Пепел от светове

— Имам друга идея — обади се ГУ.

И се наведе, сви се почти на две и сграбчи сключената около глезена му ръка на второто компи. После започна да се спуска по нея като човек, който пълзи по въже от горе на долу. Когато слезе достатъчно ниско, сграбчи рамото на ДД и се хвана за отворения люк. Орли помогна на изтощеното компи да влезе в кораба, докато КР последва примера на ГУ. След малко и трите компита се строполиха в хидрогския кораб.

Кото вече се бе втурнал към контролите в малката сфера и сега се опитваше да разбере как работи корабът.

— Използвахме вибриращи мембрани, за да отворим люка, но не си спомням как да го затворим!

— Цялата документация за контролите трябва да е в базата данни — обади се ГУ, като вече се изправяше. До непонятните кристални възли, използвани от хидрогите, за да управляват космическия съд, бе поставено скитническо аналитично оборудване. КР и ГУ съумяха бързо да намерят правилните системи и диамантеният люк с трясък се затвори.

Орли рухна на пода. Косата на господин Стайнман се вееше около главата му като пух от глухарчета. От ушите му бликнаха тънки струйки кръв, бялото на очите му бе почервеняло от кръвоизливи.

Навън се разнесе шумът от експлозията на втори варел с гориво, но те бяха в безопасност във вътрешността на прозрачната сфера.

— Крал Питър и инженерите на Ханзата са ни снабдили с достатъчно информация, за да можем, ако поискаме, да управляваме този кораб — обади се ГУ.

— Има и транспортал — добави ДД, — но лично аз нямам желание да мина през него, при положение че координатите на отсрещната страна не са ни известни. За да мога да го управлявам, ще ми трябва целият ми капацитет за памет, както и може би този на КР и ГУ. Да ви разкажа ли как…

— Не сега, ДД! — прекъсна го Орли.

— За мен никакъв транспортал — заяви господин Стайнман. — Предпочитам просто да излетим в космоса.

— Да изпробваме машините — обади се Кото. — КР и ГУ, можете да поемете кормилото.

Като използва течението на последния излизащ от лабораторията въздух, корабът с диамантен корпус се понесе нагоре през разбитите прозрачни плочи, които доскоро бяха оформяли тавана. Преносимата комуникационна система започна да вибрира от застъпващи се крясъци, обвинения и заповеди.

Щом се измъкнаха през разрушения покрив, пред очите им се откри чудесен изглед към полуосветения газов гигант, широките пръстени и отправилите се на лов кораби от ЗВС. Десетки кораби на Конфедерацията се стрелкаха напред-назад, опитваха се да защитят жилищните комплекси и главните административни сгради, но изглеждаха съвсем малобройни и дребни на фона на противника.

— Историята на Давид и Голиат не е правило, а изключение — отбеляза господин Стайнман. — В девет от десет подобни случая дребосъка просто го смазват.

43.Тасия Тамблин

Докато ЗВС продължаваше да бомбардира корабостроителниците на пръстените, скитниците се евакуираха от многобройните скали и индустриални комплекси в орбита и се изпокриха. Клановете умееха да правят приготовления за кризисни ситуации — все пак имаха наистина богат опит в това отношение.

Тасия и Роб стояха един до друг в административната сграда, заобиколени от монитори и комуникационни връзки, предназначени за наблюдение на всекидневната дейност на корабостроителниците. Практически на всички екрани светеше червено. Десетки администратори трескаво бързаха да затворят докове, лаборатории и фабрики и насочваха всички работници към убежищата за спешни случаи.

Ланиан очевидно нямаше намерение да се държи разумно, каквото и да подсказваше глупавият оптимизъм на Роб.

— Генерале, моля ви, отговорете. Атакувате цивилни обекти. Прекратете огъня! Тези цели не представляват заплаха за вас.

Върху един от астероидите се стовари втора вълна язерни удари. Тасия изсумтя:

— Шиз, Бриндъл, наистина ли мислиш, че просто ще се обърне и ще избяга от хапливите ти коментари?

Роб изключи комуникационната връзка и се намръщи разочаровано.

— Не, но се почувствах по-добре, като изпуснах малко пара.

— Лично аз бих предпочела да пусна някой и друг изстрел. В митническата декларация пише, че имаме два товарни кораба на главния док, наскоро подобрени и пригодени за бойни. Какво ще кажеш аз да взема единия, а ти — другия?

— Добра идея.

— Впрочем теб кой те направи командир? — поинтересува се тя.

Той потупа униформата на рамото си, сякаш изтръскваше въображаеми ширити.

— Измислих си го. Реших, че няма да възразиш, особено като се има предвид, че си ми висшестоящ.

— Страхотен начин за управление на армия — отсъди Тасия, докато тичаха по коридорите. Високоговорителите продължаваха да повтарят изискването на Ланиан за безусловна капитулация, докато накрая един отвратен инженер не извади жиците на интеркома и накара проклетия самохвалко да млъкне.

Тасия и Роб стигнаха до дока, където ентусиазирани за борба доброволци се втурнаха към двата бойни кораба, готови да излетят в мига, в който някой поеме командата. И в двата подобрени съда имаше множество допълнителни модули, но липсата на аеродинамична форма нямаше значение в пространството, а и никой не можеше да се оплаква от ефективността на корабите.

На раздяла Тасия припряно целуна Роб.

— За късмет — каза и се втурна към левия кораб.

Трима скитници с мърляв вид и една жена на средна възраст вече се бяха хвърлили към командните табла. Тасия седна на пилотското място и изкрещя на импровизирания си екипаж да побърза с процедурите по излитане. Откакто на кораба бяха монтирани стандартни контроли, повечето скитници можеха да заемат всяка позиция. Докато приключваха стартовата проверка, те дори намериха време да се сдърпат кой ще управлява новите оръжия.

С кораба на Бриндъл от дясната си страна, Тасия се издигна над дока и изръмжа на екипажа си:

— Ще има достатъчно зевесета за всички ви, така че координирайте действията си, преди да сме влезли в зоната на стрелба!

Смъмрени по този начин, скитниците бързо си разпределиха позициите, седнаха на местата си и координираха функциите си броени секунди преди Тасия да започне първата атака.

Нападателите от ЗВС продължаваха масирано да обстрелват корабостроителниците — изравняваха със земята всяка цел, която откриеха. Много скитнически кораби вече се бяха притекли в защита на Оскивъл. Пилотите не бяха кой знае колко дисциплинирани, но пък имаха множество новоинсталирани оръжия и всяваха хаос в групата на ЗВС. За жалост обаче нападателите на Ланиан имаха много по-голяма практика в унищожаването на обекти.

— Днес наистина бих предпочела да се сражавам с кликисите — предаде Тасия на Роб, докато корабите се спускаха към атакуващите съдове на ЗВС Мисълта да стреля по предишните си другари от ЗВС очевидно притесняваше Роб, затова Тасия добави: — Не сме ги молили за това, Бриндъл. Те дойдоха и започнаха да стрелят по нас.

Пръстените на Оскивъл се бяха превърнали в ожесточено бойно поле. С внезапен пристъп на гадене Тасия си спомни една предишна битка, която също се бе разиграла тук — когато всички кораби на ЗВС се бяха събрали за масиран удар срещу хидрогите. Онова сражение се бе оказало същинска катастрофа за силите на човечеството.

Корабите на Тасия и Роб се включиха в огъня, опитваха се да отклонят ударите на ЗВС от най-гъсто населените места на планетата. Както бе обещала Тасия на екипажа си, имаше богат избор на цели.