Пепел от светове

превзели Призматичния палат. Самите основи на империята се тресяха и бяха на път да рухнат.

Джора’х използва мислите на децата като котва и почерпи от тях сила. Но решимостта му си бе лично негова, както и яростта му заради това, което му бе сторил председателят Венцеслас.

Да, сега вече имаше силата и волята да издържи, докато лайнерът се върнеше на Земята. А щом се озовеше там, трябваше да намери начин да спаси народа на Илдира.

40.Осира’х

Сгушени в една малка скална ниша в подземното си убежище, всички деца на Нира се мъчеха да достигнат с мислите си мага-император. Осира’х го бе предложила още преди бледата връзка на тизма от баща й да стане съвсем беззвучна.

Останалите илдирийци бяха зашеметени и объркани от внезапната промяна в успокоителната умствена мрежа, но Осира’х не вярваше, че баща й е мъртъв, а че е само загубен. А щом бе загубен, тя трябваше да го намери. Закле се в това. Имаше нужда само от помощта на Род’х, Гейл’нх, Тамо’л и Мюри’н.

Заедно петимата можеха да постигнат това, което не бе по силите на останалите илдирийци.

По-рано, в относително „нормални“ времена, петте деца със смесена кръв бяха създали силна връзка помежду си чрез единствената фиданка в Призматичния палат. Бяха използвали синтез от телевръзката на майка си и своя илдирийски тизм, за да създадат нова, обединена сила, която бе едновременно по-силна и различна от всичко, познато и на илдирийците, и на зелените жреци. За разлика от останалите последователи на философията на телевръзката/тизм, петте особени деца бяха успели да се защитят, като отрязваха уязвимите пътеки, по които Руса’х се бе опитал да ги изгори.

По времето, прекарано в изгнание тук — докато престолонаследникът Даро’х, Язра’х, адар Зан’нх и тал О’нх се опитваха да измислят някакво решение по военен път, а бежанците в стотици разпръснати лагери се криеха или загиваха според прищевките на фероуите, — Осира’х и нейните братя и сестри продължаваха да се защитават.

Но тя смяташе, че техните умения ги натоварват със задължението да направят нещо повече от това да се крият, така че петимата бяха свързали съзнанието си и се бяха потопили в тизма, за да потърсят мага- император. Търсеха го вече от дни, но без значение колко далеч стигаха по мрежата на духовните нишки, Джора’х просто го нямаше. Осира’х обаче отказваше да се предаде.

И ето че най-после го намериха.

Когато петте деца влязоха тичешком в централното помещение, Даро’х се обърна. Осира’х знаеше, че има хора, които искат престолонаследникът да изпълни церемонията по възкачване на трона и да стане маг-император, но ако Даро’х действаше прекалено бързо, резултатите щяха да са катастрофални.

— Магът-император е жив! — провикна се тя с висок ясен глас. — Намерихме го в тизма.

Престолонаследникът се олюля, а Зан’нх и Язра’х не успяха да скрият радостта си. О’нх остана да седи на мястото си, но на съсипаното му лице се изписа доволна усмивка. Като говореха едно през друго, децата със смесена кръв обясниха как са се натъкнали на блуждаещите мисли на Джора’х; магът-император бе почти полудял от самота и изолация, но беше жив. Пленен, но жив.

Осира’х и брат й Род’х трябваше да извисят глас, за да надвикат яростта на слушателите си, докато им разказваха как председателят на Ханзата е отвлякъл Джора’х, заграбил е бойния му лайнер, пленил е илдирийския екипаж и се е опитал да принуди мага-император да се откаже от подкрепата си за Конфедерацията.

— Изолирали са го — продължи Род’х. Гласът му трепереше от ужас пред подобна жестокост. — Отрязали са мага-император от всеки контакт с тизма. Той е сам, на цели системи разстояние от най- близкия илдириец.

— Как може някой да преживее това? — попита главният паметител Ко’сх.

На устните на Осира’х се изписа усмивка.

— Чрез нас — отвърна тя. — Въпреки че досега бе успял да оцелее сам, беше започнал да отслабва. Сега обаче разполага с нашата помощ и подкрепа. Няма да му позволим да се предаде.

— Освен това — добави Род’х — сега знаем как да го намерим. Човешкият военен командир го връща на Луната.

Зан’нх и Язра’х искаха незабавно да нападнат Ханзата, но Даро’х им напомни, че Слънчевият флот не разполага със силата, оборудването и бойците, необходими за такива битки. Макар че имаше много бойни лайнери, останали в безопасност на ръба на Илдирийската система, те не можеха да победят цялата войска на хората.

Тогава се разнесе тихият глас на тал О’нх:

— Руса’х не иска нищо повече от това да намери мага-император. Дори да доведем Джора’х тук, фероуите ще го унищожат. Може би се намира в по-голяма безопасност там, където е.

— Тогава какво ще правим? — попита Ко’сх.

— Сега, когато знаем, че магът-император е жив, не искам да чувам и дума повече за церемония за възкачване — заяви Даро’х. — Щом той може да преживее изпитанието си, значи и ние можем да преживеем нашето.

Адар Зан’нх изправи рамене.

— Освен това разбрахме и още нещо: че магът-император не може да ни помогне от там, където е. Трябва да се справим сами.

41.Сарейн

По някакъв начин работата в съсипаната зимна градина на кралица Естара оказваше терапевтично въздействие на Сарейн. Сестра й обичаше тази оранжерия, където бе засадила и отглеждала растения от Терок, които да й напомнят за дома. Базил обаче бе наредил да ги унищожат всичките. От чиста злоба.

Само в няколко от лехите все още можеха да се видят увехнали кафяви растения; останалите се бяха превърнали в пръст. Сарейн бе засадила няколко малки цветенца, разсади и плодни дръвчета по ръбовете на сандъчетата. Не бе успяла да намери никакви нови терокски растения, макар че имаше няколко в собствените си покои, но и тези биха били достатъчни да зарадват Естара. Сарейн се бе посветила на работата си с тиха решителност: цапаше пръстите си и засаждаше всичко, което можеше. Спомняше си прекалено многото пъти, когато не бе успяла да повлияе на решенията на Базил, да го възпре от крайности.

Когато стражите доведоха Нира в оранжерията, Сарейн се отърси от всичките си колебания. Зелената жрица бе останала в Двореца на шепота в очакване на завръщането на мага-император, което трябваше да е скоро. Базил бе позволил поне това. Досега Нира сигурно се бе поболяла от тревога по Джора’х, но Сарейн не можеше да успокои страховете й. Можеше обаче да направи нещо друго.

Нира проговори още от вратата, с остър глас:

— Засаждането на няколко цветя и храсти няма да компенсира унищожението, което е било извършено тук.

Сарейн си пое дъх бавно, продължително.

— Правя това, което мога. Също като много други. — Взе няколко стръка здравец и изрови дупка в пръстта, за да ги засади. — Нещата са много деликатни и човек невинаги вижда какво се случва зад кулисите.

Нира си остана все тъй сдържана.

— Знаеш ли, че фероуите са нападнали Терок? Разбрах го по телевръзката в нощта на коронацията.

Сарейн я изгледа ужасено.

— Защо не ми каза? Ако Терок е в беда, е трябвало да ни повикат на помощ!

Още докато го казваше, разбра колко глупаво звучи. Дори и тя никога нямаше да успее да убеди Базил за това.

Нира й отправи унищожителен поглед.

— Крал Питър не смята, че Ханзата ще му предложи помощ. Помисли: дори собствените ти сестри не