На връщане към стартовата площадка те отново минаха покрай същите докове, но от касилийската ракета нямаше и помен. Вместо това между два товарни кораба планетарен клас се беше напъхал одърпан туристически лайнер; с такъв тип кораби превозваха пътешественици от далечните покрайнини, които обичат да икономисват от транспорта, за да им остава повече средства за плюскане.
Морган не зададе никакви въпроси на Язон за корабите в космодрума на Радом, но затова пък у тях се завърза интересен разговор за самите радомци, който постепенно премина в кратичка лекция за историята на флибустиерското движение.
Мета веднага след старта побърза да се върне при младата пленница, която по време на търговската операция в космодрума бяха доверили на Мадам Цин. Именно Мета беше помолила да не оставят в самота, меко казано, все още неоздравялото момиче, а да оставят при нея мъжка охрана, дори и лекар, беше направо недопустимо.
Всички подчинени от капитанската рубка се разбягаха по служебни работи. И ето сега Язон и Морган бяха останали сами двамата. Домакинът запуши лула, като призна, че от пурите понякога му идва до гуша, а гостът, както обикновено, си запали дежурната цигара. На предния окран искряха белезникавите студени звезди, и Язон небрежно запита:
— Не сме ли вече в хиперпространството?
— Аха — кимна Морган.
Двамата помълчаха известно време. Флибустиерът се изтегна в креслото и почна да пуска дим на красиви равни колелца. Язон, който умееше толкова много неща в живота, така и не се бе научил на това изкуство и наблюдаваше капитана с момчешка завист.
— Е, — започна Морган, — виждаш ли? Ние не сме някакви бясни кучета, да прегризваме гърлата на всички подред. И съвсем не кълцаме със сабите всичко, което се движи, и не горим без основателна причина къщи и кораби. Ние и да търгуваме умеем, и да строим, ако се налага, и дори земя да обработваме. Има още толкова неща за нас, които не знаеш, но ще ти станат известни с времето.
— Надявам се — изрече Язон. — А все пак защо не прибрахте цялата стока от радомците, без да заплатите нито един кредит? Само защото са по-силни от вас ли?
— Ами — отвърна Морган, който се позамисли. — Мога да надхитря когого си искам. Гроншик без всякакъв проблем можех да го завъртя на пръста си, макар и да е бос от висок ранг. Пък за разграбването на Радом все щяхме да имаме сили. Но пък с тях не бива да се постъпва така. Разбираш ли? Те са необходими хора. На радомците търговията им е в кръвта, дар от Бога. Стотици години си живеят на планетата си, много удачно разположена на кръстопътя на множество космически трасета, и търгуват ли, търгуват. С каквото имат и с каквото им падне. Радомците никога не питат откъде са ти парите. А от друга страна, те предлагат най-ниските цени в цялата Галактика. И никого не мамят нито с парите, нито с качеството на стоката. На тях им е по-изгодно да търгуват честно.
— Почакай, почакай. Ти каза, «с каквото имат и с каквото им падне». Значи, по принцип те са способни да търгуват жива стока, наркотици, забранени оръжия, секретна информация? И така нататък, фантазията ми е бедна да изброявам всичко.
— С трупове, отделни човешки органи, кръв, зародиши на чудовища, — продължи Морган, — деца- уроди за развлечение, екзотически зверове, андроиди всякакви чешити, в това число и предназначени за всякакви извращения. А също така и с инструменти за изтезания, гравитатори без магнитна защита, от ония, които довеждат до полуда ползващите ги. Още с рецепти за унищожение на Галактиката… Впрочем, това е вече шарлатанство, от подобна стока се интересуват кукуригалници. Е, стига ли? И няма нужда от никаква фантазия. Там има още купища стока. Можеш да прочетеш ценоразписите им, файловете с тая информация са откритги за свободно ползване. Радомците действително продават всичко.
— Хубави момчета — произнесе тихо Язон. — Необходими.
— Нали това ти казвам и аз. Великолепни момчета — откликна Морган, сякаш без да долови иронията.
— А самите те какво произвеждат?
— Не знам. Какво ми влиза в работата? Нали не ме питат откъде имам парите си, ние пък не ги питаме откъде имат стоката. Това е главният принцип на свободната търговия. Язон, ти направо си се побъркал! Ти какво, всеки път, когато влезеш в магазина, разказваш ли на продавача, къде си получаваш заплатата, а от него искаш ли фактурите за стоката? Ти да не си някакъв финансов инспектор?
— Тъкмо стана дума за финансовите инспектори. Радом членува ли в Лигата на световете?
— Също не ми е известно. Но мисля, че не. За какъв дявол им е да плащат данъци на някаква си Лига за поддържането на някакъв си идиотски космически флот? На тая гигантска армада, където всеки войник, да не говоря да офицерите, притежава страхотно красива униформа, затова пък даже адмиралът никога не знае в коя посока е по-добре да се полети. Ето защо те навсякъде закъсняват с миротворческите си мисии и наказателни операции. А радомците пък си имат своя, макар и неголяма, но пък за сметка на това достатъчно мобилна служба за сигурност. А освен това разполагат и с приятели.
— Красиво ги редиш, Хенри — похвали го Язон. — Но за флота на Лигата на мен и без теб всичко ми е известно. А какво ще кажеш за Специалния Корпус?
— Какво Специалния Корпус? — сепна се Морган. — Не искам и да го знам. И нищо няма да говоря.
— Защо? — удиви се Язон.
— Защото това е военна тайна — отвърна Морган със странна усмивка; така и не се разбра пошегува ли се, или просто приключи темата.
Язон предпочете да не продължава с темата.
— Добре — продължи той с разузнаването на информация, грехота беше да не се възползва от отпускането на главатаря на флибустиерите. — Радомците не закачате. Приятели сте. А много още такива приятелски планети има?
— Не са много, но има. А въобще ние делим всички светове на такива, които можем да завоюваме, и такива, които можем да купим. Радом рано или късно ще купим. Те дори и няма да се обидят. И Касилия рано или късно ще глътнем. И Лусуозо няма да се отърват. А такива отдавна изкукуригали планети като Дархан, ще се наложи да завоюваме. Засега, както виждаш, само се разгряваме, готвим се за сериозни битки, хапем по мъничко навред.
— И на това му каваш «по мъничко»? — не се сдържа Язон. — О, хайде, Хенри, няма опасност да ритнеш бакърчето от скромност. А Специалния корпус също ли ще купите или ще го завоювате?
Морган рязко го изгледа.
— Ние говорим за светове, тоест обитаеми планети, и толкова. И толкова — повтори натъртено той.
Язон и не очакваше друг отговор. Просто му се искаше да провери, не беше ли случайна фразата за военната тайна. Провери. И произнесе авторитетно, също като съдия, ръководещ заседание:
— Възражението прието.
Морган отново не почувства иронията. Той продължаваше да си говори своето, сякаш разговорът им изобщо не беше прекъсвал.
— Вече имаме ресурси да нападаме много могъщи планети, и това е важен етап в историята ни. Знаеш ли как са почнали флибустиерите?
— Не — призна си честно Язон.
— С простите дребни нападения срещу търговските кораби. Едни от нас минаха школата на грабителските войни в самата онази Звездна Орда, която в продължение на много години всяваше ужас в цялата Галактика, докато вие окончателно не я разгромихте. Други усъвършенстваха майсторството си в гангстерските групировки на различните промишлено развити светове. Трети с огън и меч правеха история на планетите, деградирали до варварско ниво. Е, а после Сус Стареца прехвърли от Тортуга на Ямайка магическия символ — аукснис жверис. И после го сложи в банката на Касилия под огромен процент. А легендарният Джон Силвър [2] с тези пари оборудва непобедима армия, събра под нашите черни знамена и първите, и вторите, и третите.
На това място от историята Язон нямаше против да позабавят малко темпото, за да изяснят някои неясноти, но къде ти! Морган се бе унесъл като славей на разсъмване, и нямаше спиране.
— Аз не успях да заваря Силвър — разказваше той. — Воювах в армията на Дрейк. Но знам, че още
