Набитият мъжага вдигна касетката с илдирийски скъпоценни камъни.
— Трябва да ги конфискуваме.
— Тези пари ни трябват, за да живеем — възрази тревожно Съливан. Не им бе останало нищо друго.
Когато се бе съгласил да управлява облачния комбайн на Кронха 3, му бяха обещали отлична заплата, но към договора имаше прекалено много уговорки — уговорки, които Съливан и семейството му не бяха видели, преди да стане прекалено късно. Ханзата преднамерено бе отложила изплащането на каквато и да било сума на семейството му, когато всички смятаха и него, и хората му за мъртви. А сега, когато знаеха, че е оцелял, ситуацията ставаше още по-лоша. Ако наистина го бяха убили, семейството му щеше да получи някаква сума от застраховка, но тъй като Съливан бе загубил много скъпо производствено предприятие, Ханзата щеше да се погрижи да не получи и пукната пара.
— Разберете се с председателя — отвърна Андез. — Когато ви повика.
45.
Крал Питър
Да се занимава с делата на правителството с невръстния си син в скута беше доста неудобно, но Питър не искаше да се откаже дори за миг от това преживяване. Увит в меко одеяло, Рейналд бе доволен и щастлив (поне засега) в шумния операционен център, издигнат от инженерите на ЗВС. Естара люлееше пред него шарена пухкава играчка и погледът му я следваше, личицето му бе сбърчено в объркване, интерес и най-накрая радост.
Сели влетя в стаята, буквално изгаряща от желание да им съобщи новините.
— Една бойна група на ЗВС току-що е нападнала корабостроителниците на Оскивъл. Предвождал я е самият генерал Ланиан. Броят на жертвите не е известен.
— Какво прави тоя идиот, по дяволите? — Гневното възклицание на Питър стресна бебето. — Първо небесните мини на Голген, а сега това!
Странно, но Сели не изглеждаше особено притеснена.
— Да, но нашите здравата са сритали ЗВС по задниците. Скитниците отбранявали корабостроителниците, а после се включили и корабите на адмирал Уилис. Генерал Ланиан побягнал с такава бързина, че след него не останала дори следа във въздуха.
— Това е урок, който Ханзата трябваше да научи — заяви войнствено Естара.
Лицето на Питър побеля от гняв.
— Базил иска да увеличи напрежението, докато прерасне в истинска гражданска война, а ние не сме готови за това. Армията ни не е подготвена, а планетите ни все още не са възстановили реда след войната с хидрогите. Жителите на Земята все още са мои хора, независимо какво ги заставят да правят.
— Не забравяйте, че като е отвлякъл мага-император, Базил фактически е обявил война и на илдирийците — добави отвратено Естара. — Защо хората изобщо го търпят? Как да ги накараме да го свалят от поста му?
Питър си задаваше същия въпрос.
— Разпратили сме декларации, в които осъждаме поведението му, но Базил започва с наказанията още докато новините се разпространяват. Дотолкова е наплашил хората, че не смеят дори да помислят за алтернатива на неговото управление.
— Но не разбират ли какви вреди нанася председателят всеки ден? — упорстваше Естара. — Той се върти по спирала, която слиза надолу, и ще завлече със себе си цялата човешка раса.
— Не и ако мога да го предотвратя. — Стомахът на Питър се бе свил на топка. Той закрачи из стаята с Рейналд на ръце. — Ако успеем намерим посредник — някой с достатъчно власт и влияние, та всичко да протече гладко… Хората ще действат решително, ако им се предостави реална алтернатива, но откъдето и да го погледнеш, бъркотията и кръвопролитията няма да ни се разминат.
— Имаме нужда от вътрешен човек, който може да ни осигури подкрепа и да маневрира около председателя — продължи мисълта му Естара. — Какво ще кажеш за заместник-председателя Каин? Или Сарейн? Те ни помогнаха да избягаме.
— Базил ги наблюдава прекалено отблизо. Трябва ни още някой — някоя авторитетна личност… някой, който не се бои да проговори.
Внезапно Питър вдигна глава и очите му заблестяха от въодушевление.
— Бившият председател Морийн Фицпатрик.
— Мадам Брадвата? Как ще я убедиш да мине на наша страна?
Колелата вече се въртяха в ума на Питър.
— Ще изпратя съобщение на Патрик Фицпатрик на Голген. Той е неин внук. Надявам се, че ще успее да й направи такова предложение, на което тя да не може да устои.
46.
Магът-император Джора’х
Докато лайнерът навлизаше в орбита около Земята, адмирал Диенте повика разнебитения Джора’х в командното ядро. Магът-император се движеше бавно: слабостта му бе видна за всички и това го ядосваше. Смръщените войници от ЗВС не дадоха признаци, че са я забелязали.
Но макар и омаломощен, Джора’х не се бе поддал на лудостта на изолацията. Бе намерил неподозирана твърдост — и у себе си, и у своята дъщеря със смесена кръв, — твърдост, за която председателят Базил Венцеслас дори не подозираше, че съществува. Да, Джора’х го бе победил. И сега се връщаше.
От съпричастност към тежкото състояние на мага-император Диенте използваше целия капацитет на двигателите на бойния лайнер и летеше по обратния път с максималната възможна скорост. Подкрепян от нишката на контакта с Осира’х и нейните братя и сестри със смесена кръв, Джора’х бе успял да запази разсъдъка си. Сега, когато можеше да почувства близостта на другите илдирийски пленници в лунната база, нишките на техния тизм се разпростряха около него като фина мъгла.
Отново се намираше в безопасност… макар все още да бе затворник. Изолацията, на която бе подложен до съвсем скоро, и разкритията на Осира’х за случващото се на Илдира го караха да жадува повече от всякога да е там, където неговите хора най-много се нуждаеха от него. Пръстите му сграбчиха парапета в командното ядро и той пое дълбоко дъх, за да се успокои.
Корабът се насочи направо към Земята и Диенте направи знак на Джора’х да го последва.
— Елате с мен на борда на совалката. Спешно трябва да се срещна с председателя Венцеслас в резиденцията на Ханзата. Той е извънредно заинтересуван от преводаческото устройство, което намерихме на лайнера.
— За какво възнамерява да го използва?
Диенте сякаш смяташе, че отговорът е очевиден.
— За дипломатически цели, разбира се.
Джора’х потръпна при мисълта какво може да означава това.
— Надявам се тази „дипломация“ да е по-успешна от онази, която води в момента по отношение на Илдирийската империя.
Диенте не отговори на провокацията.
— Председателят ми нареди да ви изпратя право в Двореца на шепота. — И добави с усмивка: — Там е вашата зелена жрица.
Мисълта, че съвсем скоро ще види Нира, накара Джора’х да се почувства много по-силен и дори подмладен. Когато излезе под слънчевата светлина в зоната за кацане, заобиколен от войници в униформата на ЗВС, успя да остане изправен и горд. Диенте вече се бе отправил към пирамидалната сграда на Ханзата, за да се срещне с председателя Венцеслас.
Нира стоеше зад редица кралски стражи до капитан Маккамон. Един поглед към нея бе всичко, от което се нуждаеше Джора’х. Той се отдалечи от совалката, без да обръща внимание на войниците от ЗВС, които уж го ескортираха. Изразът му накара кралските стражи да се поколебаят, но Маккамон им каза да оставят мага-император да мине. Нира се втурна към Джора’х.
— Джора’х, добре ли си?
