Видя напред още илдирийци с различно облекло, служители от кастата на чиновниците, прислужници, а също и една зелена жрица. Разбра, че Джора’х трябва да е наблизо.
— Императоре! Почакайте! Трябва да говоря с вас!
Един богато облечен военен се обърна към него и Съливан видя, че е Зан’нх. Адарът привлече вниманието на баща си и посочи назад към Съливан, който дръпна Лидия със себе си и прошепна:
— Следвай ме. По-добре да не ги караме да чакат.
Проправи си път покрай мускулестите стражи и застана пред адара и мага-император. Почти не му бе останал дъх.
— Със семейството ми молим за убежище в Илдирийската империя. Моля ви, вземете ни с вас.
— Доста неочакван обрат, Съливан Голд. — Джора’х го изгледа с изненада. — Променили сте решението си да останете в Ханзата?
— Да, сър, променихме го — отговори Лидия вместо съпруга си. — Цялото ни семейство го промени.
За изненада на Съливан адарът се изказа в негова подкрепа.
— Този човек вече е доказал колко много има да предложи на нашите хора, господарю. Знаем, че ще е ценна придобивка за империята.
— Семейството ми може да бъде също толкова полезно. Това е жена ми Лидия — представи я Съливан и посочи към останалите от групата. — Тях ще ви ги представя по-късно. Моля ви, вземете ни на Илдира. Предпочитаме да сме там, а не затворници тук.
Магът-император Джора’х го погледна с тъга, но и с разбиране.
— Илдира е завладяна от фероуите. Стотици хиляди са мъртви. Самата Миджистра е унищожена, както и Призматичният палат. Не съм сигурен какво е останало от моята империя.
Съливан се смая от тези новини, но не промени решението си.
— Все едно, предпочитаме да дойдем с вас. Ще ви помогнем с всичко, с което можем. Нещата тук не са много розови.
Магът-император кимна и им направи знак да го последват. Когато се качиха на борда на един голям транспортен кораб, Съливан вече бе успял да поуспокои семейството си.
— Всичко ще е наред.
Корабите се издигнаха над Луната, за да се присъединят към пълните с войници бойни лайнери. Съливан бе удивен от светкавичната бързина на това масово отстъпление. Цялата операция бе проведена брилянтно.
От началото до края на мълниеносния удар на адар Зан’нх и почти безкръвното спасяване на мага- император не бяха изминали и два часа.
Първата септа се отправи към предварително определен сборен пункт. Съливан и семейството му последваха мага-император и Нира в командното ядро на бойния лайнер на адар Зан’нх. Младата дъщеря на Джора’х и Нира, Осира’х, прегърна родителите си. Съливан не беше сигурен, че мястото му е тук, но никой от илдирийците не възрази.
В командното ядро запищяха аларми.
— Адаре, кораби! Идват към Луната отнякъде извън системата. Те са…
— Вероятно ЗВС, които ви преследват — каза Съливан. — Но не мислех, че са им останали толкова много кораби…
Зан’нх и баща му застанаха пред главния екран.
— Това не са земни кораби. Всъщност изобщо не са кораби…
Като се движеха толкова бързо, че сензорите едва можеха да ги проследят, ярки светлини се понесоха напред като искри от пожар от дълбокия космос. Сякаш в слънчевата система бе избухнала полудяла купчина звезди — пламтящи елипсоиди, прекалено много, за да ги преброят.
— Щом фероуите са разбрали, че трябва да дойдат тук, Руса’х очевидно не е загинал при разрушаването на Миджистра, както се надявахме — каза Зан’нх.
Осира’х докосна ръката на баща си и каза:
— Руса’х мисли, че още си на Луната.
Адар Зан’нх издаде припрени заповеди:
— Оставащите кораби да минат от другата страна на Луната. Ще се възползваме от прикритието на сянката й, за да приключим товаренето на последните катери и транспорти.
— Ако фероуите са дошли за нас — каза Джора’х, — ще ни намерят.
Последните бойни лайнери се гмурнаха зад нашарения с кратери хоризонт.
— Не, господарю. Обещавам ти, че ще се измъкнем.
Зад тях, като невъобразимо силен метеоритен дъжд, армадата на фероуите се устреми право към Луната.
98.
Капитан Брансън Робъртс
Щом разбра каква проклета глупост е направила Рлинда, БиБоб се метна на „Сляпа вяра“ и тръгна след нея.
Бе се върнал в корабостроителниците доволен от идеалното функциониране на „Сляпа вяра“. Пътуването до гористата колония Елдора бе успешно, а не травмиращо като това до Релекер. Когато слезе от кораба, очакваше прегръдка (и други физически форми на празнуване) от Рлинда. Вместо това установи, че нея я няма. Не му бе направила никаква услуга с тази обяснителна бележка. Не можеше да реши дали е по-огорчен от глупостта й да се впусне в такова налудничаво начинание, или задето се бе измъкнала, без да му каже.
А сега отиваше да я спаси.
След по-малко от час вече бе натоварил провизиите, бе напълнил резервоарите догоре с екти и отново летеше, без да спира да мърмори сърдито. Приближи се към Ларо дискретно, без да привлича внимание. Бе прочел докладите на Тасия Тамблин и Роб Бриндъл за тази планета и си бе поговорил надълго и нашироко с Орли Ковиц и Хъд Стайнман по време на бягството им от Релекер. Имаше известна представа какво го очаква. Само му се искаше и Рлинда да бе имала тази представа. След като видя огромните размери на кошерния град, просто не му се вярваше, че доброволно се е напъхала там.
Почувства, че му прилошава от гадене и нерви.
— Защо си тръгнала без мен, Рлинда?
Гневно избърса сълзите от очите си.
Колонията на насекомите представляваше кошмар от кули, проходи и непонятни сгради. БиБоб не можеше да определи дори приблизително броя на буболечките вътре. Всяко късче земя гъмжеше от кликиси. Тълпи насекоми — милиони буболечки — обикаляха навсякъде и при това изглеждаха извънредно раздразнени. В ума на БиБоб изплува сравнението с разбунен мравуняк.
Орли подробно му бе разказала за ужасяващото убийство на колонистите на Ларо, когато люпилото бе решило, че е време за делене, и той се зачуди дали в момента не става точно това… и коя ще е следващата група жертви.
В сърцето на града се извисяваше голяма трапецовидна каменна стена, опасана от координационни плочки. Транспорталът не спираше да работи: през него се изсипваха редици кликиси, които сякаш се умножаваха хилядократно всяка минута, и заливаха Ларо.
— О, Рлинда, в каква каша си се забъркала?
И как би могъл да я измъкне от тази каша?
Забеляза идентификационния сигнал на „Любопитство“. Нямаше нито глас, нито отворен комуникационен канал — само локаторът. Въпреки това сърцето му заби по-силно. Поне корабът не бе унищожен. Това бе добър знак. БиБоб безразсъдно се спусна към мястото, където се бе приземила Рлинда.
Нямаше значение дали бе кацнала невредима, или не — насекомите при всички положения я бяха докопали. БиБоб осъзна, че ако има поне капка здрав разум, веднага трябва да обърне и да се разкара колкото се може по-бързо, преди кликисите да го подгонят. Но не можеше да се застави да промени курса
