Пепел от светове

парчета се въртяха в хаотични орбити и се спускаха към дълбокия гравитационен кладенец на Земята.

— Луните и планетите не се разпадат просто така — каза БиБоб. — Нали?

Маргарет поклати глава и каза:

— Дори кликисите нямат толкова огнева мощ.

Рлинда се намръщи, опитваше се да измисли някаква възможна причина. За един дълъг миг погледите и на тримата останаха вперени в страховитата гледка. Накрая БиБоб каза:

— Като гледам, моята заповед за арест ще е последната им грижа. Вероятно можем да кацнем, без да си навлечем неприятности.

Докато се спускаха, слушаха тревожните разговори по различни комуникационни канали. Парчета от Луната се носеха към Земята с голяма бързина. Корабите на ЗВС се опитваха да ги спрат, но силите на Ханзата приличаха на комари, опитващи се да спрат торнадо. Най-различни видове спасителни кораби се стрелкаха през отломките и се стараеха да се организират така, че да им препречат пътя и да ги отклонят.

Една голяма скала — два пъти колкото кораба — бавно мина покрай тях по курс, почти паралелен на техния. „Сляпа вяра“ бе буквално изблъскана от пътя си.

— Адски гадно! — викна БиБоб.

— Дай управлението на мен — каза Рлинда. Той изобщо не възрази.

— Земята не е понасяла толкова тежки удари от периода креда — каза Маргарет. — Всяка от тези отломки може да унищожи живота долу.

— Сигурна ли си, че искаш да кацнеш насред всичко това? — изсумтя БиБоб.

— Антон е някъде там долу — отвърна Маргарет.

Наблюдаваха на екраните как върху планетата се изсипва серия удари, последвани от ярки оранжеви експлозии. По комуникационните канали ехтеше истеричният вой на аларми, молби за помощ, но никой не можеше за толкова кратко време да евакуира население, наброяващо милиарди. А дори и да успееха да избягат, къде щяха да отидат?

Един огромен къс заличи Далас от лицето на Земята.

Друг сложи край на съществуването на Шанхай.

— Това е само началото — каза спокойно Маргарет. — Най-големите отломки ще паднат по-бавно, но вече започват. Най-унищожителните удари ще са тепърва.

105.Патрик Фицпатрик

„Циганин“ летеше към Земята. Патрик кипеше от гняв и искаше да изкрещи обвиненията си по всички комуникационни канали. Искаше да изобличи председателя Венцеслас за хладнокръвното убийство на баба си, за откритото пиратство в небесните мини на Голген и корабостроителниците на Оскивъл, затова, че бе причинил смъртта на толкова много хора. Разполагаше с ужасяващи кадри.

Но никой не обърна внимание на пристигането им. „Циганин“ бе само един кораб сред десетки хиляди, които летяха в прорязвания от отломки космос. След пръсването на Луната всеки пилот отговаряше сам за себе си. След пръсването на Луната!

Проблемът бе толкова очевиден и все пак толкова извън границите на нормалните възприятия, че за няколко минути Патрик дори не успя да разбере какво става. Струваше му големи усилия да преодолее шока и най-после да получи някои отговори. След това му трябваха само няколко мига, за да реши, че по някакъв начин това действие е причинено от председателя Венцеслас.

— Никой няма да се интересува от политика след такова нещо — каза Зет. — Нашите оплаквания от председателя ще се загубят в хаоса.

Очите на Патрик се присвиха.

— Напротив. Не мога да се сетя за по-подходяща предпоставка за революция. Населението вече е готово да го събори, само да успеем да се обединим с Меча на свободата. Ако успеем да вдигнем достатъчно шум.

Малката яхта навлезе в атмосферата и се отправи към планинското имение на Морийн Фицпатрик.

Патрик почувства как стомахът му се стяга на възел. Изпита странно нежелание да се върне там. Мадам Брадвата се бе отказала от цялата си власт и всичките си притежания, за да заеме новия пост, за което я бе убедил той.

И Базил я бе убил.

Патрик бе побеснял от гняв.

„Циганин“ кацна на павираната площадка за приземяване. Къщата изглеждаше пуста. Хората на Морийн, служителите и постоянните й гости бяха изчезнали. След всички бедствия през последните седмици Патрик се съмняваше, че председателят е имал време да изпрати главорезите си да преровят дома и имуществото й.

В гърлото му заседна буца.

— Тази къща всъщност сега е моя.

Много добре помнеше кодовете за достъп и двамата със Зет влязоха в притихналата сграда и внесоха багажа си.

Отидоха в стаята за новини на бившата председателка — просторно помещение с удобни столове, минибар и автомат за кафе. Стените бяха покрити с тъмни новинарски екрани.

— Как мислиш, дали можем да намерим начин да се свържем с останалите недоволни? — попита Зет. — Как да влезем в контакт с тях?

— Можем да разпространим няколко съобщения оттук — да създадем своя собствена клетка. Ще чакаме Мечът на свободата да проследи сигнала дотук.

— Освен ако Ханзата не ни намери първа.

— Ще променим сигнала така, че да изглежда, сякаш сме някъде в космоса — нали видя какъв хаос цари навсякъде. Никога няма да ни засекат.

— Тогава как ще ни намери Мечът на свободата? — попита логично Зет, активира мониторите и седна, за да види многобройните доклади.

Много екрани показваха опитите да се спре падането на отломките или трагичната история на градове, унищожени от силата на ударите им. На няколко канала за дискусия имаше гости, които беснееха срещу Конфедерацията с различни степени на фанатизъм. Любители на конспирационните теории изказваха предположения, че крал Питър по някакъв начин е отговорен за нападението на фероуите. Патрик завъртя очи.

Имаше и няколко канала, които недвусмислено критикуваха председателя Венцеслас и как погрешните му решения и неспособността му са изкопали гроба на човечеството, но тези дискусии бяха малко. Патрик забеляза, че много от някога популярните канали вече не излъчват.

Една история бе съсредоточена върху кликисите с краткото съобщение, че генерал Ланиан е бил убит на Пим. След разрушението на Луната обаче тази новина вече беше много стара. Патрик изслуша разказа за гибелта на Ланиан със смесени чувства. Някога се възхищаваше от този човек, гледаше на него като на свой наставник и ключ към напредване в кариерата. Колко наивен и глупав бе тогава! Ланиан бе пъхал ръката си в гнездото на стършелите толкова често, че бе неизбежно накрая да го ужилят…

Изслуша съобщенията за масовите арести на демонстранти, които искаха оставката на председателя. При така създалата се извънредна ситуация крал Рори не можеше да успокои хората. Патрик бе сигурен, че ще намери начин да се включи в мрежата на Меча на свободата; дори и никога да не ги намереше, можеше да използва името им, за да привлече вниманието на публиката. Когато чуеха разкритията му, противниците на Ханзата щяха да имат още много неща, заради които да крещят.

Използва собствения си идентификационен код и отпечатък от палеца си, за да влезе в главния комуникационен център, и се стресна, като видя образа на монитора. Беше баба му: стоеше и го гледаше. Мадам Брадвата се усмихваше сурово.

— Е, Патрик, след като гледаш това съобщение в дома ми и след като не съм там, за да го изтрия, преди да го видиш, в този момент трябва да съм мъртва. Това страшно ме ядосва. Освен ако не падна от някой дървесен балкон на Терок — а не съм чак толкова тромава, — обзалагам се, че това е работа на председателя Венцеслас. Той е адски гадно копеле… Мога да си представя какво си мислиш. Гориш от