Пепел от светове

можеха да те повикат на помощ. Според мен този факт прави нещата пределно ясни.

Без да обръща внимание на обидата, Сарейн се съсредоточи върху това, което бе наистина важно.

— Атаката свършила ли е? Оцеляла ли е световната гора? Какви са щетите?

— Верданите са отблъснали фероуите с помощта на зелените жреци, скитниците, венталите и дори бившите кораби на ЗВС под ръководството на адмирал Уилис. Всички те са се сражавали, за да спасят дърветата. И брат ти Бенето е бил там. Мъртъв е.

Сарейн замръзна.

— Ама… дървесният кораб…

— Изгорял е, докато се е сражавал с фероуите. — В гласа на Нира звучеше презрение. — А къде беше ти по време на всичко това? Като официален посланик на Терок не трябваше ли да вземеш участие в овладяването на тази криза? Не се ли предполага, че работиш за интересите на Терок? Ти зае мястото на посланик Отема. Какво щеше да направи тя на твое място?

Сарейн не можа да се сдържи.

— Отема бе убита от илдирийците! — избухна тя. — Ти беше нейна ученичка и все пак не само остана с тях по своя воля, а стана любовница на техния водач! — „Както аз станах любовница на Базил“. — Ние с теб не сме толкова различни. Верността се сменя заедно с обстоятелствата и невинаги имаме свободата да изберем най-благородния курс на действие.

— Доброто и злото не се променят.

За един дълъг миг погледите им останаха приковани един в друг. В очите на Нира Сарейн видя не само белезите от безброй незараснали рани, а и сила. Още преди Базил да разпространи историята на Нира из цялата Ханза, Сарейн бе чула за някои от кошмарите, превърнали тази жена в бледо подобие на онази млада зелена жрица с грейнали очи, която познаваше от младостта си в Терок. Но щом Нира бе успяла да оцелее и да запази силата и човечността си след всичко преживяно, тогава навярно и тя би могла да…

— Защо ме повика тук? — Нира си оставаше все тъй далечна.

Сарейн погледна стражите и им каза:

— Искаме да поговорим насаме.

Кралските стражи се колебаеха, но тя разпозна един от тях като близък приятел на капитан Маккамон и му кимна едва забележимо с надеждата, че наистина ще се окаже такъв съюзник, какъвто очакваше.

Стражът махна с ръка на останалите.

— Да дадем на посланик Сарейн няколко минути. Председателят много я цени.

И стражите излязоха в коридора пред оранжерията.

Сарейн поведе изпълнената с недоверие Нира покрай сандъчетата към купчинка сухи клонки, някога цъфтящ храст, а сега кафяви и с отчасти изтръгнати корени. Тук бяха в безопасност от чужди погледи.

Сарейн извади саксия с малка фиданка и очите на Нира светнаха.

— Толкова дълго бях отрязана от родителите си и сестрите си — каза Сарейн. — Моля те само да им изпратиш едно съобщение. Кажи на Естара, че й желая всичко най-добро. Бебето й вече родило ли се е? И Сели — кажи на най-малката ми сестра, че ми липсва. Вярно ли е, че самата тя е облякла зеленото? А родителите ми…

Очите на Нира се присвиха подозрително.

— И защо да ти вярвам?

— Както самата ти каза, аз съм посланикът на Терок. Знаеш, че помогнах на Питър и Естара да избягат. Уредих Натон да изпрати съобщение за положението им и друго, за да предупреди Терок. — Тя понижи глас: — Можеш ли да си представиш какво ще направи председателят с мен, ако разбере какво ти казвам?

Зелената жрица поомекна.

— Ще предам съобщенията ти.

Докосна фиданката и само след секунди бе погълната от телевръзката. Устните й се движеха бързо и безмълвно, докато съобщаваше новините си. Сарейн чакаше нервно, убедена, че стражите всеки момент ще се върнат и ще видят какво правят.

Щом Нира свърши, Сарейн попита:

— Какво става? Имаш ли да ми кажеш нещо?

— Започнали са възстановяването. Мнозина са загинали в огъня на фероуите, но повечето са спасени. Да, Сели вече е зелена жрица. И да, Питър и Естара са горди родители на малко момченце. Нарекли са го Рейналд.

Сарейн се просълзи.

Челото на Нира се сбърчи, докато Сарейн скриваше фиданката.

— Сега това, за което трябва да се тревожи цялата Конфедерация, е каква ще е следващата глупава стъпка на председателя Венцеслас.

42.Орли Ковиц

В лабораторията на Кото отекна оглушителният звън на аларми. Над главите им премина огромен дреднаут от ЗВС, от който се сипеше огън. Корабите на скитническите кланове се стрелкаха напред-назад като оси. Засега защитата на скитниците не се увенчаваше с особен успех.

— Всичко е наред. Тук сме в безопасност — поне така мисля. — Кото погледна към широките прозорци на покрива. — Не виждам причина някой да напада точно тази скала.

— Те като че ли стрелят по всичко наред — възрази господин Стайнман.

Трите компита се бяха скупчили до кораба на хидрогите.

— Щом тук сме в безопасност, дали да не продължим работата си? — предложи ГУ. — Или за днес приключихме?

— Мога да организирам и подредя предишните резултати, за да не се занимаваме с едно и също нещо два пъти — обади се ДД.

КР сякаш бе единственият от тримата, който разбираше опасността.

— Това си е сериозна битка.

През прозорците над главите им Орли наблюдаваше как скитническите товарни кораби и въоръжени разузнавачески съдове не оставят мантите на мира. Един от корабите на ЗВС мина точно над тяхната незабележима лаборатория, стреляше с язерите си по всеки метал, който забележеше. Един енергиен лъч улучи носещ се наблизо варел с гориво и той избухна в беззвучна огнена топка.

Дори подсиленият покрив на лабораторията не можа да издържи на шрапнела, запратен по него от ударната вълна. Три от прозрачните триъгълни панели изпращяха, пропукаха се и рухнаха. Внезапното изтичане на въздух накара четири други да поддадат и да изхвърчат навън.

Ушите на Орли писнаха: ревът отвън беше непоносим. Господин Стайнман я затисна с тялото си на гладкия под: опитваше се да я защити. ГУ, който се намираше точно под една от внезапно зейналите дупки в покрива, бе привлечен от вихъра на излизащия въздух. Краката му се отделиха от пода и той полетя нагоре, но полимерната ръка на КР се стрелна и го хвана за глезена. ГУ обаче продължаваше да се издига към отвора в тавана. Когато КР също загуби равновесие и започна да се издига, ДД хвана неговия крак. Приятелското компи обаче бе проявило предвидливостта да се хване за ръба на отворения люк на сферата, за да ги задържи в лабораторията. Вихрушката продължи да завлича веригата от три заловени едно за друго компита, които не спираха да викат за помощ.

Кото със залитане прекоси помещението, сграбчи Стайнман за ризата и повлече напред и него, и Орли.

— Влизайте в кораба! — изкрещя им. Гласът му едва се чуваше в разреждащия се въздух.

Стайнман се изправи на колене и забута момичето пред себе си.

— Давай, затвори люка!

Въздухът излизаше бързо и в лабораторията ставаше все по-студено. Орли обаче се запъна.

— Няма да оставя ДД!

— Той е компи, хлапе — напомни й Стайнман. — Ще оцелее.

— Не и ако го улучат тези изстрели. ДД, можеш ли да влезеш вътре?

— Ще трябва да пусна крака на КР.