проточила вече няколко дълги секунди.
Сарейн и Маккамон влязоха и Базил вдигна глава. Отначало ги погледна озадачено, сякаш го бяха сепнали насред някое особено трудно разсъждение, но после си спомни, че Сарейн е поканена да участва в тази среща, и каза:
— А, да, благодаря ти, че дойде, Сарейн. Исках да чуеш прокламацията ми.
Тя почувства внезапен прилив на тревога.
— Прокламация ли? Мислех, че ще проведем дискусия.
— Вече съм взел решение.
Каин стана от стола си, обезсърчен, но решен да й даде информация.
— По време на експерименталния полет с флагманския кораб на мага-император адмирал Диенте е направил забележително откритие. През периода на древните войни илдирийците са създали преводаческо устройство за пряка комуникация с кликисите. Технологията не е сложна и е лесно да я следваме.
Базил се включи в разговора:
— Тази преводаческа система ни дава забележителната и неочаквана възможност да влезем в контакт с враг, който по своята същност е унищожителен. През последните месеци кликисите отново превзеха много от някогашните си планети, които представляваха част от нашата колонизаторска инициатива. Ние зависехме от тяхната транспортална мрежа, която също ни бе отнета. Но няма причина да сме врагове. Трябва да успеем да се разберем.
Той скръсти ръце на гърдите си и продължи:
— Прекалено малко знаем за кликисите, а на мен ми се иска да овладеем този конфликт в зародиш. Трябва да прибегнем до дипломация, вместо до разрушение. Стигнах до извода, че това е най-бързият и ефикасен начин за справяне с кризата. Така че ще изпратим емисар, който да преговаря с тях.
Маккамон се обади:
— Навремето изпратихме емисар да преговаря и с хидрогите. Доколкото си спомням, нямаше голям резултат.
— Това е съвсем различно! — тросна се Базил, който очевидно се чудеше защо капитанът на стражата все още е в стаята. — Някога кликисите са били велика цивилизация. Изобретили са транспорталите и кликиския факел. Трябва да се вслушат в гласа на разума. Адмирал Диенте ще замине за Пим, където за щастие генерал Ланиан е забелязал присъствието на голям кошер. Ще сключи пакт за ненападение с кликисите и тогава ще ни остане един проблем по-малко, за който да се тревожим. — Той направи кратка пауза. — И можем да се съсредоточим върху унищожаването на Конфедерацията.
Диенте очевидно се чувстваше неудобно, застанал сковано като войник-играчка, поставена в кабинета за украса. Все още не бе проговорил.
Сарейн го погледна и попита:
— А как смятате вие, адмирал Диенте? Можете ли да се справите с тази задача?
— Магът-император ме уверява, че преводаческото устройство работи. — Думите на Диенте не бяха кой знае какъв отговор.
— Адмиралът разполага със значителен стимул — отговори вместо него Базил. — Обещах му, ако успее, да освободя семейството му без каквито и да било спънки.
Температурата в стаята сякаш изведнъж се понижи. Диенте кимна отсечено.
— Да, господин председател. Убеден съм, че ще доведа мисията до успешен край.
48.
Сирикс
Удоволствието, което бе изпитал от унищожаването на двата воюващи кошера на Релекер, бързо избледня. Да, Сирикс бе заличил от лицето на земята две големи групи кликиси, но сега главният му проблем бе оцеляването на неговите роботи.
Кликисите бяха разрушили фабриките на Релекер, които той така отчаяно желаеше, и бяха избили всички колонисти, които разбираха от техника. Сирикс не се бе доближил дори с една крачка до възможността да създава роботи и да подсили армията си и нетърпението му растеше.
Отново се обърна към двете компита:
— Намерете ми друг вариант.
ПД и КТ отново се заровиха в записите на скитниците — изучаваха астероиди, лунни бази, комплекси, реещи се в орбита. Повечето предприятия на клановете се придържаха към определен тип продукция: Константин III произвеждаше само фибри и полимери; астероидите на Хрени представляваха главно оранжерии; Елдира се занимаваше с дървен материал и горски продукти.
Поради липса на по-добра алтернатива откраднатият флот полетя до някогашната столица на скитническите кланове Рандеву. След нападението на ЗВС от него бяха останали само развалини, скали и метални отломки, които се въртяха диво в неконтролируеми орбити. Понякога Сирикс си мислеше, че тези непостоянни, склонни към насилие капризни хора могат да се унищожат взаимно с много по-голям успех от този, който биха постигнали неговите грандиозни планове.
Комуникациите бяха изключени в случай, че някои скитници са се завърнали в предишния си дом. Корабите на Сирикс се носеха безшумно през отломките и търсеха някакви фабрики, които все още да функционират, но такива нямаше. Още едно напразно усилие. Сирикс и двете компита отново заразглеждаха записите.
Най-после КТ се обади:
— С ПД бихме желали да предложим едно необичайно място. Смятаме, че разполага със сложните операции и технологическо оборудване, от което имаме нужда.
ПД се съгласи:
— Това място е доказало способността си да произвежда компита и вече притежава познания за кликиските роботи.
Оптичните сензори на Сирикс светнаха, когато осъзна какво предлагат двете компита.
— Предлагате ми да се върнем на Земята, да завладеем Теранския ханзейски съюз с няколкото кораба, които ни остават, и да използваме фабриката им за нашите цели? Никога няма да успеем.
— Не, предлагаме да сключиш споразумение със самия председател.
— Свържи се с Ханзата и просто поискай да използваш фабриките им. С КТ можем да ти съдействаме в ролята на посланици — добави ПД.
Предложението бе невъобразимо наивно и глупаво. Абсолютно невъзможно.
ПД продължи:
— Човешката история е пълна със случаи на някогашни врагове, които стават съюзници при наличието на достатъчно силна мотивация с промяната на обстоятелствата.
Сирикс се замисли. Беше ли възможно да успее? Не разбираше хората. Невъзможно бе да предвидиш техните постоянно променящи се настроения и решения.
— Вие разбирате хората по-добре от мен. Как ще ги убедите да изпълнят искането ни?
Полимерната глава на КТ се люшна.
— Извини се искрено. Покажи на председателя на Ханзата, че с тях имаме един и същ враг — кликисите.
Сирикс се замисли за необичайното предложение. С шепата кораби и оръжия, които им оставаха, неговите роботи не представляваха реална военна заплаха за Земята, но Ханзата не го знаеше. Можеше да използва факта, че току-що бе унищожил значителен брой кликиси на Релекер като демонстрация на добрите си намерения, макар че удовлетворяването на Ханзата не бе играло никаква роля в мотивите му да заповяда атаката.
— Ханзата трябва да види в лицето на черните роботи ценен съюзник — каза Сирикс — и може и да успеем да постигнем приемливо споразумение.
Това наистина щеше да изисква внимателно лавиране.
— Променете курса. Насочваме се директно към земната система.
Сирикс започна да обмисля новия си план.
