аутопсия твърдят, че още преди това всичко е било изпразнено. Но знаем, че това място е било предавателен пункт за противодържавни съобщения. Виновниците постоянно излъчват обвинението на Патрик Фицпатрик… — за миг лицето й се изкриви и Каин си спомни, че Андез и Фицпатрик са били държани заедно като военнопленници на скитниците — както и съобщението, с което крал Питър призовава за оставката на председателя Венцеслас.
— Оставка
— Това само влошава нещата още повече — рече Андез.
Сарейн очевидно се чудеше защо Каин бе поискал от нея да го придружи тук.
— Всичко това не ни казва нищо ново — рече тя. — Тези съобщения са излъчвани и преди, при това многократно. Защо, който и да било ще се занимава с подобни глупости?
Каин кимна сериозно.
— Да, група, която се отличава с толкова сложни ходове като Меча на свободата, трябва да има някаква друга, по-коварна цел. Полковник Андез, предлагам да намерите точните съобщения, които излъчват, и да възложите на значителен брой хора задачата да ги анализират. Възможно е в самия сигнал да е закодирано друго, по-злокобно съобщение. Обърнете особено внимание на всеки необичаен фонов шум.
Ентусиазмът, с който Андез посрещна думите му, го изпълни със задоволство. За известно време хората й щяха да преследват несъществуващи призраци.
Най-после пристигна и капитан Маккамон с четирима от грижливо подбраните си стражи. Усмихна се на Сарейн.
— Радвам се да ви видя, посланик. — След което премина към деловата част, като си придаде изцяло професионален вид. — Полковник Андез, моите хора ще поемат разследването оттук нататък.
Тя настръхна.
— Тази работа е в нашата сфера на дейност.
— Полковник Андез — намеси се Каин, — смутовете, причинени от Меча на свободата, са пряка заплаха за авторитета и управлението на крал Рори, следователно е напълно уместно кралските стражи да поемат случая. Вашите хора са освободени.
— Нямате ли съобщения за анализиране? — добави Сарейн.
— Тези бунтовници застрашават председателя и стабилитета на самата Ханза.
Каин обаче не се отказа: продължи да говори със спокоен, разумен глас:
— Знаете, че председателят Венцеслас не обича да е под светлината на прожекторите. Ако представим случая като заплаха към нашия любим спасител и крал, вероятността хората да се обърнат срещу Меча на свободата е по-голяма.
След объркване, което продължи още няколко мига, чистачите прибраха остатъците, които щяха да им послужат като доказателства, както и взетите проби, и си тръгнаха, като оставиха по-нататъшната работа на капитан Маккамон.
Щом Андез и хората й изчезнаха, Сарейн се обърна към Каин. Изражението й показваше, че няма да търпи глупости.
— Какво означава всичко това? Защо ме доведохте тук?
Маккамон наблюдаваше как стражите му претърсват разрушенията, оставени в някогашния кабинет. Изражението му бе скептично.
— И очаквате да намеря нещо, което чистачите са пропуснали?
— Няма нищо за намиране — усмихна се Каин и продължи тихо: — Но полковник Андез определено се хвана, какво ще кажете? Това ще ги накара да се впуснат в преследване на сенки, вместо да тормозят невинни хора.
Сарейн бързо си пое дъх, умът й вече бе стигнал до очевидното заключение.
— Вие сте знаели за това. Вие сте член на Меча на свободата.
Каин поклати глава.
— Не точно член. Мечът на свободата е мое творение — един вид призрак, тъй да се каже. Трябваше ми канал, по който да разпространявам определена информация, както когато оставих новината за бременността на кралица Естара да изтече, преди председателят да я е принудил да абортира. Да загатваш за съществуването на много по-голяма организация, призоваваща Ханзата да се присъедини към Конфедерацията, може да се окаже много полезно. В момента много хора предприемат самостоятелни действия и движението се разраства от само себе си. Всяка отделна разколническа дейност се приписва на далеч по-голяма организация.
Маккамон се втренчи в него, после избухна в смях.
— Значи посаждате малки семенца, за да отклоните вниманието от себе си.
— От трима ни, капитане. — Каин погледна Сарейн, после пак капитана. — Никой от нас не е невинен в бягството на крал Питър и кралица Естара… както и в множество други дребни провинения, всяка от които ще бъде сметнато за измяна, ако председателят реши да ги определи като такава. Мечът на свободата е само фасада, но много полезна фасада.
Стражите на Маккамон вече бяха разчистили пласта обгорен метал от стените и с въодушевление гледаха буца разтопени полимери и жици — средството, което бе използвано за запалване на пожара.
— Продължавайте да търсите — нареди навъсено Маккамон.
— Вие сте придали фокус и глас на всички недоволни и уплашени хора — каза Сарейн. — Трябва да се гордеете с това. Но Базил никога няма да се оттегли и вие го знаете. Особено ако разбере, че организацията на неговите противници е измама.
— Не е измама. Хората на Меча на свободата наистина съществуват. Аз просто им дадох катализатора, от който имаха нужда. Колкото повече слушат хората за голяма и организирана група, толкова по-добре Мечът на свободата ще се превърне в пророчество, което се сбъдва само.
52.
Адмирал Естебан Диенте
Колкото повече се доближаваше мантата му до кошера на кликисите на Пим, толкова по-малка ставаше увереността на адмирал Диенте в успеха му. За мисията му на посланик председателят му бе дал само един кораб, като нехайно бе възложил всичките си надежди на старото илдирийско преводаческо устройство (въпреки че не бе осигурил илдирийски инженер, който да го управлява) и умението на Диенте да води преговори.
Базил Венцеслас бе уверен, че адмиралът има достатъчно голям
Той бе командирът на квадрант 9. Открай време бе тих, почти необщителен, освен когато бе у дома със семейството си. Домът му бе изпълнено с любов място, където се бе смял и боричкал с децата си. Не ги беше виждал почти половин година. Не му позволяваха да получи дори писмо от жена си.
Председателят го уверяваше, че са добре и ги охраняват строго „заради тяхната собствена безопасност“. Бяха ги взели за заложници малко преди Диенте да получи заповедта да плени бойния лайнер на мага-император. Това бе първият акт на изнудване; сега се подчиняваше на втория.
Той беше адмирал Естебан Диенте… „Зъбът“ на испански. Докато си бе проправял път нагоре по стълбицата на военната си кариера, другарите му се бяха шегували, че захапе ли някой проблем със „зъби“, не го пуска, докато не го реши. Сега обаче беше съвсем беззъб.
И от него се очакваше да сключи някакво споразумение с кликисите. Предположението, че кошерното съзнание проумява, нещо повече — че следва — обичайните тактики на преговори, бе наивно и изградено на предпоставката, че кликисите са като хората. Но всъщност имаше ли някой, който да знае как разсъждават или реагират насекомовидните същества? Диенте бе изчел цялата налична информация за тях, за да се подготви колкото се може по-добре. Генерал Ланиан бе предоставил на Ханзата пълен доклад след катастрофалния си сблъсък с тях на Пим, но неговата оскъдна информация бе необективна и честно казано, спорна. В докладите си Ланиан не бе успял да прикрие колко е потресен от тази среща.
Генералът бе открил огън по кликисите веднага щом ги бе забелязал — не особено благоприятно начало за мирни преговори. Диенте се надяваше да се справи по-добре, но го ограничаваше това, че не знаеше нищо за психологията на насекомовидните създания. Кое ги караше да функционират? Как щяха да реагират? Нямаше представа откъде да започне. Тези разсъждения не му вдъхваха особена увереност и все
