на Вселената.
После добави:
— Значи, пътниците на космическата яхта са видели и взрива. Сега вече няма начин да не се опознаем.
«Нима и на това не мога да попреча?» — отчаяно се запита Язон, но с усилие прогони неуместната мисъл и дори за няколко секунди притвори очи, за да не мисли повече за тъжното.
Запознанството на Морган с пътниците на космическата яхта се състоя. Енергоблокът беше унижожен с един точен изстрел. Неголямо торпедо лесно изведе от строя всички жизнено важни системи на кораба, които безусловно не бяха предназначени за космически бой. С «абордажа» обаче се оказа малко по-сложно. Размерите на стиковъчните възли не съвпадаха, и пиратите бяха принудени да оборудват неголяма ракета, където се натъпкаха като сардели петнайсет вече опиянени от кръвта главорези, сред които се намираше и симпатичната девойка Мадам Цин.
На малкия звездолет пътуваха всичко на всичко седем души, две възрастни жени, един сравнително млад мъж на доста преклонна възраст, съвсем младо момиче и две момчета — едното на десет години, а другото по-малко и от него. Семейството се оказа богато, със себе си носеха милион и половина кредити в налични, скъпи украшения, съвременна техника, модерни играчки… Плячката, разбира се, беше солидна за някой дребен разбойник по космическите трасета, но за линеен кръстосвач на стойност десет милиарда най-малко, и съхраняващ в сейфовете си вече над трийсет милиарда… Язон не можеше да го побере в главата си, защо им бе притрябвало да ограбват дребната космическа яхта, случайно изпребчила се на пътя им в междузвездните простори на средната част на Галактиката. И не само ги ограбиха…
Шестима от членовете на благородното семейство в най-добрите традиции флибустиерите бяха заклани без излишни разговори със същите варварски саби, като заляха с кръвта си всичко наоколо. Патроните ли икономисваха или пестяха батериите?
— А сега вече съвсем ще озвереем — прошепна Язон на Мета, когато Морган, прекалено увлечен от събитията, се отдалечи в ъгъла на рубката, където трескаво започна да набира нещо на клавитурата на бордовия компютър.
— Или пък точно обратното — може да се изпълним с равнодушие към всичко — философски забеляза Мета със същия тих шепот. — Като лекарите, привикнали към гледката на разпраните кореми.
Поредното клане отново го наблюдаваха на големия екран. Очевидно, пиратите не забравяха да вземат камерата със себе си дори и на най-незначителните операции. Каква беше тая патологическа пристрастеност към кръвопролитията? Пред очите им вече се сгъстяваше червена мъгла от чудовищното еднообразие на кървавите сцени. И Язон дори отначало не забеляза, че на един от екипажа флибустиерите бяха запазили живота.
Това също беше традиция. Жените до тридесет години (възрастта, разбира се, се оценяваше на око) оставяха живи. За напълно определени цели. Понякога ги веднага след използването. В други случаи ги ползваха всички подред. А се случваше, че понякога ги отвеждаха на Ямайка, и там някои съвсем благопристойни момичета ставаха пълноправни членове на пиратското общество.
Този път плячка на флибустиерите стана едно много симпатично, дори красиво момиче с рижи коси и зелени очи. Нямаше повече от шестнайсет наглед. Беше изплашена до смърт. Изящната й нежносиня рокля висеше на парцали върху полудетското й тяло, изпраскана цялата в кръв, а на шията й кървеше дълбока драскотина.
Язон получи разрешение от Морган да посрещне завърналите се на борда пирати и още щом съзря в процепа на шлюза това нещастно създание, веднага разбра, че трябва да действа незабавно. Не, в този момент той не би могъл да обясни кое именно му послужи като тласък за такова решение, но съмнения вече нямаше. Прекалено дълго бе гледал с очите на безучастен пророк на творящия се около него ужас. Беше настанал моментът да си каже думата и да се намеси в голямата игра.
Морган дойде до шлюза почти веднага след него и Мета. Капитанът на флибустиерите беше застанал зад гърба чу, когато Язон му просветна да премине от пасивно съзерцание към активно действие.
Д’Олоне държеше момичето за ръката; според всички пиратски закони тя беше негова законна плячка.
— Дай ми я! — заповяда Язон с гръмък глас, така че да го чуят всички.
Настъпи чудовищна тишина, в която се долавяха дори и капките пот, които се отронваха от веждите на Хауърд и капеха на пода.
— И защо да ти я давам?! — запита д’Олоне, оскърбен до дъното на душата си и готов да се бие до смърт с когото и да е.
Язон се канеше да му отговори, но за негов късмет Морган го изпревари.
— Защото новакът го е заслужил. Дай му момичето, Франсуа! Ще си намериш друга.
Д’Олоне беше съвършено зашеметен от такова отношение; той разтвори пръсти, отпускайки ръката на момичето, като я тласна леко към Язон.
— Благодаря — каза Язон, като се полуизвъртя към Морган.
После сграбчи и метна момичето на рамото и като кимна на Мета, бързо закрачи по коридора към каютата си.
Глава девета
